Селото Горно Крайще е отбелязано в османски документ от XV в. с 15 домакинства в един зиамет заедно със селата Крушовица (при Околчица в Базовския дял на Врачанската планина) и село Моравица (ИБИ, XIII, 1966, с. 259). Това село се е намирало около извора Гламео под днешната керамична фабрика и по десния бряг на сегашния язовир Дъбнико. Село Горно Крайще е изчезнало изглежда от чумна епидемия през XVIII в. и за съдбата на неговите жители не се знае нищо.
Долно Крайще
Това село се е намирало в местността Под Стефанка или по-точно в лозята на Янаки Кокинов. Селото е основано още през XIV в. и от разселването на неговите жители са основани още две села с имената Горно Крайще и Средно Крайще. Последното е просъществувало твърде кратко време. Записано е в един османски документ като част от зиамет с 11 домакинства, заедно със селата Коритен, Курново и Ослен Криводол (ИБИ, т. XIII, с. 239). Повече сведения за село Средно Крайще няма.
Селото Долно Крайще е записано в същия османски документ от средата на XV в. с 15 домакинства. Известният врачански изследовател и учен Васил Кънчов пише в „Разкопки на стари гробища при Враца“ — в сп. „Български преглед“, С., 1900, год. VI, кн. 8, с. 122–128, че на десния бряг на р. Дъбнико в лозята на Янаки Кокинов и Иван Кътов, са разкрити гробове със средновековни украшения. А в друг един документ от 1938 г. пише така: „Наскоро в лозята — Кокинското, са открити развалини на черква“ (Архив — Враца, Фонд 1, 598, л. 22). През 1970 г. в Кокинското риголваха площ да засадят лозе и бе открита култова сграда и гробове със средновековни накити от бронз, които бяха предадени в историческия музей на Враца. В края на XVIII в., поради кърджалийските грабителства, жителите на село Долно Крайще се разбягали и то запустяло. Някой от родовете от това село се установили във Враца. От тях се знаят само Кокинови и Николчови.
Информатори / Автори Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996