От Дунав до Балкана


Църквите и манастирите във Врачанския край на страниците на вестник *Читалищно дело*1926-1944 г.


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Църквите и манастирите във Врачанския край на страниците на вестник *Читалищно дело*1926-1944 г.

Читалище „Развитие – 1869 г.” - гр. Враца, основано от шепа ентусиазирани и вдъхновени родолюбци в един празничен ден в началото на 1869 г. в килията на църквата „Св. Възнесение”, вече 140 години е център на културно-възпитателна дейност. Преминало през трудностите на времето: споровете около мястото и дейността на читалището, промяната в името му - „Напредък” (1871), Врачанско ученолюбиво дружество „Успех” (1879), Ученолюбиво дружество „Развитие”, читалището и до днес носи името „Развитие”. Запазило е традициите на врачани през годините и е съхранило книжното богатство в библиотеката към него. Тя е открита през 1869 г., със събрани средства, чрез дарени книги (старопечатни) от учители, ученици, видни и авторитетни жители на града ни. Голяма част от тях се съхраняват и до днес, запазени са и някои периодични издания.
Гордост за библиотеката при читалище „Развитие – 1869" - гр. Враца, е вестник „Читалищно дело”. Той отразява обществения и читалищен живот на хората от нашия край и излиза в едни от най-трудните години от развитието на българския народ – 1926-1944 г.
Често срещана тема сред публикациите в този период е църковният живот във Врачанско и Искърското дефиле. Интерес представляват статиите, свързани с манастирите и църквите от нашия край.                                        
 
Манастирите
„У нас всички монастири са разположени в уединени места, заобиколени всякога от хубава и примамлива природа. И това не е случайно, нито пък е трудно да се обясни. Дългото петвековно робство и страшният гнет, упражняван от нашите поробители, са принудили българите да търсят всякога тази дълбока самотност. И няма да сгрешим, ако кажем, че монастирите у нас са изпълнявали едновременно и службата на първи туристически хижи. Туристът търси тази света обител не само като място за отмора и подслон. Повече духът му го води там...”
              Велизар Антонов. Монастирите и туристите.
 (Чит. дело, VIII, № 3, 15 ян. 1938, с. 3)
Централно място заемат манастирите „Св. Спас”, „Св. Иван Пусти”, Клисурският, Градешкият, Черепишкият, Лопушанският, Мътнишкият, Струпецкият „Св. Илия”, но и светата Рилска обител – „обител над българските съдбини”. От статиите научаваме за тяхното развитие като културни и туристически обекти. Включват се посещения, строителство, ремонтни дейности и архитектура.
            
            „Редица причини наложиха да се отложи възстановяването на манастира „Св. Спас” в местността Върбешкия Веслец. Строежът ще почне още в първите дни на идещия строителен сезон.”(Чит. дело, VI, № 2, 15 ноем. 1935, с. 4)
„Кметът на с. Горна Кремена Марин Розов отпусна средства за възстановяване на манастира „Св. Спас”. Едно от най-красивите места във Врачанско”. (Чит. дело, VI, № 20, 15 авг. 1936, с. 4)
На храмовия празник „Св. Спас” 10 юний ще се извърши тържествена служба. (Чит. дело, VII, № 13, 1 юни 1937, с. 4)
„Съобщиха, че манастира „Св. Спас” ще бъде реставриран. Епархийският проповедник Отец Анастасий произнесе голяма реч за значението на манастира в миналото и сега. Говори и секретарят на комитета Владимир Бобошевски, след което се откри и първият списък на даренията за определяне землището на манастира: Петър Юрданов - нотариус, Георги Андонов - строител, Цв. Георгиев - учител.” (Чит. дело, VII, № 14, 15 юни 1937, с. 4)
„Камбаната на м. „Св. Спас”, който предстои да бъде възстановен е пристигнала и в близки дни ще бъде осветена от Н. В. П. Митрополит Паисий.” (Чит. дело, VII, № 15, 1 юли 1937, с.4)
„На 21 м. м. стана тържественото освещаване на камбаната.” (Чит. дело, VII, № 21, 1 ноем. 1937, с. 4)
„Лица от комитета по възстановява на манастира ще обходят околните села и ще събират дарения, нужни за направата на манастира.” (Чит. дело, VII, № 22, 15 ноем. 1937, с. 4)
„Макар че сме в зима, манастирът „Св. Иван” в землището на с. Бистрец – продължава да привлича поклонници и туристи. Манастира е в едно от най-красивите места в северозападна България.” (Чит. дело, VI, № 7, 1 февр. 1936, с. 4)
„Едно от най-любимите места на планинарите е м. „Св. Иван”, където ръката на твореца щедро е изсипала дивните хубости на нашата земя. Миналия празник манастира е бил посетен от 27 туристи.” (Чит. дело, VI, № 11, 1 апр. 1936, с. 3)
„В празничните дни светата обител „Св. Иван” масово се посещава от любители на величествената природа.” (Чит. дело, VI, № 16, 15 юни. 1936, с. 4)
„Направени са много ценни посаждания.” (Чит. дело, VII, № 12, 15 май 1937, с. 4)
„Манастирът „Св. Иван” привлича все повече вниманието на любителите на природата.” (Чит. дело, VII, № 15, 1 юли 1937, с. 4)
„Иманярите – сега те са отново в тревога. Води ги „Михал” да търсят имане на цар Шишман в околностите на м. „Св. Иван” и тия хора правят страшни пакости.” (Чит. дело, VII, № 22, 10 ноем. 1937, с. 4)
„Той става вече голям туристически обект в района на Враца. След горската хижа и Леденика.” (Чит. дело, VIII, №5, 15 февр. 1938, с.4)
„Реставрират манастира „Св. Иван (Пусти)”, и се обособява като самостоятелно стопанство от “Мътнишкия манастир.”(Чит. дело, VIII, № 9, 15 апр. 1938, с. 4; Чит. дело, XIII, № 13, 1 юли. 1943, с. 4)
„Манастирът „Св. Иван”- това е най-красивото място в околността на Враца. Управата на манастира оказва възможности за улеснения на излетниците.” (Чит. дело, VIII, № 15, 15 юли 1938, с. 4)
„Привършва се постройката в имението на манастира. Според последните издирвания той е бил построен по времето на Калояна.” (Чит. дело, VIII, № 17, 15 авг. 1938, с. 4)
„Манастирът „Св. Иван”  е възобновен преди няколко години. Имотите му, които бяха почти разграбени, са прибрани и поставени по негова управа.” (Чит. дело, IX, № 3, 1 февр. 1939, с. 4)
„Предстои един по-голям ремонт на реставрирания манастир.” (Чит. дело, IX, № 14, 15 юли 1939, с. 4;  Чит. дело, IX, № 16, 15 авг. 1939, с. 4; Чит. дело, X, № 8, 1 юни 1940, с. 4; Чит. дело, X, № 12, 5 септ. 1940, с. 4)
„Идете на манастира „Св. Иван” - нигде поглед не обхваща такава дълбочина от хубости като тук. Напред окото стига дунавските брегове. А на малка поляна старинен манастир от края на Второто българско царство-царски манастир вероятно на Шишмана.” (Читал. дело, XI, № 12, 30 юни 1941, с.4; Читал. дело, XII, № 7, 15 апр. 1942, с. 4)
„Празник на манастира „Св. Иван” е днес – св. Иван Рилски, денят на народните будители.” (Чит. дело, XII, № 18, 1 ноем. 1942, с. 4)
            „Един от най-добре подредените монастири във Врачанската област е Клисурският до Берковица. Домът не само за молитва и пост, но и за отдих. Учим се, че още в началото на строителния сезон ще се почне основният ремонт на постройките и ще се застроят още две нови.”    (Чит. дело, VI, № 11, 1 апр. 1936, с. 4)
„Учителски курс в Черепишкия манастир – за ръководители на детски и ученически православни хорове. Лектор Петър Динев учител по църковно пеене в Софийската духовна семинария” ( Чит. дело, VI, № 16, 15 юни 1936, с. 4)
„Готов е пътят Враца – Черепишкия манастир, който минава през селата Паволче, Челопек и Лютиброд. Сега с всички превозни средства може направо да се отиде до святата обител.” (Чит. дело, VIII, № 20, 1 ноем. 1938, с. 4)
„Телефон Враца-Черепишкия манастир в близко време окончателно ще бъде свързан.” (Чит. дело, IX, № 7, 1 апр. 1939, с. 4)
„Среща на журналисти в м. Черепиш на 4 т. месец.” (Чит. дело, X, № 1, 1 февр. 1940, с. 4)
„В светата Черепишка обител. Погледнете наоколо. Тук е свето място. Няма стъпка, която да не говори за цар Шишмана, който тук е отморвал душата си.” (Бобошевски, Вл. В светата обител. Чит. дело, XIII, № 3, 1 февр. 1943, с.2)
„Черепишката обител е поверена на Йеромонах Симеон, досегашен игумен на м. „Св. Илия”. (Чит. дело, XIII, № 3, 1 фер. 1943, с. 4)
„За Черепишката света обител управата полага похвални грижи.” (Чит. дело, XIII, № 12, 15 юни 1943, с. 4)
„Дарение от г-н Владимир Бобошевски, който е подарил на Черепишката обител 60 т. книги, между които и всичко написано от народния поет Иван Вазов. За обзавеждането на библиотека, от която ще се ползват всички посетители.” (Чит. дело, XIII, № 12, 15 юни 1943, с. 4; Чит. дело, XIII, № 17, 15 септ. 1943, с. 4)
            „Монастирът „Св. Илия” до Струпец е един малък курорт.” (Чит. дело, VI, № 17, 1 юли 1936, с.4)
„Благодарение на старанията на игумена на м. “Св. Илия” при с. Струпец има още едно летовище.” (Чит. дело, XI, № 15, 15 авг. 1941, с. 4)
„Градешкият манастир е една от светите обители, които са изградени в най-хубавите кътища в България.” (Чит. дело, VII, № 13, 1 юни 1937, с. 4)
„Лопушанският манастир курорт в него летуват ученици от техническото училище в София.” (Чит. дело, VII, № 17, 1 авг. 1937, с. 4)
„Манастирът в Мътница се обръща в едно голямо стопанство. В същия м.[анастир] ще бъде и старопиталището от Враца.” (Чит. дело, XII, № 16, 15 септ. 1942, с. 4)
„Светата Рилска обител – м. „Св. Иван Рилски” не изненадва, прочее желанието на цар Борис III да избере за вечно жилище Рилската света обител. Обител над българските съдбини.” (Чит. дело, XIII, № 16, 28 авг. 1943, с. 4)
 
Църквите
 
 „Българската православна църква, като самостоятелен народностен институт е играла голяма и важна роля в българската история. Нека пожелаем, щото и днес българската православна църква да бъде вечния извор на всебългарската нравственост и жив израз на народното единство.”
Христо Петков. Църква и народ.
(Чит. дело, XII, № 18, 15 ноем. 1942, с. 3)
 
„Сто (100) годишен юбилей. На 8 ноем. т. г. (Димитровден) в с. Махалата, Плевенско ще се отпразнува 100 г. от построяването на църквата „Св. В. М. Димитрий”. Поканени са да присъстват негово Високопреосвещ. Епархийския Архиерей и др. видни лица.” (Чит. дело, VII, №23, 1ноем. 1937, с. 4)
„Скромен юбилей – хорът на църквата „Св. 12 апостола” завчера празнува скромно, но задушевно 10-години от своето основание.” (Чит. дело,VIII, № 10, 1май 1938, с. 4)
„Похвални са решенията, които са взели настоятелството на църквите „Възнесение” и „Св. Николай” като да се направят нови подобрения в църковните сгради. Арх. Дограмаджиев е изработил план за реставрирането на църквата „Св. Възнесение” като се спазват старите архитектурни форми. План за поправка на катедралата „Св. Николай”. Предната ограда на църквата ще бъде премахната, като по стъпала се стига до входа, който ще е също в старобългарски стил.” (Чит. дело, VIII, № 14, 1юли 1938, с. 4; Чит. дело, VIII, № 18, 1 сеп. 1938, с. 4; Чит. дело, VIII, № 19, 15 сеп. 1938, с. 4 )
„Старинната църква „Св. Възнесение” ще бъде ремонтирана, за да добие стария си вид – с кубе и камбанария, които ще и предадат по нов вид. Както се знае, църквата „Св. Възнесение” има историческо значение. Тя е свързана не само с живота на Митрополит Агапий, който е отворил първото женско училище в северозап. България, но и с революционното движение на Враца, където са се събирали бунтовниците.” (Чит. дело, IX, № 7, 1 апр. 1939, с. 4; Чит. дело, IX, № 10, 15 май 1939, с. 4; Чит. дело, IX, № 18, 15 сеп. 1939, с. 4; Чит. дело, IX, № 20, 15 окт. 1939, с. 4)
            „Сто годишнината на църквата „Св. Възнесение” – старинния храм във Враца, който е свързан с нашето епическо минало. Предстои честването от нейното построяване. А то не може да е много напред или много назад от убийството на владиката Агапия, който е погребан в храма.” (Чит. дело, X, № 6, 1 май 1940, с. 4; Чит. дело, XII, № 8, 1 май 1942, с. 4; Чит. дело, XII, № 9, 14 май 1942, с. 1-(юбилеен)
„Трябва да се запазят надписите при реставрирането в катедралата на църквата „Св. Николай” и на църквата „Св. Възнесение” - 1848 г. По случай празника на Кирил и Методий в двора на църквата „Св. Възнесение” бяха посадени 4 осени и 3 липи. Израснаха те. Свързани са с историята. Но един ден секирата ги очисти, за да се открие художествения изглед на църквата.” (Чит. дело, X, № 14, 1 окт. 1940, с. 4).

Информатори / Автори
Полина Якимова /Свети места, 2009

Истории от От Дунав до Балкана