Празничен календар - Врачански край


За празниците на предците


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

*...Дай, Боже!* - За празниците на предците

     „...Дай, Боже, да заговеем по живо, по здраво! Да дочакаме Великден с шарените яйца, Свети Георги - с ваклите ягънца, Свети Петър - с тежкото жито, Свети Илия - с едрите масуре (кулени), Свети Архангел - с белия кожух, Свети Никола - с мрената риба, Свети Иван - с младото гоське!” - благославя кръстникът на Заговенки. В магическото му обредно слово е заключена богатата душевност на селянина - земеделец и животновъд, свързан със земята и заобикалящата го природа. Вдигнал е ръка за благослов стопанинът - ръката, която ще изоре нивата и ще посее семето на живота, ще подкара стадото и млякото ще потече - благодатна река, а в другата държи пълна бъклица с вино, та „пълно и пълновато” да е и „сито и пресито” през идната година и всички честити да се събират по празници, по хубави срещи на хубави дни.
     „Да даде Господ и ако е рекъл Господ!”... Зове той светците-закрилници на дом и челяд, на ниви и кошари, светците-повелители на зимните студове и летните пекове, на южните ветрове, на „отключените” дъждове и хали-мъгли.
      Древните езически и народнохристиянски вярвания са в основата на народния календар, където човекът е частица от вечния и тайнствен кръговрат на живота. Представата за календар се свързва и с представата за космоса и хаоса, устройството на света и вселената, земята, небето, дома, човека и всичко наоколо, както и с представата за времето - линейно и циклично. Денят сменя нощта, лятото – зимата, новата година – старата... Едногодишният цикъл е разделен на два аграрно-стопански сезона: зимен и летен. Деление, също предопределено от древната митология - близначния мит.
     Съществена е идеята за преход, отразена в народния празничен календар - представата за гранична времево-пространствена ситуация, която се създава при смяната на отделните цикли. Тя е опасна за човека; връзката между световете е осезаема, а границата между тях е почти заличена. Преодоляването на хтоноса и възстановяването на космическия порядък и хармония определят обредната същност на времето-празник, немислим без обреди и обредни практики с продуцираща и предпазна насоченост.
     Магията, анимализмът, култът към предците, вярата в силата на обред и слово битуват в едно с християнско-библейските мотиви и образи в обредните песни - едни от най-старинните образци в българското народо-поетично наследство: митичният змей – посредник между световете, любовник и стопанин-покровител, стара юда, слънчо и слънчова сестра - ясна звезда, мома - перуника, славей, кошута, момък - сив сокол; множество светци-юнаци или библейски герои, както и битови картини, рисуващи живота в дома, любовта, трудовия делник и празника на хората.
     От незапомнени времена в нашия край песента и танцът, словото и обредното действие са магически послания, благовестия, благопожелания със силата да се сбъдват и в способността им да „повикат” и „доведат” доброто се вярва и до днес. Участниците в обреда са посредници между земното и небесното, между предци и потомци, между обикновения човек и силите на природата. Затова е дълго чакан споодникът на Игнажден, за да донесе късмета на къщата, малките коледарчета на Малка Коледа с вълшебните си „колежанки” и пълните шиници с жито, в които е целият бъден берекет... Момците-коледарци, сурвакарчетата с дряновиците, малките моми с бръшленовите китки и мълчаната вода, дето на “Бръшленкьо” ще гадаят за здраве и любов, ивановденските поливачи, тодоровденските коняци, лазарките -– „жълти чехли да разтропат”, „шити поли да развеят” за здраве и берекет, на реката да се кумичат, да захванат великденски хора и люлки... Бабата децата да окъпе на Бабинден, стопанинът да ги „бележи” на Гергьовден, стопанката с мартеница да ги закичи ...
     Многобройните оброчища из землищата на отделните селища, подновяването на служби и курбани, също свидетелстват за все още живата вяра в магическата сила на обред и слово, с които може да се въздейства положително върху природните сили.
      Легендите и преданията са неотделима част от народния празник. Ще разкажат старите за самодивата, дето се къпе по Еньовден в извора Иньовец под Веслеца, за лековитите пещерни „Бани” при Вратцата и дъщерите на цар Константин, за свети Андрей и синьото море, за Божа майка и кошутата, за Дедо Господ, слънцето и месеца, за птиците-благовестници, за омайното биле и живата вода...
     Народният календар от Врачанско се характеризира с богата обредна и символна натовареност. За зрелищността, за многообразието и самобитността на празничната обредност в различните населени места народът ни казва: “Секо село си има башка адет, па и сека къща!”. В този смисъл той е отражение колкото на общобългарски и общочовешки, толкова и на уникални и неповторими представи и вярвания. В него са намерили място и празниците на властите и техните обичаи (влашките празници и обичаите в крайдунавските селища): Жой мари, Фиу мъртурия, Жое вярде, Сърбътор ди Кръчун, Стъ Марие Маре и т. н и обредните лица, вещи и храни: калушарите, брадошите, брадът, бърцата  и т. н.; циганският Банго Васили; турлашките Велики поклади; “Бетлема” и Адвента, Фършанките, обредни песни и ритуали на банатските българи от Бърдарски геран; каракачанският Ай Гьорги, Ай Васил, Ламбрия, буквалата и гурбаните.
     Представените от нас обичаи, обреди и обредни практики се отнасят до разгръщането на календарния празничен цикъл във Врачанско в края на ХІХ-и и първата половина на ХХ-и век, с  предварителното уточнение, че немалко от тях са запазени и са част от съвременния празник. Съхранен е духът на празника, вярата в идното добро - празнува се и днес, както преди столетия за здраве, сговор и любов, за да е пълен домът и всичко да се множи, за мирни и честити бъднини.
 
Празничните традиции на старите врачани
     Празничният календар на старите врачани е ярък пример за създаването на модерен градски бит и култура след Освобождението. Новите градски традиции носят спецификата на общонародните държавни и църковни празници, като същевременно допълват, обогатяват и променят типичните фолклорни традиции.
     Модерните градски празнични традиции оформят облика на един общоградски културен живот, който извежда хората извън домовете им. Събира ги заедно в съборната църква, на градския площад и в читалищния салон. Празниците вече обединяват цялото градско население - целокупното гражданство, военните части, учащата младеж, местните власти, гражданските и обществените организации. Водещо място в него заемат Врачанската Митрополия, Общинското управление и Военния гарнизон.
     Най-важните църковни празници са определени от Екзарх Йосиф през 1882 г., „за да знаят благочестивите християни от Екзархията” и “праздниците да се празднуват в нашето отечество съгласно учението на Светата ни Църква” ; Като се начене от месец септември, когато е началото на църковната година, “Праздниците са тия : Рождество Пресв. Богородици и Кръстов-ден; Св. Иван Рилски, Димитров-ден; Архангелов-ден, Введение Пресв. Богородици и Св. Апостол Андрей; Св.Николай и Рожденство Христово (тридневно); Обрезание Господне; Богоявление; Иванов-ден и Три Светители; Сретение Господне; Благовещение; Гергьов-ден; Св. св. Кирил и Методий и Св. св. Константин и Елена; Петров-ден; Св. Пророк Илия и Св. Вел. Панталеймон; Преображение Господне, Успение Пресв.Богородици, Усекновение чесния глави Йоанна Предтечи и Св. Александър Невски. При тия и Воскресение Христово(тридневно) и Съшествието на Св. Дух.”
     Новата българска държава утвърждава датите на общонародните празници със специални Княжески укази и закони. През 1882 г. е утвърден първият “„Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество”. В него, освен някои от най-големите църковни празници - „Господските” и „Светителските”, са включени и официалните народно-държавните празници. Това са Освобождението на България - „Заключванието на С. Стефанский договор” и „Възшествието на престола на Българския цар”; „Деня на Независимостта на България” се добавя след 1908 г. Специално място в закона за общоградските празници заемат и “царските празници”- тезоименните и рождените дни на Царя-Освободител, както и на българските Княз,  Княгинята (по-късно Царя и Царицата) и на Престолонаследника. Във Враца се празнува и Денят на Освобождението на града от руските войски - през целия ХХ-и век.
     В центъра на празничната атмосфера във Враца се открояват и още три генератора на промените - това са Читалището, Гарнизонното офицерско събрание и Туристическото дружество. Именно техните организатори и членове  налагат нови модерни градски традиции в празничния календар и бит на врачани. Под влияние и на школованата в странство врачанска интелигенция, в града бързо се налагат европейските празнични традиции. С  това те също допринасят за разчупването  на патриархалните еснафски обичаи, наследени от миналото. Акцентът на празничните тържества се измества от обичайните обредни практики, характерни с езическата символика и магическата ритуалност на народния фолклор, който поставя центъра на празника върху дома, рода и поминъка. В основата на градския празничен цикъл е църковната обрядност, военните церемонии и общонародните тържества, обединяващи хората извън дома и рода.
     Архивните документи припомнят забравените градски традиции на врачани. Най-важната съставна част на празниците във Враца са вечеринките, литературно-музикалните забави и църковно-военните паради.
     Те се налагат още с установяването на военния гарнизон във Враца през 1891 г. и създаването на Военния клуб през 1897 г. Запазените заповеди за военни паради показват централното значение, което те придобиват в града. Военните церемонии се налагат като  средоточие на всеки градски празник и на новите следосвобожденски празнични традиции на старите врачани.
     Още на 31 януари 1891 г., след пристигането на първите военни части, градското управление съгласува с Врачанската Митрополия и командващия гарнизона реда за отслужване на най-важните градски тържества, за да изработи общоградската програма. Нейна съставна част става заповедта за назначаването на парада, издавана от гарнизонния командир. От тогава се утвърждава един основен сценарий за всеки празник. Според него  честването започва с Божествената литургия в съборния храм „”Св. Николай”, последвано от църковно шествие от храма до площада и тържествения молебен (или панахида), според случая, организиран от гарнизона. Парадите за особено тържествените празници, са предшествани от  “салютационни 41 (или 21) вистрели топовни”, което безспорно е представлявало кулминацията, а вероятно и най-чаканата част от парада.
     Туристическото дружество въвежда факелните шествия, агитационните туристически седмици, спортните празнични събори и празниците по залесяването на града, които стават ежегодна традиция за врачани. Но най-големите нововъведения започват след построяването на Хижата, където туристите организират празнични увеселения по европейски тертип.
     Специално място във врачанските празнични традиции след Освобождението заемат тържествата, посветени на Христо Ботев и неговата чета, които прерастват в национални чествания. На тях са посветени редица изследвания, статии и монографии. Денят на Освобождението на Враца също се налага като един от най-тържествените празници.
     Всички тези новости естествено и хармонично се вписват в бързо развиващата се градска среда и оформят празничният календар на врачани до средата на ХХ-и век.

Информатори / Автори
Калина Тодорова, Весела Пелова / Из „Празничен народен календар от Врачанския край”, 2010

Истории от Празничен календар - Врачански край