Жива вяра - Врачански край


Като босилек за роса - стари приказки за любовта, хората и адетите


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Като босилек за роса - стари приказки за любовта, хората и адетите

ГОРИ, ЛИБЕ, ГОРИ,
я за тебе гора
като лен за вода,
босиляк за роса,
трендафил за сенкя.
 
Любовта е огън. На човек, когото обичаш, ще речеш: „Изгорех за тебе!”, на този, който ти е безразличен: „Отгорех от тебе!”, пък каквото ще да става. И друго ще кажеш: „Дето ме викат – там ходя, отдето ме гонят – оттам бягам!”, защото „Младост до века не трае, на младост биват полуди!” когато те корят, че честичко „прескачаш” чужди балкони, пък и... „Добро време и хубава жена не омръзват.” И трето ще кажеш: „ Една на сърце ми е паднала, на сърце ми е легнала! – От нея кой има сили да ме отдели?”, нали „Севда е по-лоше от болест” и „Кашлица и любов не могат да се скрият.” Това е така, но все пак запомни:
По премена срещат, по ум изпращат.”
Ум царува, ум робува, ум патки пасе.”
От много ум глава не боли.”, но когато си „луд за двама” и „ни се водиш, ни се караш”, а „глава не увира” нека бъде „Глава правила – глава теглила!”
 
Щом си стигнал до женитба, още „акъл ще ти дам” за това „женило – пусто чернило”, за това „венчило – черно робило”:
 
- Вземи си мома работна, дето „крак не подвива”, защото старите казват „Залудо работи, залудо не стой!” и „На работливите работата секогаш спори.
- Вземи си мома гиздава, да е „като байрак на орото”, „като на пара да стъпя”, „като оди – чаршията да носи” .
- Вземи си мома хубава, макар че има дума: „Много (х)убост не е на (х)убаво!”, „Хубост в паница не се топи.” и още - „Който има хубава булка - панаир му не требва”.
- „От мааната жена и наапана чушка далек да бегаш!” и да помниш -  „Малка мома – ранно цвете.”
- Вземи си мома „от своята черга”, защото „секо село си има башка адет, па и сека къща” – тъй ще сте „лика прилика като два стръка иглика”.
- А дали е умна и разумна и дали за теб милее, ще я изпиташ, като я попиташ три неща: какво е по-бързо от вода, какво е по-сладко от меда, какво е най-мило на света?Ако ти отвърне: „око е най-бързо на света, сън е по-сладко от меда, либе е най-мило на света” – вземи я.
- Най-накрая – каквото и да ти приказват, знай - то е „до късмет”: не случиш ли – „С чрън повой си повиван”, случиш ли – „Късмет си извадил”. Ама и тогава „на жена вера да немаш” и  й са радвай само коги спи, инак ше а разглезиш”!
 
Ако е приказката за жената, слушай:
- Не глези си жената – ще ти се качи на главата.
- На кон, дето стои, на куче, дето лежи и на жена, дето мълчи вяра да нямаш.
- Вол се връзва за рогата – жена за езика.
- Коя кокошка много крека, яйца не снася.
-Къса кокошка – заман яричка.
 
За дом и челяд хората казват „Къща – църква, жена – уруглица, деца – грозд, крави – ангели, кола – топ.”, но да си „опичаш акъла” – „Първо да помисли главата – после да продума устата”, защото „от гадините само гарванът се жени на къща, затова е толко чрън.” Но ако уви те налегне тази участ, сам си се теши с мъдрите думи „само не се живее” – „сама ръка и в Дунав се не мие”... и най-важното:
 
КОЙТО СЕ ЖЕНИ, МАМО, БЕЗ ЛЮБОВ,
без любов, мамо, и мерак -
булчето му да е, мамо, царкинче,
нему се струва циганче.
Който се жени, мамо, с любов,
с любов, мамо, и мерак,
булчето му да е, мамо, циганче,
нему се струва царкинче.
 
 
За доброто и злото
 
            Доброто и злото вървят ръка за ръка в тоя живот, сътворен от Бога и дявола. С добро „змия от дупка се вади”, затуй каквато и работа да почнеш, където и да я почнеш, с когото и да я почнеш – опитай първо с добро. Ако не бива – пак с добро  и „открито сърце” опитай! Ако отново не става – отново опитай с добро и „блага дума, дето железни врати отваря” и ако и този път „на ветъра” са ти добрините и думите и „залудо си се бутал от сутрин до вечер” и „нерви си хабил”, тогава „зими гьостерицата (тоягата)” – „на зла круша  - зъл прът”, но  не „обръщай гръб” на доброто - пак „за добро” налагай!
„Добра работа – Божа работа”, „добър човек - Божи човек – и на мравката път праи”, ала „Добър човек добро не видва”. Запомни: добър ли си – „отсегде та ояздат”, „ на магаре та напраат”, та „луд свет фанеш” – „направи добро – изяж дърво”.
Две неща са по-въжни :
  • Като не можеш да направиш на човека добро, поне не му пакости.
  • За нищо не се къхъри – „Всяко зло – за добро”.
Ала най-важното е да различиш доброто от злото, падналия ангел от ангела, защото колкото и да твърдят старите „Добър кон и под съдран чул са познава.”, понякога сме слепи за истината. Не лепвай никога клеймо на дните, пътищата и хората - „лош” или „добър” – ще останеш изненадан. Понякога спасението иде от там, откъдето най-малко очакваш. Този свят, според народната вяра на дедите ни, е колкото Божи, толкова и дяволски. Господ е началото на всякое добро, дявола – на всякое зло. Но този свят е сътворен и от двамата – от Господ, с помощта на дявола. Затуй и когато Господ изпраща на младенеца ангел пазител, изпраща му и дяволът дяволче. И тъй още с раждането се започва борбата. Ако на човекът „слаб му е ангелът”, то тогава дяволът надделява!
            За доброто и злото да ти е като обица на ухото: днеска аз – утре ти!
 
За бедните и за богатите
 
           „Пара при пара оди” и „От много глава не боли”, ала имаш ли ги – внимавай: „Готови пари лесно се харчат”. Когато ти е за даване – „давай и с двете ръце” – „Нема да ги отнесеш на оня свет”, но винаги кътай по некой лев - „бели пари за черни дни”.
           Ако ли пък „пукната пара нямаш” и си „гол на пушка” - „голотия до шия”, не се кахъри – сънувай мечти, а сутрин се теши с „Гладна кокошка просо сънува”, пък и  казват старите: „И да извират – пак няма да стигат”, защото „Колкото по-имаш, толкова по-ти са ще”.
           ... Но „сиромах човек – жив дявол...”: „На сиромах човек да му са яки воловете и да му е млада жената”!
 
За света, хората и адетите
 
            Не се чуди и диви на нищо и „Не гледай като теле у шарени врата” – „Свет широк!”, „Свет секакъв!”: „Един гледа сватба, друг – брадва”. Един „нема акъл за пет пари”, друг – „учен, па шантав”. Един „спирка не знае”, друг „ветър го вее на бела кобила”. Един „краде и с гъза си”, друг „са мота като глуа кучка из парес”. Един „се ежи като петел на жежки лайна”, друг „дреме като кон на празни ясли”. Един „редкопръст” – „Каквото изкарал – накарал” – „Купил за двайсе, продал за десет – търговия да става”, друг „дава колкото за Бог да прости”. Един „бел ден не видва”, друг „от добро са не отървава”. Един „си живее живота”, на друг „свет му са неще”. Един гроб ти копае, друг „от огън та вади”, трети „пет пари за тебе не дава”... Ама „сама като куковица” не може – „БЕЗ (Х)ОРА СЕИР НЕ СТАВА”...
 
За други важни неща
 
За роднинството и семействато – „Кръвта вода не става.”.
 
За лошите и добрите навици – „Къде се е кучило, там се е учило.”.
 
За старостта и старостта – „До зъби сладост, до очи свит.”.
 
За болестите и билките – „У къща, дек грее слънце, доктори не одат”, „За всека болка – и билка.”, „Дали си болна лежала или си болен гледала.”.
 
За виното - „Киселко, ама веселко.”.
 
За търпеливите – „Има биволско сърце.”.
 
За нетърпеливите  - „Бръза като теле пред макя си.”.
 
За личните и напетите – „Стъпа като на пара.”.
 
За грозните – „Не мяза на кво удара.”.
 
За лъжливите – „Лъже колко бега бръзия влак.”.
 
За срамежливите – „Не смее да дигне очи.”.
 
За блезсрамните – „Нема страх от Бога, ни срама от (х)ората.”.
 
За горделивите и високомерните, които много бързо забравят откъде са тръгнали – „Кога стана калайджийка, кога гъзът й почерне.”.
 
За тези, които са в затруднение или беда ги е налегнала – „Закъсал като Марко на Косово поле.”.
 
За късметлиите – „С Господ е приказвал.”.
 
За ученолюбивите – „Ученото си е учено.”.
 
За некадърните – „Куче из бъзене можеш да изкара.”.
 
За тези, които тръгват на път – „Път срок нема.” и „От дома по-добро нема.”.
 
За бъбривите – „Ял е кокоши крак.”, „Правен е на воденицата.”.
 
За мълчаливите – „Думица не обелва.”.
 
За сладкодумните  - „Мед му капе от устата”!

Автори/Информатори:

Из "Мъдри думи", 2004

Истории от Жива вяра - Врачански край