От Дунав до Балкана


Знаменосецът


Категория : Моята история / нашата история
photo

Знаменосецът

Първият знаменосец на Ботевата чета Никола Симов - Куруто е роден около 1845 година в Ески Джумая (Търговище), където се прехранва с дребна търговия и развива революционна дейност. Получава смъртна присъда от турската власт и бяга в Румъния. Работи в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ и се сприятелява с Христо Ботев. Вероятно още при подготовката на четата си, Христо Ботев го определя за главен знаменосец. За авторитета му говори фактът, че във всички достигнали до нас списъци на четата Никола Симов е споменаван на едно отпървите места след Войводата. По указание на Христо Ботев той е първият четник, стъпил на българския бряг при Козлодуй, последван от останалите под развятото от него знаме. Загива геройски в сражението при Милин камък на 30 май 1876 година. Знамето е поето от Димитър Стефанов-Казака от Сливен, който се заклева, целувайки дръжката на знамето със следа от кръвта на Никола Симов.
Сладкодумците
Знамето Куруто го е носил. Куруто е бил търговец и е бил много буйна натура – бил са постоянно с турците и постоянно бил по затворите... И като разбира за Ботевата чета веднага отива при Ботев. Става му знаменосец. Он му а бил знаменосец. Родом е от Търговище.
Разказал: Красимир Василев Маринов, р. 10.02.1947 г., гр. Враца, Кемер махала. Записала: Калина Тодорова, 26.05.2007 г., Врачански балкан.  Публикува се за първи път.
 
„Луда глава” - преданията от Търговище
 
Преданията, които се шептят в Търговище (Ески Джумая), родния град на Куруто, ни представят бъдещия знаменосец на Ботевата чета като „луда глава” и „бабаит” и само допълват образа му, който Захари Стоянов описва така: „...по двадесет пъти на година е влизал в затвора все за едно и също. Че пукал глави на турските чапкъни и немилостиво се биел с тях, без да прави разлика, че е позорен рая. Занаятът му бил да продава с кон в турските села антерии, памук и др. Тук той се настървил и увълчил. Бабаитлъкът му станал дотолкова известен, щото самите турци ходели да го търсят и да искат помощта му.” Краеведът Димитър Харизанов - вторият биограф на Никола Симов, в своя труд „Никола Симов–Куруто – знаменосецът на Ботевата чета: Опит за биография” предава редица любопитни случки, които разказват съвременници на знаменосеца и предания, които мълвят потомците му.
 
***
В един от големите религиозни празници, когато богомолците се връщали от църква, един пиян турчин, за да оскърби еснафа, вързал напречно на  Калювчина мост едно въже, поради което, за да се премине през моста, минувачите трябвало да прескачат въжето. Заобиколен от свои другари, с дебела сопа в ръка, турчинът подканял минувачите да прескачат, а тия, които не можели да сторят това леко и бързо, всред общия смях на останалите турци, той ги потупвал хубаво по дънестите потури. Откъм църквата, заедно с майстора си, се задал Никола Симов. Той видял как турчинът бие уважаваните в града майстори и оскърбява покорната рая, която се силела под ударите на сопата да прескочи въжето. Очите му потъмнели. По лицето му се появили бръчки. Ръцете му се свили в юмруци. Като разгневен лъв, той яростно се затичал напред. Приближил се до обърнатия с гръб към него турчин. Сграбил го със здравите си ръце. Вдигнал го на високо и за обща радост на изплашените еснафи, хвърлил тиранина в мътните води на р. Врана.
 
***
През един есенен ден, връщайки се от лов откъм Боаза, Никола Симов видял, че в двора на една от воденичките, затулена от клоните на големите орехи, с развързани чалми, бягат изплашени турци. С убит заек, подаващ краката си от преметнатата му през гърба чанта, той бързо се спуснал през сипея и се озовал на воденицата. От изплашените мливари той разбрал, че от село Пролаз, с две каруци, теглени от буйни коне, току що пристигнали двама черкези, които не искали да изчакат реда си за смилане на зърното им. След кратка и нервна разправия, те разхвърляли настрана чувалите и тържиците на бедните турци, изпразнили коша над воденичния камък, разпилели изсипаната в него царевица и след като набили воденичаря и някои от съпротивляващите се турци, прогонили ги от мелницата и започнали да мелят донесената от тях царевица. От разпрегнатата наблизо волска кола, Симов взел един от железните жегли, влязъл във воденицата и прогонил своеволниците, и въдворил реда във воденицата. Докато изплашените мливари не смлели брашното и ярмата си, Симов не напуснал воденицата.
Димитър Харизанов. Никола Симов-Куруто – знаменосецът на Ботевата чета
 
Смъртта на знаменосеца
 
Друга група предания са свързани със смъртта на Никола Симов. В някои от тях се говори за боя при Милин камък, като се твърди, че знаменосецът не е убит в този бой, а само тежко ранен и намира смъртта си по-късно. На тях се опира Петър Стъпов в края на своя роман за Куруто, наречен „Знаменосецът”. В последната глава „Смъртта на знаменосеца” той разказва как раненият на Милин камък Никола и неговият другар Георги Матев тръгват да догонят четата – вървят направо през нивите към Веслец. Призори виждат пещера, преградена с вратня – мястото навярно служело за кошара, а до него – празна колиба и изнемощели те заспиват в нея. Събуждат ги виковете на черкезите. Колибата е обкръжена, започва се престрелка. Сетне черкезите я подпалват. Двамата герои загиват в този огнен ад с пушки в ръце.
 
Темата за смъртта на Курото Петър Стъпов разработва още през 1935 година в разказ, публикуван във в. „Заря” със заглавие „Смъртта на Куруто”. Романът „Знаменосецът” излиза от печат през 1942 година. Второто негово преработено издание е през 1965, а третото – 1975 година. В предговора към него авторът споделя: „Мисля, че в това издание давам по-пълен портрет и възможно най-вярна характеристика на този своеобразен герой от нашето революционно минало.”

Информатори / Автори
Ботьов си поведе белите комити, 2008

Истории от От Дунав до Балкана