От Дунав до Балкана


333 ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ ОТ ВРАЧАНСКО О-Я


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

333 ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ ОТ ВРАЧАНСКО О-Я

О
Оди за тоа, дето дуа. (Габаре)
 
Оди като жена без мъж. (Враца).
 
Оди като на   ● ♥   кожата.(Враца)
 
Оди като презобен кон. (Враца)
 
Оди като прозявка от уста на уста. (Враца)
 
Оди като 5 лева у ветър. (Враца)
 
Одило пиле на паша, на гъзъ му круша. (Габаре)
Кога пратят някого за едно нещо, а той донесе друго .
 
„Ой та бело вино що не си червено“. (Габаре)
Сред многото песни посветени на червеното вино, имало и една за бялото. В нея се пеело горното.
 
Окоти ми се вола. (Враца) - Голем зор.
 
  • Олеле, комшу, денем от муй, нощем от  ●♥  не мое да са спи! (Косталево)
Така се оплаквала една млада невеста през лятото на дрътия си комшия.
 
Ора има, човеци нема. (Габаре)
 
От Бог добре - от ора зле. (Крушовица)
 
От кал да а, ма Йордан да а. (Габаре)
 
От мечка йеремичка ми не требва. (Манастирище)
 
От работа зле, без работа по-зле. (Габаре)
 
От  сто кладенци вода носи. (Манастирище)
 
От зелена тиква семе са не зима. (Габаре)
Когато млад човек почне да дава съвети в присъствието на по-стари.
 
От изгорела нива сено не чакай. (кв.Кулата)
 
От много хора, само хоро става. (Враца)
 
От трън  та на глог, че е по-висок. (Сухаче)
 
Отвън кукла, отвътре панукла (дрипла). (Враца)
 
Очи пълни - ръце празни. (Габаре)
 
П
 - Пу- у! Водата надоле, момата нагоре. (Враца)
Така казват, когато къпят момиченце и го обливат с вода.
 
Па ти си копай лук на две пера… (Враца)
 
Пасна като калпак на келява глава. (Габаре)
 
Петела убаво пее, ама кокошката носи ецата. (Враца)
 
Печен (х)леб си. (Рогозен) 
 Казва се на човек който държи на думата си; стабилен, работлив.
 
Пиене с крак в уста не слага. (Враца)
 
Пилците се броят наесен, пчелите – напролет. (Враца)
 
Пияна булка - весел креват. (Враца)
 
Плюли са си в грънетата. (Габаре) Скарали са се .
 
Погледни ма с едното, да та погледна с двете. (Враца)
 
Под голем камик голема риба седи. (Манастирище)
 
Покрий са калугере, че наште деца какво видат се сакат. (Враца)
Така рекла една жена, която била с дъщерите си, на навеждащия се да приседне у дома им калугер, опасявайки се, че не носи бельо под расото.
 
Помнат го доде поникне магданоза. (Враца)
За спомена за някой покойник.
 
Прав ти път, криво ти (куцо ти)  магаре. (Враца)
 
Преди да речеш „ дай“, кажи какво си дал. (Враца)
 
Приказва с гъзъ си. (Габаре)  Говори безсмислици.
 
Присмела са кука на въдица. (Сухаче)
 
Присмех най-стига. (Криводол)
 
Приятел най-сладко са гласи. (Враца)
 
Проклет и у чирвата. (Габаре)
 
Просто, просто, та са занело. (Габаре)
 
Пуйче и Иван най-трудно се чуват. (Враца)
 
Пуйче и момче най-трудно се гледат. (Враца)
 
Пари и на пъкя да намериш, па ги преброй. (Враца)
 
Р
Работа и скъсани дрей никога са не свръшат. (Мездра)
 
Разкарва каруцата, ама не разлива водъта. (Враца)
По адрес на Свети Илия, когато гърми, а не вали.
 
Разваля къща, прави колиба. (Враца)
 
Разтриле сме се като сестри по мъже. (Враца)
 
Речи му Аго, да му е драго. (Габаре)
 
Речи пръво „Тебе Господи”, па после „подай Господи”. (Враца)
 
С
С богат парите си не брой, на сиромах с прасето се не надбегвай и с млад оная си работа не мери. (кв. Кулата)
 
С гъзъ правил, с гъзъ жалил. (Габаре)  За коравосърдечните бащи .
 
С камик по куче не е фрълил. (Габаре)
 
С остра дума и с остър нож работа са не връши. (Сухаче)
 
С онаа работа правил, с онаа работа жалил (бащата, а майката):
Със сърце раждала, със сърце обичала. (Сухаче)
 
С чужди крака и по жива жар са оди. (Враца)
 
Сама душа, сама круша. (Габаре)
 
Свеж на кукурек. (Враца)
 
Свиня да се казва, ама със „С“ да му е името. (Враца)
За кръщаването на деца.
 
Свиня коги са опраси тогива дига кочината на главъта си. (Манастирище) По повод следродилните депресии при жените .
 
Сека майка каруцар не ражда. (Враца)
 
Секи за него си, Господ за сички. (Враца)
 
Секи си е бамбъшкъ луд. (Габаре)
 
Секи прай кво го акъл учи. (Враца)
 
Секо нещо си има зафат, а майстора - пофат. (Радовене)
 
Сечени от „Недул (Недухал) дол” и извлачани из „Лакомия”. (Сухаче)
 
Сички наопаки, ти на терсене. (Габаре)
 
Скръндзав човек  заман сиромах. (Враца)
 
Слаба глава - яки крака. (Габаре)
 
След Разпети петък иде и Великден. (Враца)
 
Слободията граници нема. (Три кладенци)
 
Смръди като дюлгерин. (Габаре)
 
Сръби, боли, драго ми е. (Габаре)
Така казват за някой, който не знае какво иска или какво му е
.
Станал е с гъзъ нагоре. (Габаре) - Не е на кеф.
 
Стара риба нема. (Мездра) – казва се за хубави жени в понапреднала възраст.
 
Стабилен като паднал плет. (Горно Озирово)
 
Стиснат като кучи гъз. (Враца)
 
Студена водица, постна чорбица. (Габаре)
Така рекла една габрешанка на мъжа си, който я пратил за студена вода на кладенчето и която като се върнала видяла, че той е изял всичките мръвки от чорбата.
 
Сух през Огоста с патпадурки в джоба. (Три кладенци)
Че така ще си иде, се заканили ергените от  Манастирище на един ерген от  Михайлово, който дошъл в селото им и задирял момите .
 
Съдовете се мият докато те ти се молят, та да не е после ти да им се молиш. (Враца)
 
Със стиснати клъки, бебе са не ражда. (Враца)
 
Т
Там ше си ограгори. (Габаре)
Казват за човек,който често  замръква по кръчмите.
 
Там де двама си мерат пишките, ти си не подлагай гъзъ (устата)
(с. Липница)
 
Тежка е царската корона,  даже от мукавъ да е. (Габаре)
 
Ти да не си от Лаком дол? (Габаре)
 
Ти си доадаш на село коги излезне гущер на плоча. (Габаре)
 
Ти му викаш куме Иване, оно тича за  ▲●♪  да та фане. (Враца)
 
Ти му набиваш акъл, то пръди да го изкара. (Враца)
 
Тиа очи гледале, тиа очи плакале. (Манастирище)
 
Трепери като връбов лист. (Враца)
 
У
У  суша - нещо, у киша - нищо. (Три кладенци)
 
У суша и град помага. (Враца)
 
У стара къща и у попски дом сичко има. (Враца)
 
У(х)илил се като сцепена глава. (Габаре)
 
Умен даскал и зелен кон виждал ли си? (Згориград)
 
Умирачката е лесна, животът е труден. (Враца)
 
Умрела змия един път апе. (Враца)
 
Урбулешки работа са не връши, а полека и с акъл. (Габаре)
 
Учено па шашаво. (Манастирище)
 
Учило, учило, ма не случило. (Враца)
 
Учило, учило, та са затрило. (Три кладенци)
 
Ф
Фалете ма уста, че ше ви насера. (Враца)
 
Фанал на дрътиа клен бащъ му (дедъ  му). (Габаре)
 
Ц
Цар бъди – (х)леб с колата. (Сухаче)
 
Цвет кола не кара. (Враца)
По- нова, т. е. цветът на автомобила не е от първостепенно значение.
 
Цигане да та копат. (Габаре)
Клетва, която често съм чувал в селото от стари баби по адрес на някого на когото ги е много яд. Циганите в Габаре някога се погребвали на плитко, „ на подмол” в бреговете на Длибоки дол. От тук вероятно и смисъла - „ Да ти не трае гроба” ; „Да ти се провали гроба” и т.н.
 
Цимент и труп не чакат – стегат бръже. (Враца) – Изказване на  лекар – патоанатом.
 
Ч
Черен бивол, бело млеко. (Габаре)
 
Чело, чело, та са занело. (Габаре)
 
Човек по връвежа са познава. (Враца)
 
Чуждо насред път са (в)зима. (Три кладенци)
 
Чул та Господ с двете уши.  (Враца)
 
Ш
Шанто- шантави. (Габаре) Глупако- глупави.
 
Шаран ли си, с бастун ше та фанат. (Три кладенци)
 
Ше настъпиш котака. (Враца) Закана.
 
Ше опре шило до  дупило. (Сухаче)
Ще се случи нещо непиятно и непредвидено.
 
Ше роди и нашата върба круши. (Враца)
 
Ше стане, коги „Бриша“ (селската река) са връне (потече) нагоре. (Габаре). Т.е. никога.
 
Ше стане коги чумата връне на ората децата. (Манастирище)
 
Ше та лае гъсока. (кв.Кулата) Закана.
 
Ше та опрай тебе  Згориградскио  магарок. (Враца)
Така казват на някой, който се оплаква от болки и схващания в кръста. После му обясняват, че в Згориград имало един бел магарок с голям член, който лекувал маясил и дископатия. Болният  трябвало да отиде при „лечителя” облечен с ватенка, с висока яка и дълбоки джобове, защото докато „лекувал” магароко (х)апел за врата (затова е високата яка) и си слагал за удобство предните крака в джобовете на ватенката (затова трябвало да са дълбоки). На тая приказка згориграждани много се докачат и отвръщат, че в тяхното село магарета няма. Да ги дирел човек в Челопек или Паволче.
 
Шумка му коша. (Габаре) Страх го е.
 
Щ
 
Що са не знае знае ли са (Попица).
 
Щрак парата, шор бозата. (Враца)
 
Щрък за кокошка. (Враца) Нещо за нищо.
 
Щуро, щуро, та са занело. (Габаре)
 
Щурчо – Щурави! (Габаре) Глупако- глупави.
 
 
Ю
Юрнаа са, като овци. (Враца)
 
Я
Я  ако съм гявол, ше съм на попа у ръкава. (Габаре)
 
Яж мале, да ти са не скита вечерата. (Криводол)
 
Яж, Пено, сирене  да са сетиш кога баща ти е бил овчар. (Манастирище)
 
Як като липов кривак. (Враца) Не става за нищо.
 
 
 
Речник на малко познати думи
 
Бъща са – бия се, удрям се.
Весден - цял ден.
Дръжале - дървена дръжка на мотика, лопата, брадва и др.
Жено врачанска – в ръкописа на Цани Гинчев „Габерското езеро” в бележка под линия е записано: „Жена в Западна България е ругателно име. Комуто кажат „ Жено ” много се ускърбява.” Според  Кирил Андровски „ Жено врачанска” идва от историческия факт, че на 22 май (ст.ст.) 1976 г. на около километър от Враца, край Хаджи Мановите ханища, башибозуци заловили преоблечения в женски дрехи и с мотика на рамо апостол на 3-ти революционен окръг Стоян Заимов. (К. Андровски „ 35 въздишки”. Враца, 2009, с.45-47)
Зафат - начин, леснина.
Кади - пуши, тлей, гори без пламък с лютив дим.
Масраф - плащания, разходи, разноски.
Ограгори - сплуе, скапе, разпадне, умре.   
Паламида - упорит плевел по ниви,пасища и др., стигащ на височина до 120 см., с бодливи листа и розово-червено съцветие (Cirsium arvense).
Патра - тук в смисъл на несполука, неприятност.
Пофат - умение.
Разводи – разгони; намира се в състояние на еструс.
Селщина – селската чарда говеда.
Урбулешки - прибързано, без обмисляне.
Речник на вулгаризмите
Букви и съответстващите им символи в текста
 
А - ♠
Б - ♫
Е - ☺
Й - ♥
И - ᴥ
К - ♣
П - ▼
Т - ♦
У - ●
Х - ▲     
Ч - ►
Ю - ☻
Я - ♪
Д

Информатори / Автори
333 ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ ОТ ВРАЧАНСКО, събрани и записани от Ивайло Никодимов
Споделяне

Истории от От Дунав до Балкана

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa