Калина Тодорова<...

Жива вяра - Врачански край


Първа пушка пукна, та Ботьов удари


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Първа пушка пукна, та Ботьов удари

Калина Тодорова
Първа пушка пукна, та Ботьов удари
Темата за смъртта на Войводата в народния сказ за националноосвободителните борби
„Една особена свръхчувствителност вече столетие обладава душата и мисълта на българина: къде е убит Ботев, кой простреля тези буйни гърди и туй горещо сърце, що побираше въздишките на един народ, стенанията на цяла една поробена земя?
„Убиха го на „Милин камък”, на „Веселец”, търсеха го на „Клена”, „... на Вола сред пустинния балкан”... ...Докъде е историята и откъде започва легендата? Няма нищо ненормално в това, една личност като Ботев да е обкръжена с толкова легенди.”28 
Този текст Николай Дойнов пише през 1980 година, но е актуален и днес.
Още в първите години след гибелта на Войводата възникват редица хипотези, легенди и предания за неговата загадъчна смърт, които стават предмет на спорове и дискусии, биват опровергавани, подкрепяни, допълвани, променяни...; появяват се нови такива в различни години. Красноречив пример за това е статията във в. „Читалищно дело” от 1937 година, озаглавена „Истината и легендата”, в която са цитирани „актуалните” тогава:
1. Легендата твърдеше, че още на Милин камък Хр. Ботйов е бил изпаднал в отчаяние и в близката пещера и пролял сълзи на разочарование…
2. Лъжа е, че Хр. Ботев е бил убит и хвърлен в една пропаст при с. Челопек от овчари, нещо, за което свидетелствувал убиецът в изповедта си пред покойния врачански кириарх Константина…
3. Хр. Ботйов не е убит нито на Милин камък, нито на Веслец, а на Околчица – Вола…
4. Куршумът, който уби Хр. Ботйов не е засегнал челото му, а е минал през сърцето…
5. Касата на четата не е била в Хр. Ботйов, а в Никола Обретенов, следователно лъжа е, че той е убит, за да бъде ограбен…
6. Перо Херцеговеца е убит на Околчица, което значи, че той не е могъл да живее после в Диарбекир и да казва, че местното население е убило Ботйова…29
През 2001 година излиза от печат книгата на Иван Райкински „Ботевото лобно място и паметникът на Околчица”. Множеството въпроси, на които авторът търси отговор са пряко свързани с темата за смъртта на Христо Ботев: като се започне от „Кога и как се появяват първите най-разпространени вести за смъртта на Христо Ботев?”, за да се стигне до „Как изглеждат паметните места във Врачанския балкан 125 години след забележителната 1876 г.?”
Иван Райкински „извървява” многократно и пътя на четата във Врачанския балкан, търсейки лобното място на героя – „извървява” го със Захари Стоянов, Иван Вазов, Тома Хитров, с юнашкото туристическо дружество „Веслец” – Враца (1900), както и с живите Ботеви четници и членовете на първата и втората официални комисии за определяне лобното място на Христо Ботев. Без да си поставя за цел, авторът прави и една великолепна хронология на битуващите сред българите (в страната и сред емигрантите; в различни периоди в различни среди – научни, журналистически, литературни и прочие; както и в различни обществени групи) легенди и предания за смъртта на Ботев, различни тълкувания, тези и хипотези, поддържани от видни представители на тези среди. С оглед темата на настоящата публикация, за нас важни са поставените акценти, около които се групират легендите и преданията (независимо дали тръгват от фолклора или тяхното начало е поставено от самите останали живи Ботеви четници или именити наши „строители” на националния пантеон, каквито са „идеологът на нацията” Иван Вазов и първият биограф на Христо Ботев – Захари Стоянов или от други изтъкнати представители на науката и културата): „Къде е убит Ботев?”, „Кой уби Ботев?”, „Как е убит Ботев?” и „Къде са погребани тялото и главата на войводата?”.
- лобното място на героя – сочени са Милин камък, Веслец, Волът, Околчица, Врачанският балкан, Врачанските лозя. Това може да се проследи и в песенния фолклор: „във врачанските лозя над града над Враца” - („Книга ми е дошла из Русийска земя”); „Та Ботйов загина във Врачанските лозя.” - („На Ботев войвода”); „На Веслец, мамо…/ …там падна Ботев” - („Чула съм сине”); „…и са минале Челопек, / и там ми е Ботев загинал”- („Писмо ми пише Ботю войвода”); „…къмто Вола, над село Паволче / тамо са йобиле войводата” - („Песен за четата на Христо Ботев”).
- Кой уби Ботев? -
Преданията и народните песни ни представят няколко версии за убийството на Войводата:
-  Ботев е убит от турски куршум – официална версия;
- Ботев е убит от черкези; Ботев е убит от Джамбулет – преданието е разпространено и в художествената литература и е често срещано и днес във Врачанско.;
- Ботев е убит от негови четници – освен, че се среща във фолклорните текстове, тезата е широко коментирана. Като нейни „автори” са сочени останалите живи Ботеви четници. Поддържана е от Георги Тахов. Продължава да битува и днес.;
- Ботев е убит от българи – овчари или планинци, заради четническата хазна или Ботев е предаден от българи и убит от турците или черкезите. Едно от най-често споменаваните имена е това на овчаря Димитър Мазната, сочен в някои текстове като предател, в други – като помощник на четниците. Иван Райкински в цитираното съчинение дава интересни сведения за него.;
- Ботев се е самоубива, изпаднал в момент на отчаяние. Също хипотеза, продиктувана от спомените на/за Ботевите четници. Редица спорове се вихрят днес около нея, духовете разбуди отново Стефан Цанев, като неин защитник във втората част на своите „Български хроники”.
В последните години темата  отново е обект на нови и нови интерпретации и спорове. Да замълчим и останем далеч от тях. Важното за нас е юнашкото сърце, съдбата на героя... и на народа. А предателството е неделима част от тях. Познат библейски мотив. Мотив от световното митотворчество. Реализиран по интересен начин в текстове от типа „Сън-прокоба” и „Пресечената жълтица”.
Ботьо е сънувал лош сън, който разказва на вуйчо си Хаджи Димитър – ухапало го е черно куче и „текнаха, вуйчо, черните кърви” и „още си дума Ботьо издума, /една ми пушка пуком пукнала, /удря Ботьо право в сърцето.” „Този сън, който спохождаше още Страхил войвода, е подхванат и в песента за Стефан Караджа.” (позната в редица варианти - в някои от които сънят на Караджата предвещава смъртта на Хаджи Димитър). В случая с цитирания от нас текст, то ясно е, че просто името на Стефан Караджа е заменено с това на Ботев. Такава смяна наблюдаваме и в други песни – тя не е случайна и говори за близостта между отделните герои от националния пантеон в народния сказ за националноосвободителните борби и мястото на юнаците в народното сърце.
Мотивът за пресечената жълтица/сребърен куршум ни е вече познат от трите песни, в които се пее за боя на Милин камък и непобедимия Малик, когото Войводата успява да убие. Той се свързва в нашия фолклор с хайдушките песни и е най-разпространен в песенните цикли за Индже войвода и за хайдут Велко, в преданията за Делю войвода. В бележки към публикуваната в СбНУ 61, № 502 – „Индже пронизан от сребърен куршум” съставителите поясняват: „В миналото у народа е съществувало вярването, че някои хайдути са неуязвими, „куршум не ги лови”. Това се обяснявало с факта, че носели специално приготвени муски, които по магически начин ги предпазвали от куршумите. Някои хайдути според преданието били родени с „риза”, а се е смятало, че който е роден с „риза” е „късметлия”. Тази „риза” (ципа, в която е обвит плодът в майчината утроба), изсушена и свита, се зашивала в муска и хайдутинът я носел със себе си. Магията можело да бъде развалена и хайдутинът убит само с нарочно излят от сребро куршум. В обнародваната тук песен, както впрочем и в други хайдушки песни, е отразено тъкмо това вярване. Стоян излива сребърен куршум, за да убие Индже, когото обикновен куршум не може да убие, защото е с „риза-ризница”.”
Прочутият във Видинско хайдут Велко също бил неуязвим за турските куршуми, но пашата от Видин разбрал, че може да бъде убит само с куршум от злато. „Някои тълкуват това алегорично, като считат, че под златен куршум трябва да се разбира подкуп (взето от личния архив на Цветана Романска)” Делю войвода, който „куршум не фата” също можело да бъде убит само със специално излят от сребро куршум – на Велики петък турците го убиват с куршум, който бил направен от негово сребро, взето чрез измама.29
В преданието за смъртта на Христо Ботев се разказва, че в боя „най-много стреляли срещу него турците, но куршумите не го ловели”. Една циганка-врачка научила турците как да убият Войводата: „Вземете една жълтица и я разделете на две. С нея ще стреляте право в челото, иначе пак няма да го убиете!”, като поискала в замяна да и платят един шиник с жълтици. Така убили юнака.
            Проследявайки живота и съдбата на героя в песента, пък защо не и изобщо във фолклорната традиция, всъщност вървим по една позната ни вече от песенния цикъл за Хаджи Димитър и Стефан Караджа интонационна нишка от революционния патос, приповдигнатото настроение, ликуващо, бойко в народните творби, интерпретиращи превземането на парахода и потеглянето на четата, избирането на водач („Де е Ботювата чета”; „Ботьо ще им бъде войвода”; „Събор ми се събиръ между Влашка зимя”) до силно баладичните нотки, владеещи текстовете, описващи смъртта на Войводата. („Ранен останал в балкана”; „Ботьо вуйчо си тихом говори”). Преданието в повечето случаи е подвластно на народните представи за доброто и злото, за греха и възмездието – Божията правдина. То е „населено” и „пренаселено” с мрачните силуети на страха и алчността, а главни действащи лица са предателите и измамниците, „робските души”, продали своята съвест за „пустите петолевки”... Тук обаче са и запомнящите се ликове на всички тези, които протягат ръка за помощ и спасение към четниците в онези тревожни минути... Говорейки за преданията, интерпретиращи смъртта на Войводата, наложително е да те върна в началото, в самото начало и да цитирам предание, което на пръв поглед няма нищо общо със смъртта... Но само на пръв поглед. Връщам се към моя любим текст от село Ракево за майчица-Богородица, Крали Марко и Христо Ботев... Връщам се към един пасаж от него: Имало е такива ора – много силни, много големи... Деца големи е имало – много са се раждале големи и едри юнаци. И Ботев е бил силен... ...Що Ботев е минавал през Борован – ни куче е залаяло, ни човек е имало. Рекъл: „Спи, Борован, спи – вечно ша спиш!” Сичко било излегало, нема и куче да залае, а он а минавал с четата...” И съвсем спонтанно неговият край: „Те така и Крали Марко е бил... Он а бил негде по текива работи пращан – се го е насъсквала,  натръпквала го е света макя Богородица – да спасява се такивана, къде са биле у беда. Уна за тава го е кърмила – да спасява...” Говорейки за силата юнашка, разказвачката ни предава изключително популярен епизод от преминаването на четата, станал известен от художествената литература – мемоарите на Никола Обретенов. Прочети го пак, и пак, и отново, читателю! Какво отеква в ушите ти? Какво пробива тъпанчето ти? „Ни куче е залаяло, ни човек е имало... ...а он а минавал с четата...” – „Да спасява...,  да спасява...,  да спасява...”
***          Разглеждани като един цикъл – легендите, преданията, песните, разказите за похода на Ботевата чета (които съвсем не са малко, дори и днес се разказват) представляват поредното самобитно въплъщение на мита за безсмъртното българско юнашко сърце. Христо Ботев е наследник на старите юнаци, на славните бранители – Крали Марко и последните царе, но той в народния епос е и носител на чертите на новия герой, освободителят – със саможертвения кръст на чело повел Белите комити.
            Според народния творец Ботев е роден на Рождество и затова е кръстен Христо – на Спасителя, защото такава е била неговата мисия – да спасява и кръвта си за народа да пролее – „курбан за народа си да стане“. В контекста на тази идея въпросът „Кой уби Ботев?” много пъти е заглушаван от мълвата (описана и от фолклористи, и от поети, и от историци) – стогодишна „Ботев е жив”. Така темата за предателството и мъченическата смърт на героя са необходима и естествена част от месианската идея – единствено възможния път  към Околчица – Българската Голгота и безсмъртието на българското юнашко сърце. Войводата тръгва със всички знамения и поличби, за да извърви и извървява този път.

Автори/Информатори:

Калина Тодорова /Ботев лист, 2017

Истории от Жива вяра - Врачански край