От Дунав до Балкана


ЗА БОТЕВИТЕ ЧЕТНИЦИ В ЛИТАКОВО


Категория : Моята история / нашата история
photo

ЗА БОТЕВИТЕ ЧЕТНИЦИ В ЛИТАКОВО

Почти всички знаят, че Ботевград през 1934г. получава привилегията да носи името на най-големия поет и революционер Христо Ботев. Това се случва най-вече заради почитта и уважението на населението от нашия край към загиналите ботеви четници в района.

Почти всички знаят, че в сражението в местността Рашов дол падат убити Георги Апостолов и негови другари-общо 12 четници. Главите на 10 от тях, с разрешение на орханийския каймакам Саадетин ефенди, са погребани в двора на църквата  в с. Скравена, а две от тях в църквата на съседното село Гурково. Величието на събитията в Скравена е в нравствения кураж на двамата скравенски първенци Георги Стаменов и Петко Йотов, които използват добрите си отношения с каймакамина за съгласието му за погребение. Величието е в цялото население на Скравена, което показва милосърдното си отношение към загиналите и закопава главите в черковния двор, а по-късно те са поставени в специална костница. Двата черепи на ботеви четници в Гурково сега са пък в стъкленици в кметството.

Почти всички знаят и за неизвестния ботев четник, чийто тленни останки се намират зад сградата на общината в центъра на Ботевград, където днес има паметник.

Но малко са хората, които знаят за съдбата на ботевите четници в моето родно Литаково.  Селото  е свързано с две от трите  големи групи, на които се разделя първоначално Ботевата чета след смъртта на войводата. Първата група е начело с Георги Апостолов. Втората - начело с Войновски и третата е оглавена от Димитър Икономов са свързани с Литаково.

Основната  и най-голяма група от ботевата чета е тази предвождана от  Войновски. Към нея се присъединяват Н. Обретенов и Н. Кючуков с по няколко души, а също и четници, които поединично търсят спасение в тези смутни времена. Така че тази група става някъде към 60 човека. От Ръжана, тя се насочва на изток към Орхание, но три дни - 25, 26 и 27 май продължава да тъпче на едно място, защото няма водач, а местността й е непозната. През това време при тях пристига пратеник на орханийския каймакам с предложение да се предадат. Настъпват разногласия и на 28 май групата се разделя на две. Групата на Войновски продължава своя път през Етрополско, Пирдопско към Тетевен, а групата на Х. Петър се връща назад в планината с намерение за прехвърляне в Сърбия. Тя води три големи сражения: на запад от Арабаконак, в местността „Бяла пака” и на Осеновпреслъп между Литаково и Осеновлак. След това групата се разпада на малки групички, които се движат самостоятелно из планината, преследвани от турска потеря, стигайки до Елешнишкия манастир, където биват предадени.

Овчари, козари, свинари от с. Литаково помагат колкото могат на групата с храна, с дрехи и най-вече с моралната си подкрепа и признателност. Казвам доколкото могат, тъй като не е възможно да сторят всичко което искат за ботевите четници, заради терора и преследванията. Нека не забравяме, че най-много черкези заселници в Орханийско е имало в Литаково, където те заемали горната част над селото в цяла една махала. А черкезите са гнездо от разбойници, с които турската власт си служи за да тероризира и държи в покорство населението.

Искам да обърна внимание върху нещо, което не бива да забравяме и което се отнася и за литаковци, и за скравенци, и за гурковци и за всички които съхраниха и опазиха от гавра главите на Ботевите четници. А то е, че те не извършват това свято дело само от християнско милосърдие. Всички те са подготвени за тези си действия още от създаването на революционните комитети през 1871-72г. и са сред най-дейните сподвижници на Васил Левски и Димитър Общи. В Орханийския край се създава и функционира активно най- гъстата  мрежа от революционни комитети на територията на България. И макар че обирът на Арабаконак, извършен по решение на Ловчанския комитет,  нанася удар върху нея, то положените от Васил Левски и Димитър Общи основи не бяха пропаднали.

Членовете на бившите революционни комитети живееха и не можеха в такива решителни моменти да не проявят своето родолюбие.

Следователно, в нашия район нищо случайно не е станало. Революционното минало подтиква родолюбивите българи да защитават загиналите народни борци. Те са и първите които вземат участие в Руско-турската освободителна война. Затова и именно орханийският край приюти и заслони Ботевите четници.

Да се върнем отново по пътя на ботевите четници.

Третата група е част от отделението на Димитър Икономов-двадесет и двама души, между които Спас Соколов, П. Ванков и Стефан Савов от Враца, който много добре познава района. Тази група на 24 май 1876г. се отзовава над моето родно село Литаково. Стефан Савов се опитва да влезе във връзка със свои познати в Литаково, за да осигури храна и оръжие за четниците. За съжаление пратеникът на четата стига до Литаково и се връща безрезултатно, за да съобщи, че в селото не може да се влезе. Всички селяни с обръснати глави и турците не им позволяват да отидат в планината. По спомени на Мито Анков, който заедно със Стефан Савов са дейци на Врачанския революционен комитет, се знае че този комитет е имал много близки връзки с Революционния комитет в Литаково от времето на Левски. Исторически музей Ботевград разполага с оригинални разписки за предадени средства за комитета, от които със сигурност знаем, че начело на този комитет е бил Игнат Коцов. На него и на други дейци от комитета е разчитал Савов предприемайки този рискован ход. Но делото му е обречено на неуспех, заради положението в Литаково, което от една страна е пазено за изход към планината от черкезката махала, а отделно орханийският башибозук, предвождан от Мехмед Селимоглу е блокирал селото с цел да се лишат четниците от храна и подкрепа. Затова четниците са принудени да изкарат 24 май в Литаковския балкан, в кошарата на един свинар, който ги храни и от него научават, че въстанието в Тракия е потушено. Два дни групата се натъква на засади, като води две сражения, в които падат убити пет четници. На 28 май тази група се установява в Риджовската воденица край Литаково, която е обградена от турци и черкези и обезоръжена от Мехмед Селимоглу. След унижение и малтретиране четниците  са задържани в селото и предадени на редовна турска войска, която ги откарва в Орхание.

С петимата убити четници се постъпва така, както и в Скравена-главите са отрязани и са забучени на колове. Същите са изложени на площада, в центъра на селото като населението на Литаково е принуждавано да ги види за назидание и заплашвано със същата участ ако някой се противи на властта. През нощта двама родолюбиви литаковци, убиват двете заптиета, които ги пазят, вземат главите на четниците и ги занасят в църквата, където имат уговорка със свещеника да ги чака. След измиването и повиването на отрязаните глави  в чисти кърпи, те са опяти от свещеника и  са положени под дъските на пода в олтара. Тримата съзаклятници вземат решение ако нещо се разчуе за деянието им да се срещнат на „Вълчи град”, откъдето да бягат за Сърбия. За радост, въпреки обстойното издирване на главите на четниците никой не ги открива. След Освобождението те са изнесени от олтара и са положени в общ гроб в черковния двор. Когато скравенци поставиха черепите на четниците в специална костница и някои от литаковците заявиха такова намерение, но повечето бяха тези, които смятаха че черепите на ботевите четници в Литаково трябва да си останат погребани в църковния двор, както го изисква християнския канон.

Днес за тях напомня паметната плоча поставена на камбанарията на църквата, както и непрестанната почит от населението на Литаково на тяхната памет.

Горда съм, че съм наследница на тези големи родолюбци, които съхраниха черепите на ботевите четници. Като директор 30 години на местната прогимназия” Христо Ботев”, заедно с кметството и обществеността на селото отдавахме заслужена почит към Ботевите четници не само на 2 юни, а се стараем да възпитаваме почитта към ботевите четници и Ботев....

Радостна съм, че тази почит продължава и до днес в Литаково и в цялата община.

А пък аз днес разказвам съдбата на ботевите четници в музея и доказвам, че името на Ботев е съвсем заслужено. То, разбира се  и много задължава.

Информатори / Автори
Тодорка Коцева, Исторически музей - Ботевград / Ботев лист, 2017

Истории от От Дунав до Балкана