...

Жива вяра - Врачански край


Благовестници II


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Благовестници

На снимката:  пред читалището в Долни Вадин

ІІ
Благовестници в Пловдивско. Пролетни наричания от селата Отец Кирилово и Дрангово
Лястовицата – невеста, щъркелът – ревнив съпруг…
 
Като дой Марта вържем си март’eн’ичка, като видим щъркел я свалям. Или на дърво жа а турим или под камък жа а турим и така си си наричаме. Еми ние си усучем бяло и червено конченце и си си връжем, връжем си, чакаме – като видим щръкел – свалиме я на дървото – да си земе щъркелът – б. м., да си праи гн’eздо. Така мятаме я  я на дърво, дето фърка, да мое да я земе, да си напраи гн’eздо. И много пъти съм гледала – е лани я фърли е на таа сливка на високо – да я вземе да си праи гн’eздо и драго ми я, че е земало, па друго н’е помня. Лястовичка и щъркел – т’ва убезателно га ги видим.  И даже – аз го научих де да знам от кому, че лястовичка, дето нямало хора, не правела гнездо, дето имало хора, там правела гн’ездо. Ето и тука на назе е на прозореца, под другия прозорец – ей тука, под вратичката... Д’ето няма хора – не правела гн’ездо.  Пък тука в дома навсякъде прават – де да знам, щото съм аз ли тука... От топлите страни иде лястовицатаи тя тука ид’е да мъти и сега се събират по т’еловете са и учат малките да фъркат, щото два пъти мътят. Първо снесат яйца, измътят, още един път измътят и сега последните учат ги да фъркат – да ги приготвят за пътуван’е. По кораби, по такова, ма де да знам в коя страна – по топлите страни... Само мътат тука. Доваждат тука специално да мътят. И щъркелът се оставал по едно щръкле тука – не го вод’ел нататъка. Губели се много двойки... Има щъркели... И много ревнив щъркела – а види друг щъркел до гнездото и напуща гн’ездото и ... Ревнив, много ревнив... Щъркела бил много ревнив! От сичко съм го слушала, че щъркела... За лястовичките – не знам, ма щъркела... и те са по двенки, по двенки – вият си гнездо и зимуватпо топлите страни. Горе-долу девети март трябва да има щъркел.
с. Отец Кирилово, общ. Брезово – ВТЯ    
            „К’во изтъкайте – ний ше кроим!” Зат’ва им опашчицата като ножица. „К’во сте тъкали таа зима, к’во сте преле, чъ ний ше кроим?!” Лястовичките га ги видим, ги питаме напролет. Т’ва питат – дали си тъкала, к’во си прела, че „ид’ем да кроим – ризи, панталони... По едно време така беше – са тъчеше...
            с. Дрангово, с. Отец Кирилово – МПТ
Га видиш щъркел и го туриш под камъка мартеницата– да видиш к’во ши ти са падне, ако са ожениш. Едно времи тъй беши. Турям ги под камъка мартеницата– като момичета д’е и с’га коту дигнем камъка га видим щъркела, ако има мравки – значи чубан ше е, чубан, ше са ожениш д’ет имат овци, пък ако е червейчета – кон’е
            На първи март туриш мартеницата на ръката си я връзваш, ко са минат девет дена – така си е речено, на деветия ден – сваляш мартеницата и я слагаш под камък. Ко видиш щъркел же маанеш и под камъка ше видиш к’во има под камъка. Вика: „Е, ако има мравки – чобан ша земеш – с овци, па ко има черъвци – едни така длъги... – коне.
            с. Дрангово, с. Отец Кирилово – МПТ
            Мартеницата са слага на първи март. Аз за мене знам, че са сваля на трети март и се слагапод камъка. Гледам к’во ше има отдолу – мравки ли, к’во... – е такива работи. Ако са мравки – много овци викат, га че щяло да има, божи крави – много телета, не чиравчета е телета. На третия я турна под камъка, като вида щъркела – ида да вдигна камъка да вида какво има отдолу.
            Щъркела га го видим седнали – жа сме калпави, трябва да сме прави куто го видиме, що жа работим много. Ку съм клекнала да го вида, викам: „ А, таа година жа съм много мързелива!” Тъй жа викам, пък ако съм парва, викам: „А, таа година съм много работна!”
            с. Отец Кирилово – РД, ГЕД
Жабата
 
„Първия път като чуй жаба, търкаля са по т’ва тревата, викам: „Жаба кръст боли, нази да не боли!” Га я чуеш първия път – търкаляме са на тревата и: „Жаба кръст боли, нас няма да боли!”
            с. Отец Кирилово – ГСТ
Кукувицата
 
            Е, кво праа?! Вика: „Е-е-е, ше съм жив и здрав, доживяй да чуа кукувица!” Всякой го вика така, като чуе кукувица. Ма тя пролет – април месец, тогава. Още марта а нема кукувицата. Вика: „Доживяй! Доживяй да чуа кукувица!” И чуеш ли кукувица вече... То и с кукувица са мре, ама повечето ора така...
            За кукувицата не съ гълчи толко лошо, колкото за кукумявката...
            с. Отец Кирилово – ВТЯ
            Кукувицата га кука – тя си търсила сестра й – имала забравена нейде  и зат’ва вика се: „Куку, Куку!” Не – търсила брата си Куку – търсила брата си накъде  е...
            с. Дрангово, с. Отец Кирилово – МПТ
            Викат, ако я чуя права кукувицата, жа съм здрава, ку съм седнала али да е на айкиндия слънцето – значи, ние викаме, че не е много на убаво. Ако е преж пладне и си права – викаме на убаво.
            с. Отец Кирилово – АТ
            „Кога са листи крушата идва кукувицата.”
            с. Отец Кирилово – РД, ГЕД
 
Змията и смокът
Такова животно, който го види – се го убива! Змията проклето било от Бога. Змията, който я види, трябва да а убива. Ти да го прибиеш – то да та не апе!
            с. Отец Кирилово – ВТЯ
            Змийте са такова животно, че само га има слънце излизат.
          с. Отец Кирилово – ГСТ
 
ІІІ
Щъркелът – семейството – родът
 
Вярвания за щъркела
от с. Букьовци гр. Мизия, Врачанско и с. Ракево, Врачанско
 
Светиите в Букьовци
            Този празник също е за посрещането на пролетта и за здраве на децата и младите хора. Рано сутринта във всеки дом се готви боб, зеле, ошав, омесват се „младенци” – хляб с форма на кукла. Младенците се разнасят на близки за здраве на младите и малките деца.
            На Светиите възрастните седят край огнището, пият греяна ракия и прясно мляко и ядат прясна пита. Всеки през деня трябва да изпие по 40 чашки „за четирдесетте мъченици”.
            Най-много в този ден се радват децата, защото идват щъркелите. Заедно с възрастните и децата излизат да посрещнат вестителите на пролетта. И забележат ли ята щъркели или сам щъркел, всички започват да викат с цяло гърло:
Щър-ко, мър-ко,
теб боли глава,
мене нема нищо...
Щър-ко, мър-ко,
теб боли глава,
мене нема нищо...
            „Всяка година на Светиите деца и внуци слушат интересно предание: „Отдавна в нашето село живеели много щъркели. Всяка есен те отлитали и всяка пролет на този ден пак си идвали. Но веднъж, когато щъркелите си отивали, един от тях не искал да отлети. Те кръжели около него, тръгвали, връщали се отново, но той си останал в гнездото. На светиите долетели много щъркели да го видят.  Те кацали при него, щракали с клюновете си и отново отлитали. Щъркелът останал пак сам. Но другарите му донесли страшна вест: когато прелитали над океана, срещнала ги буря. Със сетни сили майката помагала на всички, но напразно. Цялото негово семейство загинало... От мъка щъркелът се удушил с краката си.” Туртанска 1964: 63-64
           
Приказка за щръклетата
от с. Ракево, Врачанско
  Настъпила есента и щъркела и щръклетата потеглили на юг. Летели, летели над планини и равнини и стигнали океана. Когато летели над океана, едното щръкле се изморило.
- Изморих са – казало то на щъркела – хайде да ме носиш!
- А ти ще ме носиш ли когато остарея и се уморя? – запитал щъркелът.
- Да, като остарееш – ще те нося, ще се грижа само за тебе.
Обърнал се щъркелът, клъвнал го с все сила и щръклето паднало в океана.
Птиците продължили своя полет. Не минало се много време и второто щръкле се изморило.
- Изморих се, тате, ще ме носиш ли?!
- А ти когато остарея и се изморя ще ме носиш ли? – запитал го щъркелът.
- Тате, когато порасна – отвърнало щръклето – и аз ще имам малки и първо за тях трябва да се грижа!
Зарадвал се щъркелът на този отговор и пренесъл щръклето над океана.
Та така. Те винаги за едно лято излюпват две щръклета.
Такава е поуката – първо мъжът трябва да мисли за продължаването на рода!
с. Рекево – ДСП
Информатори:
ЦПС – Цвета Павлова Симеоновска, р. 1921 г., с. Фурен, Врачанско, образ. начално., работила земеделие. 20. VІІ. 2002 г., зап. Калина Тодорова. РФ - РБ „Христо Ботев” – Враца.
 ГЕК – Гълъбица Евденова  Канчева, р. 1923 г. в с. Баурене, Врачанско, от 1962 г. живее в с. Ракево, Врачанско, работила в кравеферма. 31.ІІІ. 2002 г., зап. Калина Тодорова. РФ - РБ „Христо Ботев” – Враца.
МП – Младенка Тодорова Панова, р. 1923 г., с. Ракево, Врачанско. V. 2002 г., зап. Калина Тодорова. РФ - РБ „Христо Ботев” – Враца.
ЛБМ – Любомир Борисов Макавеев, р. 1945 г. в с.Ракево, живял в София – прекарал детството си и завършил основно образование в родното си село. V. 2002 г., зап. Калина Тодорова. РФ - РБ „Христо Ботев” – Враца.
КВ – Костадина Илиева Врачанска, р. 1937 г. в с.Ракево, Врачанско. Работила земеделеие. V. 2002 г., зап. Калина Тодорова. РФ - РБ „Христо Ботев” – Враца.
ПТП – Пенка Томова Павлова, р. 1923 г. в с. Баурене, Врачанско, от 1942 г. живее в с. Ракево, Врачанко, работила земеделие. V. 2002 г., зап. Калина Тодорова. РФ - РБ „Христо Ботев” – Враца.
ВПД – Веселия Петрова Думанова, р. 1924 г. в с. Градешница, Врачанско, живее в с. Ракево, Врачанско. VІ. 2002 г., зап. Калина Тодорова. РФ - РБ „Христо Ботев” – Враца.
ЯПГ - Яна Панталеева Гешева, р.1925 г. в с.Баурене, Врачанско. 20. ІV. 2002 г., зап. Калина Тодорова. РФ - РБ „Христо Ботев” – Враца.
МИЛ – Милка Иванова Лилкова, с. Краводер, Врачанско, зап. Роза Георгиева Славкова. Нешка Туртанска – личен архив. РФ - РБ „Христо Ботев”– Враца.
ЯМР – Янка Маринова Радулова, р.1913, с. Краводер зап. Марин Ботунски. Ръкописна сбирка на отдел „Краезнание” – Библиотека „Хр. Ботев” – гр.Враца.
ВЛК – Веска Лазарова Китова, р. 1946 г. в с. Ракево, Врачанско. 23.05.2010 г. Зап. Калина Тодорова.
ПЦД – Петра Ценова Димитрова, с. Сираково, Врачанско. Зап. Калина Тодорова.
ВТЯ – Вида Тодорова Янева, р. 1928 г. в с. Кирикчии Отец Кирилово, общ. Брезово, обл. Пловдив. 13.VІІІ.2002 г. Зап. Калина Тодорова.
МПТ – Марина Петрова Терзиева баба Мина р. 15.09.1922 г. в с. Дрангово, от 1943 г. живее в с. Отец Кирилово, общ. Брезово, ол. Пловдив. Работила земеделие. 13.VІІІ.2002 г. Зап. Калина Тодорова.
РД, ГЕД - Руса Добревска, р. 1928 г. с. Отец Кирилово и Георги Енчев Добревски , р. 1921 г. в с. Отец Кирилово. 19. VІІІ. 2002 г. Зап. Калина Тодорова.
ГСТ - Георги  Стоянов Терзиев – р. 1921 г. в с. Отец Кирилово. Работил като училищен прислужник. 13.VІІІ.2002 г. Зап. Калина Тодорова.
АТ - Ана Терзиева, р. 1930 г. с. Отец Кирилово. 15.VІІІ. 2002 г. Зап. Калина Тодорова.
ДСП - Денчо Стефанов Павлов, р. 1957 г., научил приказката от баща си – Стефан Павлов Стефанов, р. 25.Х.1934 г. в с. Ракево, Врачанско.Зап. Калина Тодорова.

Информатори / Автори
Калина Тодорова - Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца
Споделяне

Истории от Жива вяра - Врачански край

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa