...

От Дунав до Балкана


Лопушанският манастир


Категория : Моята история / нашата история
photo

Лопушанският манастир *Св. Йоан Предтеча*: Съборната черква и майстор Лило

В Чипровския дял на Стара планина, освен Чипровския манастир, е разположен и Лопушанският манастир *Св. Йоан Предтеча* (непосредствено до с. Георги Дамяново (Лопушна), Монтанско). Изграден е през Възраждането върху разрушен стар храм, съществувал още през Второто българско царство и впоследствие напълно заличен по време на турското нашествие. През 1850-1856 г. е възобновен от чипровските монаси Герасим и Гедеон, и архимандрит Дионисий, които полагат значителни усилия за изграждането на нови манастирски сгради. Строителството продължило шест години (почти без прекъсвания) – така последователно били издигнати дворната порта, каменният ограден зид, северният жилищен корпус, Съборната черква „Св. Йоан Кръстител”, южният жилищен корпус и богато декорираната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е първомайстор Лило Лазаров, основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи - Славинската.
Интересно е строителството на съборния храм, граден от 1850 до 1853 г., с довършителни работи до 1956 г. от майстор Лило – смятан за най-красивата и с най-сложен план славинска черква. Тя била създадена като авторско копие на многопрестолния съборен храм на Рилския манастир по желание на монашеския клир. Първомайсторът бил изпращан два пъти в Рилската обител, за да се запознае подробно с внушителния храм. При своето второ посещение успял да направи с нож на дъска чертеж и след завръщането си изработил макет от леска на новия строеж (Комплексна1958: 143). Майстор Лило създава храм, подобен на Рилския, но в стила на славинци. „Плановата схема и общите пропорции на новата черква са доста близки до първообраза, но разбира се това е по-малък по размери градеж – пише арх. Тулешков – …Архитектурният образ на Лопушанската съборна черква обаче се откъсва напълно от неовизантийската (с някои необарокови черти) образност на Рилската. Фасадните композиции са подчинени на една нова за възрожденската ни архитектура линия, представляваща система от островърхи форми и начупени линии, положени по цокли, корнизи, прозорци и врати” (Тулешков 2007: 90-91). Авторът смята, че запазените и до днес каменни пластики с мъжки образи върху източната фасада на храма са своеобразни автопортрети на майстор Лило и на неговия помощник майстор Георги.
Желанието на монасите да изградят своя храм по подобие на Рилския показва силата и значението на Рилската обител като модел за святост - в случая в архитектурно отношение. Освен това манастирът в Рила, като един от най-големите култови центрове на Балканите, е модел за светителските култове и почитанието на мощите от втората половина на ХVІІІ и през ХІХ в. И в тази посока на развитие на почитта към светеца Лопушанският манастир следва модела. Храмът днес е свързан с Рилската обител и е част от култа към св. Иван Рилски в Северозападна България и чрез частица от светите мощи, съхранявани в него. Успяхме да запишем спомените на жители на с. Георги Дамяново (Лопушна) за донасянето на частицата от лявата ръка на светеца, станало по „комунистическо” – през 70-те год. на ХХ в. и въпреки това превърнало се в голям празник и запомнящо се събитие, за което мнозина възторжено разказват.
„Значи като дете баба ме е водила горе на църквата с нея и тогава, когато за първи път докараха тази частица в това ковчеже и в тази плащеница беха се събрали много попове. Даже този на Видинската патриаршия – владика на Видинската патриаршия. Беха се събрали хората от целото поречие (на р. Огоста – б.м.) – то беше цел митинг кога докараха това нещо и го поставиха там на това место и от там не е пипано може би десетилетия – четиресе-педесе години… Голема служба – бе целото село излезна. Значи пред очите ми е и си спомням колко много народ се беше събрал кога ги докараха – се едно кога се запопва некой…– нали знаеш и кък се прави голема служба и много посещение… …Те така беше и тогава, когато докараха те тия те мощи у село на манастира. Ма тогава имаше много народ, Калинке, сега останаа малко ора. Даже селата обезлюдеха. А тогава, занаеш ли, че манастира беше пълен – даже не мож да стигнеш да го видиш. Не мож да стигнеш до мощите – да го видиш (ковчежето)! А то много хубаво беше направено: сърмено такова…, едно червено плюшено със сърма направено по края…” (Веселинка Веселинова Петрова, р. 21.І.1953 г. в с. Лопушна (Георги Дамяново), Монтанско. 13.V.2013 г., гр. Враца. Зап. Калина Тодорова.)
 

Информатори / Автори
Калина Тодорова / Рилският чудотворец и Бистрешкият манастир *Св. Иван Пусти*

Истории от От Дунав до Балкана