...

Жива вяра - Врачански край


Росен и еньовче


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Росен и еньовче

Еньовче Galium verum L. дребно горско цветес жълти цветове, което цъфти по Еньовден. Билката има следните народни наименования:
  1. Еднолексемни – еневец, еневка, ѐньовка, янювче, еневиче.
  2. Полилексемни – го̀рскиѐнчец, жълт ѐнчец, жъ̀лтѐнювчец, бял ѐнювец пѝтомен ѐнчец, ѐнева бу̀лчица, ѐнева (ѐнюва) трева̀, ѐнево пѝленце, кръстато еньовче.
  3. Турски названия: кумич-кумич.
      Срещат се умалителните съществителни имена – енювче, ѐневиче, ѐнювиче, ѐневичка, бя̀ло ѐнювче.
Народните названия на билката еньовче могат да бъдат класифицирани по мотивационни признаци:
  1. Словосъчетания, в които прилагателното име уточнява признака „цвят“ на растението, например: бял ѐнювец, жълт ѐнчец, жъ̀лт ѐнювчец.
  2. Словосъчетания, в които прилагателното име уточнява характеристичен белег – кръстато еньовче.
  3. Словосъчетания, в които прилагателното име сигнализира мястото, където се среща  растението – го̀рски ѐнчец.
  4. Образни названия. От основното значение еньовче ’билка’ са се развили преносни значения, при които има пренос:
а) от домашно животно върху растение, например: ѐнево пѝленце;
б) родов признак – ѐнева бу̀лчица (вж. Китанова 2013);
в) прагматичен признак, например: пѝтомен ѐнчец.
Според народната вяра еньовчето е лековита билка и може да предпазва от самодиви, змейове, различни болести. Бере се обредно в ранни зори на Еньовден, то е най-важно сред самодивските билки, от коитосе изплита еньовския венец (вж. Павлова 2001: 27). Навите бягат от еньовчето, затова бременната жена, когато наближи да ражда се провира три пъти през еньовски венец. С еньовче е закичена Еньовата буля от едноименния обичай. Еньовите китки и венци се пазят през цялата година и се използват за лекуване. Еньовчето е най-важното сред билките в зелените пояси, които се слагат на кръста за предпазване от болки по време на жътва. Еньовчето се слага за здраве в коритото на детето при къпане, за да не боледува от детски паралич.
Билката еньовче намира приложение в народната медицина. Отвара от еньовчето се пие при кръвотечение от носа, при сърцебол, колики, разтройство, маясъл, жлъчка, слабост. Със смес от изгорената билка и зехтин се маже при циреи; слага се във водата, с която се мият очите при възпаления и болки (вж. Георгиев 2013: 189).
Една от най-често използваната билка  в народната медицина е жълт кантарион Hypericum perforatum L.
            Тази цъфтяща по слогове, пътни и горски покрайнини, хълмове и поляни от юлидо септември, билка има следните народни наименования:
  1. Еднолексемни – журавлек, журавец, званика, званче, звоника, звониче, звъника, калъчово, кантарион, канторон, порезниче, шуплек.
  2. Полилексемни – богородична трева, христова кръв, мераклива трева, обикновена звъника, порязана трева, порязано биле, посечена трева, сечено биле.
Турски названия: калъч-оту, кесик-оту, саръ-кантарион, саръ-сеймен.
      Срещат се умалителните съществителни имена – званче, звониче, порезниче.
            Народните названия на жълтия кантарион могат да бъдат класифицирани по мотивационни признаци:
  1. Словосъчетания, в които прилагателното име е образувано от  термини – свещени същества – Бог, Богородица, Христос, а съществителното име означава предмет, богородична трева, христова кръв;
  2. Словосъчетания, в които прилагателното име уточнява характеристичен белег – порязана трева, порязано биле, посечена трева, сечено биле.
От основното значение жълт кантарион ’билка’ са се развили преносни значения, поради прилика с вида на предмета, например:звъника, звъниче, звънче – от звон поради подобие чашките на растението и звънец, под влиянието на звън.
Растението е „самодивско цвете“ и се бере специално на Еньовден, когато е най-лековито. В навечерието на Еньовденболни преспиват на поляни, обрасли с жълт кантарион.
Една легенда за тревичката, която носи толкова благоговейни народни имена, разказва следното: „Когато любимият апостол на Господа стоял смъртно опечален под кръста, той грижливо събрал опръсканите със свещена кръв растения, за да ги подари на вярващите като скъп спомен за смъртта на Спасителя“.(вж. Пр. и лег. 1975).
Червеният сок на ароматичната билка предизвиква странното чувство, че в червения цвят на златистожълтите цветове има сякаш капка кръв от нашия Спасител. На Еньовден – символа на свещените сили на светлината и топлината - жълтият кантарион засиява в най-прекрасната си цветна прелест. На времето момичетата изплитали венци от него и който танцувал около еньовденския огън, трябвало да носи венец от жълт кантарион – еньовденската корона. В тази тайнствена нощ се посипвали и клони от него във водата и по разцъфването на увехналите цветчета момата разбирала кога догодина ще бъде поискана.
Росен Dictamnus albus L.горско растение, което съдържа етерично масло и отделя силно благоухание. Сред народа е познато като лековита и магьосническа билка. Нарича се „русалско биле“, „самодивско цвете, което расте по самодивски поляни.
Росенът притежава едно основно качество – да оградисва хората, които го настъпят. Но в нощта срещу Спасовден росенът губи силата си да оградисва и придобива нова – да лекува. Тогава русалките и самодивите според поверието берат росен  и вият венци, като стават по-милостиви към болните (Мичева-Пейчева 2013: 80). Билката има следните народни наименования:
  1. Еднолексемни – русалче, русалийче, роксен, роксан, росник, бадиан.
  2. Полилексемни – див бадиан, самодивска трева, самодивско цвете.
  3. Турски названия: чевирме ясенец, акъ-гиритъ-оту, даа-чиче, мангръ-оту.
Срещат се умалителното съществително име – при Н. Геров – русалийче и русалче (вж. Геров, 1975).
Производни на росен са: росенов, росенова, росенови.
Народните названия на билката росен могат да бъдат класифицирани по мотивационни признаци:
  1. Словосъчетания, в които прилагателното име сигнализира мястото, където се среща  растението – самодивско цвете, самодивска трева.
  2. Словосъчетания, в които прилагателното име означава степен на култивираност, например: див бадиан.
  3. Образни названия.
От основното значение росенбилка’ са се развили преносни значения, при които има пренос див бадиан.
Според народната вяра росенът е оставен от небесните жители, които слизали на земята, за лек на хората, в случай, че се разболеят от болестите на небесните пришълци. Особените свойства на растението са известни още от древността, траките го смятали за цвете на Артемида-Бендида и вярвали, че то може да изхвърли забодените в тялото стрели. В българската народна митология росенът е цвете на самодивите, но често с него е свързан и змеят. Има поверие, че през Русалската неделя русалиите идват и берат цветовете на росена. От друга страна, русалийте могат да извършват добра магия за плодородие, да лекуват тежки заболявания, да пречистват чрез различни обреди (Мичева-Пейчева 2013: 80). С представата за русалиите лечителски и лечебната сила на росена е свързан с обичаят да се ходи „на Росен“, известен широко сред българите. На Спасовден неизлечимо болни или бездетни жени отиват на поляни с росен, за да получат изцеление (вж. Стойнев 2006: 273).
В народната медицина билката росен намира широко приложение.
Чаят от кората на корена на билката росен действа пикочогонно и потогонно и се употребява против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, против силна настинка и сгърчване; служи за пречистване на кръвта и се използва против маясъл, ревматизъм; действа възбудително на нервната система и сеупотребява против истерия и епилесия; против глисти. Отварата от кората на корена на росена и люспите от зрелите плодове се смятат ато едно дорбо средство против маясъл по ръцете и краката; същата служи за бани на слаби деца против ревматизъм. Счуканите листа и цветове във вид на каша служат за налагане против ревмтизъм.
През XXI век нараства интересът към лечебните растения, които се използват за профилактични цели. Билките и съответните билкови препарати остават най-близко до природата и храната. Лечението с билки е широко разпространено и се ползва с изключително доверие сред хората.
Фитонимите интерпретират елементи от цялото светоусещане на човека, от народните вярвания и обичаи, което ги прави носители на синтетична етнолингвистична информация.

Автори/Информатори:

Надежда Николова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019

Истории от Жива вяра - Врачански край