Горите са едно от най-големите богатства на страната ни. Те заемат близо 39 % от територията на България, което ни поставя на челно място на Балканите и сред водещите страни в Европа. Важно е да се знае, че тези поддържани гори са резултат от дейността на хората.

След Освобождението горите заема едва около 20 % от територията на страната. В онзи момент много от тях са изсечени около населените места, а в планините пък не са в добро състояние. Българският лесовъд Константин Байкушев ги определя като „напълно развалени и опустошени“.

„Първите числени сведения за площта на горите в България се появяват едва в края на ХІХ век. Тогавашният министър на търговията и земеделието, в чието министерство се водело и Отделението за горите, изготвил доклад за княз Фердинанд относно „Състоянието на горското дело в Българското княжество”. В този доклад е описано доста подробно състоянието на българските гори и се дават известни препоръки за подобряване на състоянието им. Когато става дума за площта на горите, министър Титоров казва: „Нямаме точна статистика, нямаме и кадастър, т.е. горите не са устроени, не са измерни. Като извадим от общата площ на княжеството земеделската площ и площта на населените места, разликата е гори”. И посочва: „Обща площ на княжеството 9 570 510 ха обща площ на горите 3 041 126 ха  като определя среден процент на лесистост за страната – 30 %. Освен това, като имал предвид, че населението на страната към същата година е 3 309 816 души, изчислил, че на един жител се пада по 0.917 ха. Осем години по-късно /1908 год./, подобен доклад прави началникът на Отделението за горите, лова и риболовството, до министъра на търговията и земеделието. „Точно измерване на горите в царството не е правено още и не вярвам скоро да стане. Всичко, което се знае по пространството /площта/ на горите, е приблизително и по сведения, давани от лесничеите през разни времена” – пише К. Байкушев.“[i]

Историографският материал за залесяването е твърде оскъден, цялостно изследване на темата за залесяването в България не е правено. Информация за разглеждания период може да открием в отделни статии в професионалните лесовъдски периодични издания като сп. „Лесовъдска сбирка“ (1899–1912), сп. „Лесовъдец“ (1899–1900), сп. „Лесовъдска мисъл“. Данни за залесителната политика на държавата и нейната реализация, както и исторически бележки за началото на залесяването в България може да открием в статии на лесничеите К. Байкушев, Ф. Вожели, Добрев, П. Марков, С. Брънчев, Томомджиев, Б. Захариев, Г. Кюркчиев. С най-голяма научна стойност са трите статии на тема „Горите в България“ на френския лесовъд Ф. Вожели, „Гори и горско стопанство в България“ на С. Брънчев, „Нашето горско дело и горска политика“ на П. Марков, „Нашето горско дело, лова и риболовството“ на К. Байкушев, „Върху залесителните проблеми у нас“ на Г. Кюркчиев и „Изкуствените залесявания у нас“ на Б. Захариев. [ii]

Когато говорим  за Седмицата на гората  няма как да не говорим и за залесяването в България. Трябва да споменем и факта, че грижата за българската гора от страна на новосъздадената държавна власт започва непосредствено, едва ли не от първия ден след Освобождението. На 4 март 1878 г. са създадени охранителни звена от пеши и конни горски стражари към местните администрации. А на следващата 1879 г., на 5 юли,  е създаден самостоятелен сектор „Надзор над лесовете“ към Отделението за държавните имоти и рудите към Министерството на финансите, с което се поставя и началото на държавната горска служба в България.

Народното събрание приема нужните закони и регулира залесяването и експлоатирането на горите. Първият Закон за горите датира от 1883 г. Нов закон е приет през 1890 г., преработен и допълнен през 1897 и 1904 г. Той е действащ до 1925 г., когато е приет нов закон за горите. Изработена е нормативната база и се поставя началото на залесително дело в Княжество България.

От 1893 г. е създадено отделение по горите към Министерство на търговията и земеделието. Отделението се ръководи от един началник, един главен горски инспектор, 43 помощници горски инспектори, 730 държавни стражари и около 1000 общински горски стражари. По силата на Закона за горите от 1904  г. Княжество България е разделено на шест горски района, а те на 40 лесничейства. В началото на ХХ в. се появяват първите ръководства по залесяване: „Изкуствено и естествено развъждане на горите“ от Стоян Брънчев и „Прийом за изкуствено лесовъзобновяване“ на Вожели. Положено е началото на държавната политика за възобновяване, опазване и експлоатиране на горите в България.[iii]

Спордед изтъкнати наши учени в тази област – акад. Александър Александров от БАН, чл. кор. Иван Илиев и проф. д-р Милко Милев от Лесотехническия университет, залесителната дейност в България от Освобождението до наши дни може да бъде разпределена на три етапа: 1885-1944; 1945-1990; и след 1991 г. Обект на настоящето изследване е един отрязък от първия етап.

Залесяване означава засаждане на дървета в райони, които първоначално са били без дървета или са обезлесени. В последния случай дейностите по залесяване се наричат ​​специално повторно залесяване, тоест подмяна на гори или изгубени гори. Това е мащабна дейност и е необходимо да се разберат климатичните и почвените (почвени) условия на района, който ще се залесява.  Важно е да се познават биологичните изисквания на видовете, които ще се използват за залесяване. Думата залесяване означава актът на създаване на гора.

Около ⅓ от горите у нас са възстановявани и продължават да се възстановяват с помощта на човека. Кой и къде провежда първите залесявания в България. [iv]

Първоначално младата българска държава използва опита на чужди специалисти. Първите стъпки към промяната започват със статията на Петър Иванов „Бъдещо опустиняване в Казанлъшката долина” (1896 г.). Неговият точен анализ, който алармира за проблема привлича вниманието на българското правителство и то решава  да потърси помощ от Франция за ветровата и водна ерозия. Професионалисти са изпратени по местата, които са пострадали, за да ги изследват и да предложат мерки и конкретни места за залесяване.

През 1905 г. е създадено Първото бюро за укрепване на пороищата и залесяване в Казанлък.  Именно тук започва залесяването и намаляване на водната ерозия под ръководството на френския „специалист по укрепване на пороите и залесяване“ Феликс Луи-Мари Вожели. През 6-годишната му служба в страната той успява да възстанови голяма част от горите и да направи няколко проекта за това. Благодарение на него 2 300 000 хектара гора се залесени, от които 820 000 хектара са били с ерозия.[v]

През  1911 г. Вожели споделя своето виждане за българските гори: „Най-главните причини за поройните прииждания лежи в положението на българските гори… те са в жалко състояние...изложени на опустошения от паша на говеда и овце и най-вече кози, без да има някакъв контрол, който да ограничи този добитък, що ги огризва; осакатявани и изкоренявани от безгрижния селянин, който мисли само за непосредствената си печалба, разменна монета при изборни страсти, които без милост разпиляват това национално съкровище...“[vi]

След Казанлък започва залесяване край Кюстендил, Копривщица, Сопот, Стара Загора и Ловеч. В началото на XX в. те стават по-мащабни и организирани след редица наводнения със значителни щети и човешки жертви. Последните са резултат на обезлесени и в последствие - преизпасани и отъпкани, огромни по площ планински склонове. [vii]

Първите залесявания в България започват с изкуствено възобновяване на горите върху деградирани земи от ерозия. Законът за горите от 1883 г. постановява в площта на всяка община да има най-малко 2,5% гори и ако се налага, да се създадат нови гори до достигане на този размер в срок от 10 години. [viii] Във втория закон за горите от 1889 г. е разписано изискване всеки окръг да създаде поне един държавен горски разсадник.[ix]

През 1911 г. Ц. Дончев в статията си „Наводнения“ (кн. 8 на „Горски преглед“), споменавайки уредбата на подобен празник в Испания и имайки предвид подготовката на новия Закон за горите (седмият поред), предлага: „Законът да уреди два празника на залесяване през годината – единият през есента, а другият през пролетта – в които всеки по-възрастен от 15 години български гражданин да засажда най-малко по 5 дръвчета в определените от лесничействата места. Фиданките да се вземат от горските разсадници. В тия празници учениците от всички училища в България, ръководени от наставниците си, също да засаждат по 3-5 дръвчета. През тия дни всичките войници и ученици в царството трябва да бъдат отпуснати и използвани за залесяване“. Разбирането е, че задачата на празника е доброволен труд за страната, която по това време се нуждае страшно много от залесяване на оголените склонове и озеленяване на градове и села.[x]

Минава повече от десетилетие, когато идеята се превръща в реалност с излизането на осмия Закон за горите през 1925 г. – един много добър закон, според експертите в това направление.

          Първият организиран Празник на залесяването е на 12 април 1925 г. и е резултат от разбирателството между две министерства – на народното просвещение и на земеделието и държавните имоти, които със съответните окръжни дават указания за провеждането му. През този ден в храм-паметника „Св. Александър Невски” е отслужен молебен за граждани, учители и ученици, които след това залесяват в парковете и покрайнините на София 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг семена. Празникът на залесяването нормативно е утвърден от Закона на горите, приет през същата 1925 година.

          „Празникът започва да се провежда в цялата страна и добива естествена популярност. В редакцията на сп. „Горски преглед“ пристигат дописки от регионалните лесничеи, които съобщават за усилена подготвителна работа за празника – изнасят се беседи, изготвят се листовки и апели, изпращат се писма до училищата и войсковите поделения, от лесничействата се подготвят фиданки и се определят терени за залесяване. След проведените мероприятия лесничеите изпращат също своите материали. От тях днес можем да научим къде, какво и колко е залесено, кое училище е направило по-красива „триумфална арка“, под която минават участници в тържеството, преди да се отправят към обекта, и дори коя военна музика е свирила най-хубаво и къде се е извило най-дългото хоро. В приложението към сп. „Горски преглед“, което се казва „Горски беседи“ и е притурка за популярни горски знания, през 1928 г. е публикуван материал „По случай празника на залесяването“. Изпратен е от горския стражар на Шуменското лесничейство Атанас Киров и завършва така: „Горите да пазим, нови да създадем, родината в храм горски да превърнем!“.[xi]

За първи път предложението Празникът на залесяването да се превърне в Седмицата е изказано от стажант-лесовъда Георги Минков в статията му „За празника на залесяването“ в сп. „Горски преглед“ (кн. 1-2, 1934 г.). Авторът пише: „Аз смятам, че върховен дълг е на лесовъда, а най-вече на нас, младите, да се замислим по-сериозно върху организирането на празника, дълг е на организираните български лесовъди да направят още един път върховни усилия пред господина министъра на народното просвещение, щото досегашната трудова седмица на учащите се с новия закон за просветата да се превърне в седмица на залесяването“. Идеята е още лесовъдите от всички райони на страната да се нагърбят с разяснителна дейност за значението на горите и залесяването. Това предложение е прието и първата Седмица на гората, открита от началника на Отделението за горите и лова Илия Стоянов, е проведена от 15 до 22 април 1934 г.[xii]

През седмицата на гората се провеждат разнообразни събития – от залесявания до беседи.

В залесяванията и по-доброто управление на горите активно участие взима управляващото съсловие на освободена България -  княз Александър Батенберг, цар Фердинанд I, както и много министри. Особено ангажирани са учителите и учениците. Повечето училища дори са имали собствени разсадници.

Благодарение на ентусиазма не само на управляващите, но и на обикновените хора, тежкият труд, примитивните средства, и с помощта на домашни животни за пренасяне пръст и вода, още в края на XIX век започват да се формират знаковите за България гори в Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Родопите, както и парковете в крайградските зони.[xiii]

Масовите залесявания стават приоритет на държавата през втората половина на ХХ век. Хиляди граждани се включват най-вече именно по време на Седмица на гората, като активно допринасят за увеличаване на зеленото богатство на страната. Така за период от малко повече от век са създадени над 18 млн. декара нови гори от които 7,8 млн. декара са с изключително противоерозионно значение.

Седмицата на гората отбелязва нуждата от залесявания и отговорно ползване на горските ресурси. Празникът има близо 100 годишна история и при създаването му целта е доброволен труд за страната, която се нуждае много от залесяване на оголените склонове и озеленяване на градове и села.