Наследство
Фамилната памет за традиционната медицина и лечебната сила на природата
Категория : Вярвания и традиции / песни
Фамилната памет за традиционната медицина и лечебната сила на природата
Разказите, спомените и историите, които се говорят в една фамилия са жива памет. Памет, която чака да предаде на нас, новите членове на фамилията, онази история и умение, които до сега не са записани, защото се предават чрез ръцете и от уста на уста. Разбрах, че за да ги запомниш, първо трябва да ги почувстваш със сърцето. Толкова мили спомени имам от ранното детство.
В уюта на бащиния дом съм сгушена до баба Ванче. Тя доплита елече на дядо Илия, аз плета шалче, сетне тя сръчно замесва содена питка, меся и аз, поруменяла повече от щастие, не толкова от усилие. А Великден на Чирен, няма по-красиви перашки от моите! Шарам ги с листенцата на здравеца, божура и мушкатото от бабината градина и винаги с дядо ми Георги, чието име и род продължавам. Така, чрез безкрайна обич и грижа и до днес получавам знания за нематериалното наследство на моята фамилия – традиции, обичаи, обреди, знания и умения за много неща от живота, между които особено място заемат бабините лекове.
За всяка болка има билка! Тази народна поговорка за първи път чух от моята прабаба по майчина линия баба Цветана, тя пък я знаела от свекървата, която често разказвала с уважение за баба Пръва, лечителката в нашия род. Заинтригувана от този интересен факт, реших да направя проучване чрез методите на устната история, които вече познавах от училище.
Щом търся историята на собствените си корени чрез проявите на народната медицина трябва да знам нейното развитие през вековете. Сведения за практикуването на традиционна медицина в миналото намерих с помощта на моя баща, който е историк по образование. Открих, че още древните траки, които обитавали нашите земи, са известни с познанието си да лекуват с различни билки, музика и лечебните свойства на минералните извори. Гръцките автори пишат за тях, че са използвали корените на сладката папрат като средство против свинска тения, което и до днес е познат метод в народната медицина. По-късно, от епохата на Средновековието е запазен глаголическият текст „Цяровете на Свети Козма“, а в произведението „Шестоднев“ е записано, че болестта плеврит се лекува с върба, топола и кукуряк, препоръчано от народната медицина и днес. В Хилендарският медицински сборник от XIVвек е описано поведение при остро температурно състояние, което включва хладка баня, мазане с розово масло, миене на лицето и крайниците със студена вода, преобличане и спане на хладно. От XVIII век са запазени Рилският и Самоковският лековник. Според редица исторически сведения в началото на XX век българите разчитат главно на своята традиционна медицина и до болница прибягват само, когато не могат да се справят в домашни условия. През 1977 г. народният лечител Петър Димков издава тритомен труд „Българската народна медицина“, което е сигурно доказателство, че традиционната медицина продължава да битува в ежедневието на българина и в по-ново време.
Предстоеше ми да отговаря на въпроса как се проявява традиционната българска целителна система според родовата история на моето семейство? За да разбера, направих интервю с някои от членовете на фамилията. Това пътешествие в миналото ме срещна отблизо с интересни спомени в живот изпълнен с тежък труд, обич и грижа за близките.
Георги Цветков Стоянов, на 59 г., с. Чирен, дядо по майчина линия (28.10.2018 г.):
„Пръва пристанала на Димитър и дошла от село Борован в нашето село Чирен. Знам добре тази история, защото прапрадядо ми Димитър е родоначалник на нашия род Врачкинци. Нарекли ни така заради способностите на жена му Пръва да лекува. Тя била врач, т.е. лечителка.
Пръва била слаба и ниска женица, че е бедна разбирали даже врабците, щото от нея храна не чакали. Когато вдигала синията след обеда на рояка дечица, тя сбирала в длан трохите и понякога това била единствената й храната. Недоимъка често я водел при нейния брат в село Борован. Той по имал, щото при него идели бездетни невести и той ги лекувал с треви и баене. Те му носели коя хлебец, коя сиренце, абе жални за челяд давали мило и драго. Дали той я научил да познава лековитите билки, не се знае, но по-късно тя се прочула като чиренската лечителка. Това станало след като Пръва се върнала от „оня свет“. Един ден тя паднала насред двора, децата припищели, мъжа й Димитър притичал, навел се над нея, после рекъл: „Бог да я прости, Пръва!“. Подкарали я с каруцата като покойница, но тя се свестила, в ръката си държала камък с дупка, а в дупката трева. Хората от селото и околията вярвали, че Бог я е върнал с дарба. Идвали по всяко време, търсели лек срещу всякакви болести и баба Пръва помагала, кога с билки от чиренското поле, кога с баене против уроки от зли очи.
Тази история знам от моята баба Ката. Тя казваше, че когато се оженила за дедо ми Стоян, заварила баба Пръва, която тогава била на 103 години.“
Иванка Исаева Илиева, на 69 г., град Криводол, баба по бащина линия (20.10.2018 г.):
„Родена съм в балканското село Миланово. Моите знания от народната медицина са от най-ранните ми години, защото горе в планината, заобиколен от толкова много билки, човек сам си става лечител. Майка ми ни лекуваше само с народни рецепти. За различни болежки пиехме чай от разни билки, който сами беряхме по ливадите: глог, жълт кантарион, мащерка, лайка. През зимата сварявахме изсушени горски плодове на ошав, който пиехме при простуда. За затопляне възрастните мъже изпиваха по един филджан плодова ракия с една супена лъжица препечена захар. За предпазване от болести беряхме трънки, майка ми ги поставяше в гърне, наливаше вода, колкото да покрие плодовете и след като сока ферментира, го пиехме сутрин на гладно, по една супена лъжица. При стомашно разстройство изяждахме по няколко червени дренки. При висока температура, за да се свали, се смесват равно количество вода и оцет, намокря се платно и се увива тялото на болния, поставя се и суров картоф на челото. При запушен нос и хрема се слагат топчета захаросан мед в носа. С повечето от тези народни рецепти съм лекувала децата си. Днес предавам знанията на внучката си Гергана. Тя вече познава различните билки и в двора на фамилната ни къща двете сме засадили лековитите растения златна пръчица, дебела Мара, мента, маточина, мащерка, къпина, магданоз, джоджен, чубрица, здравец, невен и индрише.“
Цветана Иванова Вачева на 79 г., с.Чирен, прабаба по майчина линия (28.10.2018 г.):
„Родена съм през 1939 г. По мое време ползването на народната медицина беше всеки ден. Като се порежем, варим смрадлика и топим порезаното, та да зарасте по-бързо. Ако в раната има нечистотия, берем живовляк и слагаме листо върху нея, та да се отвори сама и да се прочисти. Когато кашляме, майка ми маже вестник със свинска мас и газ от лампата. После го набоде с дебелата игла и го лепи на гърдите с тая страна, дето е маста, иначе газта ще изгори кожата. При болки в стомаха, баба ми сваляше котлето от печката, обръщаше го и като поседиш върху топлото, олекне ти. Всяка зима се говореше: „Да дойде пролетта, та да се хванем за зеленото.“ Берехме коприва и редовно я готвехме, ползвахме я и за друго, варим я и с водата си мием косите“.
Станка Петрова, на 74 г., с. Крушовица, старата кръстница (04.11.2018 г.):
„Знам различни рецепти от народната медицина, защото бях най-голямата дъщеря и често вместо майка ми гледах и лекувах по-малките си сестри. Ето някои от рецептите, които използвам и днес. При болки в бъбреците: вари се свила от царевица, преди да е узряла и отварата се пие няколко пъти на ден. Лечение на цирей: разрязва се една глава кромид лук, издълбава се и в нея се слага захар. Пече се във фурната и след като изстине се поставя върху цирея, за да не падне, се прикрепя с превръзка. Престоява една нощ. При главоболие: върху челото се поставя листо от зеле. При кашлица: вари се чай от плода на драка или босилек. При липса на апетит: листо от пелин се стрива и оформя на малко топче, което се пие сутрин на гладно. При запушен нос: препича се царевично брашно върху печката и пушека се вдишва. При болка в ушите: препича се олио и след като се охлади, се поставят по 2-3 капки в ухото, също билката дебела Мара, от която се взема листо, отделя се течността и се поставят по 2-3 капки в ухото. Отвара от кукуряк помага при косопад, пърхот и увеличава растежа на косата, прилага се и за промивка на гнойни рани.“
Катя Георгиева Стоянова-Богданова, на 37 г. град Враца, майка (11.11.2018 г.):
„Рецептите от народната медицина съм научила от майка си Генка. Прилагам ги най-често при простудни заболявания като правя чай от липа, лайка, босилек и шипка, подслаждам ги с мед от нашия пчелин. Правя домашен сироп при кашлица: 1 литър вода, 3 счукани ореха с черупките, една ябълка, семките на една дюля, една глава кромид лук с люспите, няколко листенца индрише. Вари се докато течността остане наполовина. Приема се по една чаена лъжица 3-4 пъти дневно. При настинка: краката се потапят в гореща вода с морска сол. При висока температура: охлаждане на краката, китките на ръцете и челото със студени компреси, направени с вода или смес от вода и оцет. При афти: жабурене с отвара от смрадлика.“
Това е информацията, която събрах. Сигурна съм, че с времето ще научавам още факти, защото ме интересуват и защото вярвам, че продължаването на фамилната памет е важно дело, което трябва да следват всички потомци.
(ръководител Малина Тодорова)
В уюта на бащиния дом съм сгушена до баба Ванче. Тя доплита елече на дядо Илия, аз плета шалче, сетне тя сръчно замесва содена питка, меся и аз, поруменяла повече от щастие, не толкова от усилие. А Великден на Чирен, няма по-красиви перашки от моите! Шарам ги с листенцата на здравеца, божура и мушкатото от бабината градина и винаги с дядо ми Георги, чието име и род продължавам. Така, чрез безкрайна обич и грижа и до днес получавам знания за нематериалното наследство на моята фамилия – традиции, обичаи, обреди, знания и умения за много неща от живота, между които особено място заемат бабините лекове.
За всяка болка има билка! Тази народна поговорка за първи път чух от моята прабаба по майчина линия баба Цветана, тя пък я знаела от свекървата, която често разказвала с уважение за баба Пръва, лечителката в нашия род. Заинтригувана от този интересен факт, реших да направя проучване чрез методите на устната история, които вече познавах от училище.
Щом търся историята на собствените си корени чрез проявите на народната медицина трябва да знам нейното развитие през вековете. Сведения за практикуването на традиционна медицина в миналото намерих с помощта на моя баща, който е историк по образование. Открих, че още древните траки, които обитавали нашите земи, са известни с познанието си да лекуват с различни билки, музика и лечебните свойства на минералните извори. Гръцките автори пишат за тях, че са използвали корените на сладката папрат като средство против свинска тения, което и до днес е познат метод в народната медицина. По-късно, от епохата на Средновековието е запазен глаголическият текст „Цяровете на Свети Козма“, а в произведението „Шестоднев“ е записано, че болестта плеврит се лекува с върба, топола и кукуряк, препоръчано от народната медицина и днес. В Хилендарският медицински сборник от XIVвек е описано поведение при остро температурно състояние, което включва хладка баня, мазане с розово масло, миене на лицето и крайниците със студена вода, преобличане и спане на хладно. От XVIII век са запазени Рилският и Самоковският лековник. Според редица исторически сведения в началото на XX век българите разчитат главно на своята традиционна медицина и до болница прибягват само, когато не могат да се справят в домашни условия. През 1977 г. народният лечител Петър Димков издава тритомен труд „Българската народна медицина“, което е сигурно доказателство, че традиционната медицина продължава да битува в ежедневието на българина и в по-ново време.
Предстоеше ми да отговаря на въпроса как се проявява традиционната българска целителна система според родовата история на моето семейство? За да разбера, направих интервю с някои от членовете на фамилията. Това пътешествие в миналото ме срещна отблизо с интересни спомени в живот изпълнен с тежък труд, обич и грижа за близките.
Георги Цветков Стоянов, на 59 г., с. Чирен, дядо по майчина линия (28.10.2018 г.):
„Пръва пристанала на Димитър и дошла от село Борован в нашето село Чирен. Знам добре тази история, защото прапрадядо ми Димитър е родоначалник на нашия род Врачкинци. Нарекли ни така заради способностите на жена му Пръва да лекува. Тя била врач, т.е. лечителка.
Пръва била слаба и ниска женица, че е бедна разбирали даже врабците, щото от нея храна не чакали. Когато вдигала синията след обеда на рояка дечица, тя сбирала в длан трохите и понякога това била единствената й храната. Недоимъка често я водел при нейния брат в село Борован. Той по имал, щото при него идели бездетни невести и той ги лекувал с треви и баене. Те му носели коя хлебец, коя сиренце, абе жални за челяд давали мило и драго. Дали той я научил да познава лековитите билки, не се знае, но по-късно тя се прочула като чиренската лечителка. Това станало след като Пръва се върнала от „оня свет“. Един ден тя паднала насред двора, децата припищели, мъжа й Димитър притичал, навел се над нея, после рекъл: „Бог да я прости, Пръва!“. Подкарали я с каруцата като покойница, но тя се свестила, в ръката си държала камък с дупка, а в дупката трева. Хората от селото и околията вярвали, че Бог я е върнал с дарба. Идвали по всяко време, търсели лек срещу всякакви болести и баба Пръва помагала, кога с билки от чиренското поле, кога с баене против уроки от зли очи.
Тази история знам от моята баба Ката. Тя казваше, че когато се оженила за дедо ми Стоян, заварила баба Пръва, която тогава била на 103 години.“
Иванка Исаева Илиева, на 69 г., град Криводол, баба по бащина линия (20.10.2018 г.):
„Родена съм в балканското село Миланово. Моите знания от народната медицина са от най-ранните ми години, защото горе в планината, заобиколен от толкова много билки, човек сам си става лечител. Майка ми ни лекуваше само с народни рецепти. За различни болежки пиехме чай от разни билки, който сами беряхме по ливадите: глог, жълт кантарион, мащерка, лайка. През зимата сварявахме изсушени горски плодове на ошав, който пиехме при простуда. За затопляне възрастните мъже изпиваха по един филджан плодова ракия с една супена лъжица препечена захар. За предпазване от болести беряхме трънки, майка ми ги поставяше в гърне, наливаше вода, колкото да покрие плодовете и след като сока ферментира, го пиехме сутрин на гладно, по една супена лъжица. При стомашно разстройство изяждахме по няколко червени дренки. При висока температура, за да се свали, се смесват равно количество вода и оцет, намокря се платно и се увива тялото на болния, поставя се и суров картоф на челото. При запушен нос и хрема се слагат топчета захаросан мед в носа. С повечето от тези народни рецепти съм лекувала децата си. Днес предавам знанията на внучката си Гергана. Тя вече познава различните билки и в двора на фамилната ни къща двете сме засадили лековитите растения златна пръчица, дебела Мара, мента, маточина, мащерка, къпина, магданоз, джоджен, чубрица, здравец, невен и индрише.“
Цветана Иванова Вачева на 79 г., с.Чирен, прабаба по майчина линия (28.10.2018 г.):
„Родена съм през 1939 г. По мое време ползването на народната медицина беше всеки ден. Като се порежем, варим смрадлика и топим порезаното, та да зарасте по-бързо. Ако в раната има нечистотия, берем живовляк и слагаме листо върху нея, та да се отвори сама и да се прочисти. Когато кашляме, майка ми маже вестник със свинска мас и газ от лампата. После го набоде с дебелата игла и го лепи на гърдите с тая страна, дето е маста, иначе газта ще изгори кожата. При болки в стомаха, баба ми сваляше котлето от печката, обръщаше го и като поседиш върху топлото, олекне ти. Всяка зима се говореше: „Да дойде пролетта, та да се хванем за зеленото.“ Берехме коприва и редовно я готвехме, ползвахме я и за друго, варим я и с водата си мием косите“.
Станка Петрова, на 74 г., с. Крушовица, старата кръстница (04.11.2018 г.):
„Знам различни рецепти от народната медицина, защото бях най-голямата дъщеря и често вместо майка ми гледах и лекувах по-малките си сестри. Ето някои от рецептите, които използвам и днес. При болки в бъбреците: вари се свила от царевица, преди да е узряла и отварата се пие няколко пъти на ден. Лечение на цирей: разрязва се една глава кромид лук, издълбава се и в нея се слага захар. Пече се във фурната и след като изстине се поставя върху цирея, за да не падне, се прикрепя с превръзка. Престоява една нощ. При главоболие: върху челото се поставя листо от зеле. При кашлица: вари се чай от плода на драка или босилек. При липса на апетит: листо от пелин се стрива и оформя на малко топче, което се пие сутрин на гладно. При запушен нос: препича се царевично брашно върху печката и пушека се вдишва. При болка в ушите: препича се олио и след като се охлади, се поставят по 2-3 капки в ухото, също билката дебела Мара, от която се взема листо, отделя се течността и се поставят по 2-3 капки в ухото. Отвара от кукуряк помага при косопад, пърхот и увеличава растежа на косата, прилага се и за промивка на гнойни рани.“
Катя Георгиева Стоянова-Богданова, на 37 г. град Враца, майка (11.11.2018 г.):
„Рецептите от народната медицина съм научила от майка си Генка. Прилагам ги най-често при простудни заболявания като правя чай от липа, лайка, босилек и шипка, подслаждам ги с мед от нашия пчелин. Правя домашен сироп при кашлица: 1 литър вода, 3 счукани ореха с черупките, една ябълка, семките на една дюля, една глава кромид лук с люспите, няколко листенца индрише. Вари се докато течността остане наполовина. Приема се по една чаена лъжица 3-4 пъти дневно. При настинка: краката се потапят в гореща вода с морска сол. При висока температура: охлаждане на краката, китките на ръцете и челото със студени компреси, направени с вода или смес от вода и оцет. При афти: жабурене с отвара от смрадлика.“
Това е информацията, която събрах. Сигурна съм, че с времето ще научавам още факти, защото ме интересуват и защото вярвам, че продължаването на фамилната памет е важно дело, което трябва да следват всички потомци.
(ръководител Малина Тодорова)
Използвана литература:
Георгиев, М. Българските народни представи за болестта. // Етнографски проблеми на народната духовна култура, т.1, С., 1989 г.
Георгиев, М. Традиционната медицина в предметната област на етнологията. // Етнографски проблеми на народната култура, т. 4, С., 1996г.
Енциклопедия Българска народна медицина. Съставителство и редакция М. Георгиев,С., 1999г.
Проф. Минчо Георгиев, „Старобългарската медицина“, изд. на БАН „проф. Марин Дринов“
Доц. Георги Томов, „Медицината на траките“, Медицински университет, Пловдив
Информатори / АвториГеоргиев, М. Българските народни представи за болестта. // Етнографски проблеми на народната духовна култура, т.1, С., 1989 г.
Георгиев, М. Традиционната медицина в предметната област на етнологията. // Етнографски проблеми на народната култура, т. 4, С., 1996г.
Енциклопедия Българска народна медицина. Съставителство и редакция М. Георгиев,С., 1999г.
Проф. Минчо Георгиев, „Старобългарската медицина“, изд. на БАН „проф. Марин Дринов“
Доц. Георги Томов, „Медицината на траките“, Медицински университет, Пловдив
Гергана Богданова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019
Истории от Наследство
-
Орисници
- Вярвания и традиции / песни
-
Шареното оро
- Вярвания и традиции / песни
-
Шареното оро - дар и чеиз
- Вярвания и традиции / песни
-
Обредният танц „Бо̀торо“ – отглас от шаманските ритуални пътешествия между световете
- Вярвания и традиции / песни
-
Обредният танц „Бо̀торо“ – отглас от шаманските ритуални пътешествия между световете -II
- Вярвания и традиции / песни
-
Селото на Оня свят
- Вярвания и традиции / песни
-
Царството на св. Цареи: Божият мост, Баните, Колесницата и Костадин камик
- Моята история / нашата история
-
Юнашкото сърце: Юнак се роди
- Вярвания и традиции / песни
-
Мито-поетичният образ на река Дунав през Възраждането
- Вярвания и традиции / песни
-
Първа пушка пукна, та Ботьов удари
- Вярвания и традиции / песни