Имало една многу грешница – никому нищо не давала. Има...
Имало една многу грешница – никому нищо не давала. Имала едно дете бозанче и оно умрело. Като умрело детето, било в рай и пело. И после умрела и макя му и отишла в тъмата. Детето се затрило от райо и отишло на вратата на пеколите(пъкъла) и плакало. Като мина Господ из райо и пита ангелите: 15.ХІІ.2001г. гр.Враца. Записала Калина Тодорова от Мария Конова, р.1924г. в с.Медковец, Врачанско – сега квартал на Враца. Жива вяра - Врачански край
Праведни и грешници
Категория : Вярвания и традиции / песни
Праведни и грешници
- Къде е тоз славей, дек толку хубаво пееше?
Един ангел от серафимите му казал:
- Той отиде на тъмата, че умре макя му, па е грешна, а оно плаче да я види.
Господ им каза:
- Нема ли нещо да е дала на сиромах, да се фане за него, за да я изкараме?
Ангело рече:
- Не знам, да я питаме.
Отиде ангело, извика я от тъмата, та я попита:
- Не си ли дарувала просяк?
- Не съм.
- Не си ли поодила болни?
- Не съм.
- Не си ли превързала рани?
- Не съм. Хъъ, едно кално луково перо съм дала на един просяк.
- Фани се за луковото перо да излезнеш из тъмата – рекъл ангело.
Пойде грешната по луковото перо да излезе из пеколо, фана се друга грешна за нея да излезе и она. Она й каза:
- Недей се лови за мене, ма, ти да си дала луково перо, та да излезеш из пъколо?
Прекъсна се луковото перо, та излезе другата грешница, а тая префалената с луковото перо остана си па в тъмата.
Разказана е от П. Данева, записал Кузман Шапкарев във Враца. СбНУ 4 с.130, №2.
***
Една женица некоги така сакала зеле на една. И она не й дала. И кога умрела – само една зелка отпреде й. Другите я питат:
- Що е таа зелка пред тебе?
- Една жена ми посака зелка и я й не дадох. И само зелка е пред мене – друго нема нищо.
За тава на секи да помогнеш и на секи да дадеш!
В: "От Дунав до Балкана", 2005
Истории от Жива вяра - Врачански край