Празничен календар - Врачански край


Благовец


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Благовещение - Денят на майката

           На снимката: Царските двери в църквата "Св. Възнесение" в с. Чирен, Врачанско, строена през 1856 г.
          

В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на свети Йоан Предтеча, същият божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тя била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.

Ангелът се явил при нея и казал: “Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!” Тя се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: “Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение! И ето, ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давид; и ще царува над дома Яковов до века, а царството му не ще има край.” Пресветата Дева се учудила: “Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?”, а архангел Гавриил отговорил: “Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.” След това ангелът й възвестил за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син. “Ето господната слугиня - казала Мария, - нека ми бъде според волята ти !”

***
МОР’НЕ КУКАЙ, КУКУВИЦЕ МОЯ,
но ми иди, иди у Варненско поле.
Кукувица дума: “Мене Бог е дало,
мене Бог е дало, в’гора да кукувам,
в’гора да кукувам, гора да развивам,
гора да развивам, рая да се радва.”
                                                (с. Добруша, Врачанско)
 

*На Благовец не требва да са работи: да копаш у градината, да плетеш, да влачиш конци - за от змии... Летно време от змии... И сутрин рано са пали огън на Благовец - да изгори злото.(Ката Братойчева, р. 1932 г., с. Лиляче, Врачанско.)

*Вечерта преди Благовец младите земат машите и ръжена и обикаляме къщата, чукаме по ръжена и викаме: “Бегайте, змии и гущери, че заран е Благовец!... Бегайте змии и гущери, че заран е Благовец!” И тогава на Благовец са връзват лулки (люлки)... Връзваме лулки (люлки) на некое дръво... Пак са сбираме повече младежта... И на дена требва да не са поменува името Благовец, не работи са, сутрин, като са обуаш - некога са обувахме с цървули и връви - требва така да ги нагласиш, че да са не влачат връвите през деня, че ако са влачат връвите - така ше са влачат змиите по тебе през летото... Това е адет така... Така си е правено от некоги... (Петър Горчев Цеков, р. 1922 г. в с. Лик, Врачанско.)

На Благовец дворовете се почистват и се палят огньове от сметта. Така символично се гони злото и зимата, посреща се на чисто пролетта.
В Зверино хвърлят в тези огньове клечици, като наричат за животните - да не бъдат хапани от змии, смокове. Всеобщо спазвана е забраната на Благовец жените да не работят женска работа, особено с прежда. Сутрин всеки гледа да си завърже здраво вървите на цървулите - да не се влачат вървите, защото “ще се влачат” змиите цяло лято подир него.
В Боденец завардват ливадите, стадата се прибират от кошарите, “за да пасат на Връа и на Страната”. Вечерта срещу празника стопаните почистват къщата и двора, събират боклука на два купа и го палят. Привечер децата вземат ръжена и машата, започват да дрънчат и да обикалят градината, като викат: „Бегайте змии и гущери, че утре е Благовец, идат татари да ви мерат с кантари! Бегайте змии и гущери...” Ще обиколят три пъти двора.
Според някои не трябва да се спи до късно, други пък спят на Благовец, та да им е „благ цела годин съньо.”
Така празнуват и в Моравица - с огньове и обхождане на двора, за да пъдят влечугите. В Игнатица, Лик и в много други селища по дефилето по традиция на Благовец младите се люлеят за здраве и против всякакви лошотии.
В Мизия вярват, че ако на Благовец денят е ясен и слънчев, годината няма да е сушава и ще е плодовита, ако е облачно и вали дъжд - суша ще има и нищо няма да се роди. В балканското село Зверино старите казват: “До дека е на Благовец снего, до там е на Гергьовден шумата.” Старите казват още, че на този ден излизат змиите и гущерите от своите зимовища, че от този ден започва да кука кукувичката. В нейното благовестие всички вярват, а свързаните с първото закукване поверия, са все още живи. Във Фурен и въобще в криводолските села, вярват, че кукувицата трябва да те закука „коги броиш пари, та цела годин пари да броиш”.
 
Кукувицата коги та закука и немаш пари у тебе, вечно нема да имаш. Каква работа работиш, коги та закука, цело лето ше я работиш. За това ше гледаш да си я говедар, я... – да не си по полето - да ти е лека работата. Иначе, ако та закука без пари и на полето - цело лето тава та чака. Така е - верно!” (Гълъбица Евденова, р. 1921 г. в с. Баурене, Врачанско, от 1962 г. живее в с. Ракево, Врачанско.)
 
Като та закука кукувицата трябва да имаш железни пари у себе си - у джоба си, значи през цялата година ше имаш пари, а ако са железни - ше бъдеш и здрав, здрав като железо. (Любомир Макавеев, р. 1945 г. в с. Ракево, Врачанско.)
 
Кукувицата кога кука требва да си сит, да не си гладен и да имаш пари у тебе. Като та закука така, значи цела година ше имаш пари и ше бъдеш сит. (Младенка Панова, с. Ракево, Врачанско.)      
 
Според народното вярване във Врачанско куковицата започва да кука на Благовец и кука до Еньовден или Петровден. Тогава млъква чак до другата година, до Благовец.
Легендата разказва, че кукувицата и чухалът били хора... Живеели някога, в старо време, брат и сестра. Куку се казвал братът и бил трудолюбив, а сестрата - сприхава и мързелива. Додеяло на работния момък от свадливата мързелана и избягал далеч от дома. Постояла тя сама в празната къща, разкаяла се, затъжила за брат си и започнала да плаче и да го вика. Замолила се на Бога да я стори на каква да е птичка, да хвръкне, брат си да търси и като го намери - прошка да му иска. Господ чул молбата й и я сторил на кукувица.
От тогава и до днес тя броди по света, търси брат си и вика: “Куку!... Куку!”. А той мълчи. Само нощно време излиза и й отговаря: “Чух!...Чух!” Тя го чува из гората, но не го вижда в тъмното. На сутринта пак хвърчи и още по-силно го вика, но никой не се обажда...
Така неспирно го търси до Еньовден. На тоя ден, като види, че той не се обажда, тя млъкне. Мълчи догодина, до Благовец и пак за брата се сети, пак й дожалее и тръгва да го търси и вика. Затуй кукувицата кука от Благовец до Еньовден.
Легендата записва преди повече от век етнографът Димитър Маринов от Белослатинско.
 
Денят на майката - празник на младостта и природата във Враца
На Благовещение децата от основните училища и прогимназията честват Денят на майката. Учениците посещават организирано празничната църковна служба; четат им се сказки за значението на празника. Децата изнасят детски утра, подготвени от тях. Например през 1937 година възпитаниците на училище “Софроний Врачански” изнасят специална детска оперетка “Девойчето и месеците”, композирана от учителя по музика Никола Манков. При хубаво време излизат на разходка в полето, в местността “При лагера” или в гората, където берат пролетни цветя.
 
Благотворителното дружество “Обнова” организира ежегодно в чест на Деня на майката агитационна седмица за грижите към майките и техните деца. Жените в "Обнова" организират специална програма и томбола, за събиране средства за бедните майки. Изнасят квартални сказки и беседи: “Поклон пред майката”, “Жената-майка и новото време”, благотворителни утра.
В чест на празника Благовещение е избран и денят за освещаване с тържествен водосвет на детската Здравно-съвещателна станция през 1929 година, открита от Съюза за закрила на децата в България. На тържеството присъстват и общинските власти, окръжният управител, здравните власти в града.

Информатори / Автори
Празничен народен календар от Врачанския край, 2010

Истории от Празничен календар - Врачански край