С ОБИЧ И ГРИЖА ЗА ГОРАТА

Българи, обичайте и пазете горите! Те красят Нашето Отечество и са източник на богатство, здраве и сила за народа ни!

Борис III, Цар на българите, 1934 г.

 

          Тези думи, казани от Борис III, звучат актуално и днес и ни карат да се замислим за това, какво е гората за нас като българи и като жители на планетата Земя.

Значението на горите не може да се оспорва от никого. Гората е една от основните екосистеми на Земята, която поддържа биологичното равновесие на планетата. Горската екосистема обхваща цялата съвкупност от горски организми (дървета, храсти, треви, гъби, бактерии, животни, включително хората), заедно с тяхната естествена среда (въздух, вода, почви, органична материя и скали). Тя дава дом и убежище на животинските видове. Гората пречиства въздуха, като поглъща голяма част от вредните газове, и излъчва кислород, без който животът е невъзможен. Горите поддържат и регулират дебита на водите в изворите, потоците и реките.

Горите смекчават големите горещини през лятото и непоносимите студове през зимата, задържат и разпределят равномерно атмосферната влага, намаляват силата и вредното действие на силните ветрове, привличат дъждовните облаци и предотвратяват градушките. Обезлесените склонове на планините и хълмовете през лятото се нагряват много силно от слънчевите лъчи, въздухът силно се нагорещява, издигайки се бързо нагоре се изстудява, водните пари се сгъстяват и замръзват, превръщат се в град, а не в дъжд. Когато по склоновете има дървета, има гора, то земната повърхност не се нагрява така силно от лъчите на слънцето, въздухът не се нагорещява силно, не се издига бързо и много високо, така водните пари при не се превръщат в град, а в дъжд. Така гората ни предпазва от градушките.

Гората ни защитава от наводнения, ерозия, суша, намалява разрушителното действие на поройните дъждове. При дъжд в гората листата на дърветата намаляват скоростта на капките, те падат по-меко върху земята и така не я отмиват. Благодарение на дълбоките корени, дъждовната вода стига дълбоко в почвата и захранва изворите. Така цяло лято по време на сушите в стара гора изворите текат, влажно и прохладно е. Върху земеделската земя водата пада директно, изтича се бързо, не може да отиде дълбоко в почвата и предизвиква ерозия. Особено полезни са старите гори, тъй като е доказано, че 1 куб. м. почва под стара гора може да задържи 300 кг вода, а млада гора или гора с нарушена структура на почвата задържа от 10 до 20 пъти по-малко вода. От тази гледна точка наличието на стари гори е предпоставка за равномерно и регулярно подхранване на изворите и реките с качествена питейна вода.

            Значението на гората за развитие на човешката материална и духовна култура

Като се почне още от  предисторическите времена, когато гората е била първото убежище на полудивия човек и се стигне до днешния сложен културен живот, участието на дървесината във всички отрасли на живота ни е значително.

            Отначало от гората се е доставял основният градивен материал за постройка на жилища. Ловът в гората е доставял храната и първото облекло на човека. По-късно развитието на корабоплаването е било в още по-тясна връзка с наличностите на горите и произвежданата от тях дървесина. Първите кораби за далечни пътувания са били построени от дърво. Корабоплаването е изиграло важна роля за изграждането на материалната, а заедно и с това на духовната култура на народите.

            Дървесината като горивен материал е послужила и за развитието на металургията, стъкларската индустрия, дали нов тласък за културен подем.

            Дървесината е в основата на хартиената индустрия. Постепенното създаване на хартиено производство е дало голям тласък за развитието на писмеността, грамотността и свързаните с тях наука и изкуство. Само благодарение наличностите на хартия можа да се осъществи книгопечатането, което е от огромно значение за културното развитие на човечеството.

Гората служи за развитието на целулозната индустрия,  като основа за производството на изкуствена коприна, и дървесна вълна. Добиването на оцетна киселина, калиев ацетат, дървесен катран и др. важни индустриални продукти става от дървесина.

                В гората ученият намира естествени ценни обекти за научни издирвания и разработки, а лесовъда – ценни указания за своята практическа дейност.

Гениално е откритието  на един от химиците на миналия век – проф. Бергиус – лауреат на Нобелова награда за 1931 г., който е успял да добие от дървесината на бука, тополата, елхата - захар, чист спирт и продукт близък до белтъка на яйцето. Професорът е заявил, че по същия начин дървесината може да се превръща в храна за хората и добитъка, в хранителни вещества с голяма практическа стойност за живота.

Горите са най-хубавият накит на земята, който гали погледа, омайва окото, засилва духа и облагородява характера. Гората е гнездо за отмора и душевна наслада, за изцеление.

Животът ни е честит посред изобилието на природата. За да създаде красотите си, на гората са необходими понякога стотици години, което ни кара да се замислим и да  не я унищожаваме с един замах.

Българската гора като храм на българските песни и символ на българската свобода, вдъхновение за художествено творчество и фолклор

            Всеки, който проучи нашите народни песни, ще види как гората е влияела на развитието на народната поезия. Съдбата на българския народ е неразделно свързана с гората. Тя е, която е приютявала прокудените от турска тирания български синове, възпети в народните ни песни като „български хайдути“. Тя е, която на прокуденото българско население е давала място за нови селища, където далеч от „турския аскер“ се е поддържал българския народностен дух, българските нрави и обичаи. В пазвите на гористите планини се удържат десетки манастирски огнища, съхранили пламъка на народния дух.

Закърмен със свежия балкански въздух и студената планинска вода, израствал волно сред природата на българските гори и планини, българинът тук е създавал и поддържал своя упорит характер и непоколебима воля за свободен живот.     Затова планинските градове и села дават първите революционери и поети – Раковски, Каравелов, Ботев, Хаджи Димитър, Каблешков и др.; затова от недрата на Балкана и Средногорието пламва борбата за българската свобода: Оборище, Вола, Пирин; затова в основата на родната ни поезия е легнала споделянето на скръб и радост и сърдечна изповед за гората, така ясно изразени в песните „Заплакала е гората“, „Янка през гора вървяла“, „Хубава си моя горо“; затова и така непринудено гората и планината пеят песента на „Чавдар войвода“. В нашата народна песен гората със своите сенки и морави е била жив образ, към нея се обръща волният хайдутин, пред нея се жали и изповядва несретната булка, за нея копнее прокуденият изгнаник. Нея българинът възпява и населява със самодиви, самовили и хали. Българинът винаги е чувствал гората като велика своя закрилница и като насъщен животворен извор на плодородие, здраве и блага, и затова й е отдал своята любов и преклонение.

Гората е на особена почит и в нашия фолклор. В някои селища на Югоизточна България е описан интересен обичай, който носи името “Гора”. Провеждал се е напролет, в седмицата, която разделя Месни и Сирни Заговезни – времето преди Великия великденски пост. В продължение на няколко дена младите неомъжени жени се събирали на някоя горска поляна още в ранни зори. Обърнати на изток, те посрещали изгрева със специални песни. Тези песни имат старинно звучене и не се изпълняват при друг случай, нито по друго време на годината. Девойките пеели с вярата, че гласовете им привличат здраве и плодородие за всички. След като привършели с ритуалното пеене, момичетата играели хоро, също наречено “Гора”. Към тях се присъединявали първо младите неженени мъже, а по-късно и възрастните от селото.

Според народните поверия, всеки дървесен вид е носител на определени качества. Под клоните на вековните дъбове още от древността се извършвали ритуални жертвоприношения, защото дъбът е свято дърво в народните представи. Ясенът пък носи щастие и има способността да пропъжда злите сили. Сянката на яворовото дърво има добра енергия и човек може да спи под нея. Това не важи за ореха, който може да вземе силата и на най-големия юнак, ако той заспи под короната му.

            Много разпространена българска поговорка гласи „Гората не плаче от секирата, а от дръжката“. Тук житейският символ е много дълбок – дръжката на сечивото, направена от някое младо дърво се е превърнала в оръжие срещу самата нея.

 

В една хубава статия за гората Елин Пелин пише „пуста гора няма – пусто поле има“. Пустотата на полето, лишено от гора не е могла да се скрие от очите на писателя, тъй като изобилният живот  кипи в гората.

Любознателна статистика и грижа за гората

По данни (2021 г.) на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), в българските гори живеят над 350 хил. заека, близо 100 хил. глигана, над 120 хил. сърни и …48 зубъра. 28% от общия горски фонд (възлизащ на 3 917 000 хектара) са иглолистни гори, 48% са нискостеблени и 23% - високостеблени широколистни гори, всички те заемат 36% от територията на страната ни.

Първият Закон за горите в България е от 26 декември 1883 г.

Седмицата на гората е традиционен празник на българската гора и на лесовъдите. Отбелязва се всяка година, през първата седмица на месец април, от 1925 г. насам.

За година едно възрастно дърво абсорбира 3 413 литра дъждовна вода и филтрира 49,4 кг въглероден двуокис. За една година едно дърво осигурява кислорода, необходим на 10 души, охлажда колкото 10 климатика. Най-запазени са горите по света, където все още живеят индиански племена. Най-старото дърво на планетата е на 5 000 години и се намира в щата Калифорния, САЩ.

По данни от „Статистически годишник на Царство България“ и „Статистика на горите“, съхранявани в Държавен архив – Враца през 1897 г. във Врачански окръг горите са 21 % от площта на окръга и 5% от горското пространство на Царството. От 1902 г. започва изсичането на Врачанските гори: за строителен материал и за горене. През 1908 г. горите вече заемат 16% от площта на Врачански окръг и 4% от площта на горите в Царството. През 1911 г. държавата създава първото специализирано бюро за транспортиране и построяване на горски пътища при тогавашното Министерство на търговията и земеделието. Така през 1921 г. отсеченият дървен материал във Врачанско е 10 пъти повече, отколкото за 20-годишен период. Горското управление във Врачанския район датира от 1934 г., когато се създава Врачанска районна горска инспекция, включваща горите от землищата на Берковско, Белоградчишко, Видинско и Врачанско.

            Техническото укрепване на поройните параметри в нашите гори започва още през 1905 г. чрез изграждането на баражи (изкуствени прегради в коритото на река), контрабаражи и клеонажи (вид укрепление) (виж приложението).

            По данни от Регистъра на горите на ИАГ най-високото дърво в Област Враца е летен дъб в с. Манастирище – 30 метра, най-дебелото, с най-голяма обиколка е летен дъб в с. Галиче, Община Бяла Слатина – 7,10 метра; най-старото дърво за нашата област се намира в местността Горно ливаде край село Галиче и е летен дъб вид Данфоров горун на 580 години, следван от цер в с. Борован в местността Барата – 350 години и на трето място по възраст е бряст в с. Горна Кремена, Община Мездра – 340 години.

            Гората е възобновяем природен източник, но не е безкраен, и ако не я използваме разумно и устойчиво, то тя ще изчезне. Състоянието на гората е свързано и с глобалните климатични процеси, което в нашето съвремие налага прилагането на т. нар. адаптивни практики, съобразени с баланса между екологията, хората и икономиката. Изследване в световен мащаб показва, че всяка секунда губим от горите на нашата планета с размерите на едно футболно игрище. В днешно време постоянно говорим за залесяване, но тук има и друг процес, по-малко известен на повечето хора: почвата може да поема едно определено количество гора. Когато тя се пренасити, определени дървета загиват при натрупването, отмират и отпадат. В гората отмирането става неравномерно и спонтанно, а не както става при планираното изсичане.

            Екстремалните проявления на климата – периоди на много дъждове и порои, редуващи се с периоди на голяма суша, горещини с голям студ са и в резултат на изсичането на горите. Гората се променя постоянно, тук е и ролята на лесовъда – да е подготвен да посрещне тази промяна, да намери баланса до каква степен може да ползва гората, така че да не наруши  нейното равновесие.  Инвестирането в по-добро образование за горите е ключово за бъдещите поколения и тяхната съдба. Помощта и насърчаването на нашите деца да разбират от ранна възраст важността и ролята на горите ще бъде наш голям принос за опазването на природата и осигуряване на по-добър и качествен живот.

В настоящото научно съобщение (включително и приложението) са използвани документи съхранявани в Държавен архив – Враца: фонд № 1435 Родов фонд „Сокачеви“, „Статистически годишник на Царство България“ и „Статистика на горите“,вестник „Врачанско слово“ (1943 г.), както и информация от глобалната мрежа Интернет.

Информатори / Автори
Йоанна Петрова /Хубава си, моя горо, 2024