От Дунав до Балкана


За донасянето на мощите на св. Йоан Рилски, за Лопушанския манастир и Рилския манастир


Категория : Моята история / нашата история
photo

За донасянето на мощите на св. Йоан Рилски, за Лопушанския и Рилския манастир

...Ето тука има свети Иван Рилски… Тука има една много малка частица, сложена у тия стъклени – те са стъклени капачета такива и една малка частица от тази плащеница. Там (в манастирския тайник – б.м.) са сложили по-голямата част от ръката на свети Иван Рилски (показва малка стъкленица с части от мощите на св. Иван Рилски, изложена в Лопушанския манастир до подобни с части от мощите на св. Петка Търновска и св. Панталеймон) – Тука има от плащеницата ли?
    - Да, тука има частица от ръката – вътре поставено.
    - А плащеницата?
    - А плащеницата той (свещеникът) каза, че е съхранена на много тайно место, където не се допускат хора да я снимат… Аз му казах…
    - Ама там, освен тая плащеница, какво друго има?
    - Ръката на свети Иван Рилски.
    - Ръката на свети Иван Рилски?
    - Да, част от ръката на свети Иван Рилски.
    - Е увита в плащеница?
    - Да. И в ковчеже. Даже ковчежето е колкото е така от бюрото бюро големо.
    - Къде е било (за мястото в църквата на Лопушанския манастир)? -
    - Било е олтара къде е. Като влезнеш – насреща е точно олтара. От лявата страна има едни заоблени така – точно куполите къде са – така дървени седалки заоблени. Сети ли се? Там беше. И насреща попа пее, нали, кога има църква. И срещу него беше плащеницата с тази част от ръката на свети Иван Рилски у ковчежето.
    - Колко големо беше това ковчеже?
    - Колко бюрото.
    - Толко големо?!
    - Да, да. Сичко червено – е тия, копринените плюшове – червено направено и частичката беше сложена вътре у този ковчег.
    - Ма ти виждаш ли я?
    - Да. Вижда се – под стъкло.
    - Частичката колко голема беше?
    - Еми е така толко… (събрани показалец и среден пръст по дъжина).
    - Колкото два пръста?
    - Да, такава беше голема.
    - Ама кост ли беше?
    - Кост. Да.
    - Кажи какво си спомняш ти – кога е донесена тая кост?
    - Значи аз съм била дете. Може би – да е било 68-а ли, 66-а ли…Те тука тия години е било. Щото и той (сегашният свещеник) не може да ми каже баш кога е дошло, но е получил нареждане (сега) да го приберат – да не седи вътре у църквата.
    Само по молба на хората при литургия – тогава изнасят това ковчеже, ако помолат. Но само на такива големи литургии като Великденските, като Света Богородичните август месец … Но само по заявка и по молба на молещите се.
    - Ами добре. А къде се съхранява?
    - Не каза. Тайник в манастира каза, значи имат си тайник на такива документи, материали, ценни неща на манастира къде са и на чужди лица не дават сведения.
    - Добре. Хайде сега разкажи кога дойде тая частица, как си го спомняш ти като дете?
    - Значи като дете баба ме е водила горе на църквата с нея и тогава, когато за първи път докараха тази частица в това ковчеже и в тази плащеница, беха се събрали много попове. Даже този на Видинската патриаршия – владика на Видинската патриаршия. Беха се събрали хората от целото поречие (на р. Огоста – б.м.) – то беше цел митинг кога докараха това нещо и го поставиха там на това место и от там не е пипано може би десетилетия – четиресе-педесе години. Това е боло там и там се пазеше. Обаче сега при ремонта на църквата е имало работници отсекъде – от Кърджалийско, от незнам си откъде, та правия покрива на църквата, правиха този… каменната ограда. Как са я направили, ти не си я виждала – да дойдеш да я видиш! И понеже ги е било страх да не е да земе да изчезне нещо, защото тази част от ръката, която е докарана, то е отхапана мръвка месо – кожа от ръката… Значи некаква жена на Рилския манастир е направила това нещо, като е мислила, че ше и провърви у къщата и ще стане много добре…
    - А как го е отхапала?
    - Ами така – със зъби при целувка е отхапала парченце от кожата му… и много лоши неща са й се случили. На един голем празник на манастира (Рилския), мойта баба е била свидетелка, когато тя в марличка е донесла отхапаното парче от ръката на св. Иван Рилски. И там пред сички е казала на жените, че е много грешна, че иска да се покае, иска да `и се опрости, греховете ако може да й се опрастат, за това деяние, къде го е направила. И понеже нашия манастир е подобие на Рилския манастир, тогава една част (от мощите) – защото игуменът каза, че и в други манастири – но много малко – два-три са – има още такива частици от тази ръка. И когато са почнали тука този ремонт, са им разпоредили, това нещо да се сложи в този тайник и да се показва на такива големи празници при молба на вярващите.
    …
    - А тази жена, която го е отхапала, го е отхапала в Рилския манастир?
    - В Рилския манастир.
    - И дошла във вашия?
    - Не. И там се е върнала пак след година в Рилския манастир. Мойта баба – тя ходеше сека година  на тия големите празници на Рилския манастир – там спеше по цела седмица, докато траат тия тържества. Тогава тя на следващата година – ох, наежих са като ти разказвам – връща това парченце в марлата и сичките там молещи се, вярващи, къде са дошли от цела България, даже и чужденци е имало, тогава тя връща това парче и моли Бога, моли този, който прави литургията там, служи: да й чете молитва за опрощаване на греховете – на този грях, който тя го е сторила – къде е отхапала това парченце.
    - А тя го е отхапала, защото е мислела, че ще й върви?
    - Че ше й връви. Да. Да си го занесе у къщи – там да си се молат непрекъснато на него – че ше й връви. Обаче то се случва съвсем обратното. Всичко върви назад, даже дете – доколкото си спомням, баба ми е казвала, че дете й е починало. И вече насън й се явява – да занесе това парченце  и да си го върне обратно там, откъде го а зела. И она е дошла на такъв велик ден и е върнала парченцето, и се е помолила нали да й опрости Бог греховете, къде ги е сторила… Мале, наежих се! Сега си спомням тия неща, къде баба ми ги е разказвала и такова… И тогава след това – може би четири-пет години – докараха те тия те мощи, които сега се намират там у нашия манастир.
    - Баба ти ти е разказвала за тия мощи…
    - Да. Даже аз съм си ги виждала самата…
    - Добре де, ми това е било „по комунистическо”. Как така са позволили?
    - О, тогава си имаше те такива като баба – стари хора, пенсионери, които изобщо не може никой нищо да им… Те си беха даже от село – мога да ги изброя кои хора са били. Те си ходеха на църква (на манастира, който е непосредствено до селото, а в селото няма друга църква – б. м.) и изобщо не ги интересуваше ни комунистическо, ни нищо… Те (властите) гонеха назе – по-младите, къде да не одиме и да не се разправяме…
    …
    - Голема служба е имало, така ли (в деня на донасяне на мощите)?
    - Да… Голема служба – бе целото село излезна. Значи пред очите ми е и си спомням колко много народ се беше събрал, кога ги докараха – се едно кога се запопва некой… - нали знаеш и кък се прави голема служба и много посещение… Те така беше и тогава, когато докараха те тия те мощи у село на манастира. Ма тогава имаше много народ, Калинке, сега останаа малко ора. Даже селата обезлюдеха. А тогава, занаеш ли, че манастира беше пълен – даже не мож да стигнеш, да го видиш. Не мож да стигнеш до мощите – да го видиш (ковчежето)! А то много хубаво беше напарвено: сърмено такова…, едно червено плюшено със сърма направено по края…
    - А казва ли се от коя ръка? От дясната или лявата?      
    - От левата ръка (на св. Иван Рилски).
 
Веселинка Веселинова Петрова, р. 21.І.1953 г. в с. Лопушна (Георги Дамяново), Монтанско. 13.V.2013 г., гр. Враца. Зап. Калина Тодорова.

Информатори / Автори
Калина Тодорова / Рилският чудотворец и Бистрешкият манастир *Св. Иван Пусти*

Истории от От Дунав до Балкана