...

Жива вяра - Врачански край


Благовестници I


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Благовестници

На снимката: по жицата пред читалището в Долни Вадин

Калина Тодорова
Благовестници
Пролетните наричания и гаданията, свързани с растенията, животните и прелетните птици, са неделима част от богата митопоетична и обредна, повтаряща се всяка година, „повикана“ и благословена картина на прехода от зима към лято. Оригинално проявление на вярванията в изконната връзка между елементите на космоса и порядъка в него като основен белег, знакова характерност на живота без край, на живота вечност.
Светът на детето от отминалия ХХ век е свят на „птичи криле“, изпълнен с магически жестове и практики дори във всекидневието – познание, предавано от уста на уста, но и инстинктивно усещане за неделимост от всичко наоколо, на пълно единение с природата. Изпълнените с красота и загадка дни и нощи на малчугана се случват във вековните гори и зелените пасбища, изкласилите нивя и пълните реки с всички  небесни, земни и подземни обитатели другари в игрите, помощници в ежедневието, често изпълнено с непосилния труд, лишенията и тегобите на сирачето, измикярчето, на пастирчето или ратайчето. Виталност, красота, благодарност, но и страх от силите на природата, благоговение пред небето и земята. Закономерно, природосъобразно и естествено битие на човека сред животините и птиците, растенията, дърветата, водата и тревата, слънцето, месеца и звездите, осеяли „синия вир“ на небосвода…
Подбраните тук текстове – мака извадка от събрания значителен теренен материал по темата, представят както най-разпространените и най-често срещани форми на обръщения към птици, растения и животни, така и специфични, локални обредни практики, интересни вярвания и знания, познати само в определени селища и незнайни дори и от съседи. Песните, легендите и приказките не само допълват, но паралелно и съвместно изграждат облика на прехода и същевременно конкретизират, детайлизират основни предмети и явления, знакови лица „натоварени“, по Божията воля, с осъществяването му. Присъствието на клетвата и благословията – добре познати магически проявления на свръхестественото, на Божественото, също е подчинено на цялостната концепция за живота в обшност, но и за промяна и преход от едно състояние в друго, съпътстващи битието на Този свят – цикличност, превръщания, вечност.
Като форми на вербална магия, наричанията през последните десетилетия губят стойността си, истинското си значение. Изчезват почни незабелязано от практиката, а текстът променя предназначението и функциите си в посока развлекателност и забава, постепенно се превръщат в „заключена тайна“. Дори така обаче в тях остават ясни следи от старинни представи и вярвания. Навярно някой ден човекът ще се завърне с бавни стъпки у дома, сред природата и с природата, и ще отключи отново тази старинанна безценна съкровищница от знания и опит, завещана от предците ни.
І
Благовестници във Врачанско
Вярвания и наричания от Криводолския  и Белослатинския край
 
ЩЪРКЕЛЪТ И ЛЯСТОВИЦАТА. ЖАБАТА
                        Очаквани с голямо нетърпение, първите пролетни птици са обект на различни вярвания и наричания. Щъркелът бива посрещнат от децата с радостни викове и наричания, често придружени с движения и мимики, напомнящи магически действия, чрез които се цели здраве и късмет през идното лято.
            “Кога най-напреде видиш щръкел ше земеш малко земица да фрълиш и ше кажеш:
            Щръко, мръко,
            тебе боли пупа корем
            мене нема нищо!
Така викат децата. Па и дрътите кажеме…
Фръгаш си така по дворо земица да са ражда копрец...”
                                         с. Ракево, с. Баурене - ГЕК
Те като видиш щръкел най-напреде, требва да “фръчиш”, да “фръчиш” коту щръкел правиш кръгообразни движения с ръцете, наподобяващи птичи полет-те така да “фръкаш” с ръцете, та да “фръчиш” летото – да си жив и здрав,
да си фръкат, коту щръкело.”
                                                                                                                  с. Ракево - МП     “Ние викахме така:
            Щрък клечи, аз фърча! Щрък клечи, аз фърча! Щрък клечи, аз фърча!...
И бегаме на разстояние, та да сме живи и здрави.
            А когато видехме лястовички за пръв път дошли – хвърляме земя така нагоре, срещу тях, за да се ражда копър”
с.Баурене - ЯПГ
Различни варианти са познати из Врачанско. В село Сираково, Белослатинско, например посрещат първите лястовички, като плюват в градината – пак с презумпцията, че ще се ражда копър:
            „Кога вида лястовица – плювам вънка и то нича такова - копрец. Ма нича копрец, ма нича копрец… Така са ни казвале…”
с. Сираково, ПЦД
Като вида щъркел викам му:
            Щръ-ко, мръ-ко,
            тебе боли глава,
            мене нема нищо!
И си тура сламка на ушето – да ми е леко. И сеги като вида най-напреде щърко пак си го същото казвам и тура зад ушето една сламчица – да ми е леко летоска коги копам.”
с. Градешница, с. Ракево - ВПД
 
            Едни се търкалят да не ги боли кръста, когато видят за пръв път щъркел, други – като чуят най-напред да крякат жабите...
            “Когато почнат да крекат жабите, требва да се търкаляш – по гръб, за да не те боли гърба. Жабите ги нема зимата – почват да крекат пролеттта.”
с. Ракево - ЛБМ
            „Жабите като крекат са връгаляме – да ни не боли гръб.” с. Фурен - ЦПС
За връзката между щъркела и жабите ни разказва една легенда от Белослатинско, публикувана от Димитър Маринов: как щъркелът е станал от човек, който съгрешил пред Бога и Бог му наредил да изкачи със сандък на раменете една висока планина, но му заръчал да не отваря сандъка, додето стигне горе. Не се стърпял човекът, отворил го по пътя и оттам наизлезли змии, гущери, жаби и плъзнали по цялата земя. Тогава Господ го превърнал в щъркел и му обещал, че щом събере всичките живинки, пак ще го стори на човек. Затова щъркелът обикаля по блатата и горите – търси избягалите животинки...
            Щастие и сговор ще има в къща, на чиято стряха мътят лястовици. По тяхното долитане напролет се гадае за плодородието  и времето през годината. Гнездата им са свещени и не бива да се разрушават, защото ще сполети нещастие този, който е дръзнал да ги разтури.
            “Коги напролет долетат щръковете крилата им са вални и мръсни, значи дъждовна ще е годината.”
с. Градешница, с.Ракево - ВПД
„Кукумевката кълне. И ластовичката кълне. А бутни ù гнездото с тава и уна кълне. А други врабци – не! Другите птици не кълнат. Само тези двете.” с. Ракево, В.Л.
 
КУКУВИЦАТА
           
В една песен от с. Добруша кукувицата е възпята като Божи пратеник на земята, за да възвести края на зимата:
            Кукувица дума: „Мене Бог е дало,
            мене Бог е дало, в гора да кукувам,
            в гора да кукувам, гора да развивам,
            гора да развивам, рая да се радва.”
Стоин ТВ №249
            Кукувицата започва да кука на Благовец и кука до Петровден или Еньовден.
“Кукувицата коги та закука и немаш пари у тебе, вечно нема да имаш. Каква работа работиш, коги та закука, цело лето ше я работиш. Затова ше гледаш да си я говедар, я... – да не си по полето – да ти е лека работата. Иначе, ако та закука без пари и на полето – цело лето тава та чака. Така е – верно!”
с.Ракево, с.Баурене - ГЕК
            “Като та закука кукувицата трябва да имаш железни пари у себе си – у джоба си – значи през цялата година ше имаш пари, а ако са железни – ше бъдеш и здрав, здрав като железо.”
с.Ракево - ЛБМ
            “Кукувицата кога кука требва да си сит, да не си гладен и да имаш пари у тебе. Като та закука така, значи цела година ше имаш пари и ше бъдеш сит.”
с.Ракево - МП
            „Кукувица кука
            на зелена бука,
            кука и нарежда:
            кой коя си люби
            нея да си земе!
Така сме викале на кукувицата като я видиме за първи път. Викат, че тогава, кога кука напреде – пари да броиш, коги ги чуеш за пръв път, та пари да имаш. Къде Благовец доажда, па къде Петровден си оди. Къде оди – не знам.”
с. Фурен - ЦПС
Дори на сън да чуеш кукувица – „добро е, блага вест ще имаш”!
 
МЕЧКАТА И СВРАКАТА
              За мечката се знае, че спи през зимата и когато някой спи дълбоко и непробудно, го сравняват с нейния зимен сън – “спи мечешки сън” или “като мечка спи”. Тя се събужда напролет. Вярва се Баурене, Ракево, Градешница, че на Гергьовден за пръв път се къпе след зимния сън и щом тя „разтръси руно у водата” водата вече е „добра” и хората също могат да се къпят. До този ден не се позволява къпането в реката.  На празника да се окъпеш – „здрав ше си, силен ше си”.
              „На Гергьовден  са къпе мечката. След тогива човек може да са къпе в реката. Уна са къпе един път у годината.” с. Фурен - ЦПС
              Когато през лятото вали дъжд и едновременно пече слънце децата весело скандират: „Дъжд вали, слънце грее – мечка се жени!”
             
ПЕПЕРУДАТА
За пеперудата, като посредник между световете, знаем от обредите за дъжд – наречени Пеперуда, от вярванията, свързани с нея – баладичните текстове с превращения и от широко популярната песен във Врачанско, за пеперуда край Дунав, с надпис на крилцата-поличба за смърт на девойка. Вариант на песента от село Краводер, Врачанско:
            Край Дунава ситна трева расте,
            на тревата жълта пеперуда,
            под крилце й ситно писмо пише,
            че ще Тинка млада да погине.
            В петък се Тинка поболела,
            в събота Тинка тежко болна,
            в неделя Богу душа даде.
            До глава й стара майка плаче,
            до ръце й стари баща плаче,
            до крака й първо либе плаче.
с. Краводер - ЯМР
            В криводолски край е познато пролетно гадание, свързано с пеперудата: ако видиш напролет бела пеперуда за първи път, е на хубаво – на здраве и късмет, ако видиш черна – предвещава скорошна смърт на близък.
 
Пролетта. Пеперуда. Специално за пеперудата. Видох а черна пеперуда. Най-напреде съм видела черна пеперуда и баба ти Цвета умре през май. Черна пеперуда с жълти петънца. И майка умре на дванайсти май. Викам сеги: „Сичко друго – да не вида черна пеперуда!” Първата е много важно да а видиш бела. Сека пролет да видиш бела пеперуда. Я никоги не съм виждала такава черна пеперуда с жълти петна. Никоги. Само тогива а видох у живото си.
с. Ракево - ВЛК
 
КИТКИ И ВЕНЦИ           
            С първото червено цвете, което види момата на пролет си “пребайва” и нарича  “Да съм бела и червена! Да съм бела и червена! Да съм бела и червена!”с.Фурен. В с. Ракево си пребайвали по същия начин с бабино ушенце, а в с. Баурене – с божур.         
            Баеме си така за пръв път с цвекенце. Земеме цвекенцето и така го влачиме по лицето – бузите, челото с кръгообразни движенияи баеме:
Коги видиш на магарето роги,
тогива глава да та заболи,
коги видиш на куче рог,
тогива глава да та заболи…
Дай, Боже, да съм бела и червена
ато тоа божур…името на цветето, с което баеш!
Секакво цвеке – кат го видиш за пръв път. И дечорлия, и моми – и с божур и кокиче… „Да съм бела и червена! Да съм бела и червена! Да съм бела и червена!”
с.Фурен - ЦПС
           
            Когато рано напролет се покаже по дворовете и по полето копривата, всички рдостно си отдъхват: „Нема страшно вече, хванахме се за зелено!” – т.е. „иззимихме”, не се страхуваме за храната – лук, лападец, щавляк, коприва...
            Коги едеш най-напреде коприва, ще са вардиш да са не окапеш, щото ще та лазат блъите.  с.Фурен - ЦПС                        
            Рано напролет на особена почит е върбата. Тя, както кукувицата сред животинския и птичи свят, е символ на настъпващата пролет, тъй  във върбата намира най-ярко въплъщение символиката на възкръсващата природа, на съживеното и обновено растително царство.
            “На Цветница си опашеме кръсто с върба – да ни не боли летоска, коги жънеме, па и венчета си праиме – па от връба – за здраве”.
с.Фурен - ЦПС
            “На Цветница изпечеме кукли – с “герданчец” и “цветец” и ги помажеме с мед. Па идеме да са кумичиме на реката. Сека отчупи залче от куклата и ги наредиме на една кора и ги пущиме по водата. Койо залче варне, таа ше е кумицата и идеме у них да кусаме попара.И късаме върба сутринта рано и са опашеме на кръсто и викаме: „Дай, Боже, да ма не боли!”.
с. Градешница, с.Ракево - ВПД
              Спо­риш е бу­рен “ка­то тре­вич­ка”, кой­то се бе­ре по ли­ва­ди­те. От не­го про­лет­но вре­ме ако на­бе­реш и хвър­лиш в гра­ди­на­та, всич­ки­те на­саж­де­ния ще рас­тат, връз­ват и зреят и ще има­ш оби­лна ре­кол­та през годината -  “ще ти спо­ри”. Спо­риш мо­жеш да вне­сеш и при до­би­тъ­ка, и в къ­ща­та - “да ти спо­ри на къ­ща­та, да ти е се доб­ре.”
с. Ракево, с.Баурене - ГЕК
  

Истории от Жива вяра - Врачански край