Празничен календар - Врачански край


Голяма Коледа, Рождество Христово


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Голяма Коледа - Рождество Христово

"Рождество Христово" - стенопис от църквата "Св. Параскева" в Бяла Слатина, зографисвана от Илия Пефев в периода 1938-1940 г.
 
На този ден всички в дома, още сутринта, се събират около трапезата до огъня, за да “отговеят”. На трапезата задължително трябва да има печено врабче, вино и люти чушки. Отговяването или “комкането” става така: най-старата баба рано заклажда огъня и когато многолюдната челяд се събере около него, тя кусва на всеки по малко от виното, дава му  от лютата чушка и го “захранва” с  печеното врабченце, за да е червен и здрав като виното и “лют” като чушката, “лек” като врабчето.
В някои села сламата, която е била посипана около  бъднивечерската трапеза “се стръви” и така кокошките се обикалят в кръг с нея “та да не бегат по къщите”. На други места децата се боричкат из нея и падат „тежко, та тежки да са сноповете по нивята”. После обират оронените житни зърна и гадаят по броя им колко крини жито ще насипят в хамбарите или с колко купни от снопи ще приключат жътвата. В Криводолския край люлеят децата в черга и ги “изсипват” - тежко да паднат”, та да натежат житните снопове в нивата през лятото. Когато децата се опитват да станат, “търкулват ги на една страна, та да е полегнало житото на една страна, да може да се жъне”.
От останалата в огнището главня от бъдника стопанинът на къщата издялва клин за ралото, с което напролет ще изоре нивите.
Домакините се стягат за празничната трапеза - след дългите пости днес “се блажи” и основните ястия се приготвят със свинско месо, защото  на Коледа “се колат  белите шопари”. От Коледа до Месни заговезни в селската къща се готви свинско.
До вечерта  “се разменят” празнични гостувания, а всички - и млади, и стари се събират на мегдана за традиционното хоро. Младите “да поиграят”, старите - “да погледат, да са порадват на убос, па и с народ да се  сберат” в този светъл ден, изпълнен с надежди за мирни и честити бъднини.
сладкодумците
Банатската Коледа
Коледа започва още с обявяването на Раждането на Исус от свещеника на вечерната миса. Като се приберат всички от църквата в къщи, започват с раздаването на приготвените подаръци. На най-малките деца, които са останали в къщи и вече са заспали, подаръка се слага до леглото или до елхата, каквато в много домове се украсява за Коледа.
На Коледната трапеза се слага пържена “калбаса” - суджук, приготвен от прасето, което се коли със специален ритуал. Масата е богата и „тежка - пържоли, баници, погачи, плодове, вино.
На Коледа преди обед пак се отива на тържествена “миса”.  След това всички излизат навън за общо веселие с музика и танци.
През 30-те и 40-те години на Коледа през деня идвала Галишката духова музика. Години наред хората си спомнят, как тази музика става част от традицията на празника. Тя обикаля къщите и свири хората на Дико Илиев. Всички хора излизат в дворовете, на улиците и играят, изнасят вино, сладки, баници и черпят всички присъстващи. Приготвят се цели кошници с “крофли” специално за гостите, които се изнасят на вън. На това общонародно увеселение пристигат роднини, близки и познати от съседните села и градове - Кнежа, Бяла Слатина, дори от София се прибират живеещите там. Веселбата продължава в салона на читалището с банашки танци до среднощ.(Разказала по детските си спомени Мария Николова Бунева, р. 1941 г., с. Бърдарски геран)
 
Българската Бъдни вечер и Коледа по врачански  
Нова, модерна традиция в посрещането на Бъдни вечер налагат врачанските туристи. Те въвеждат през 1926 г. общото Бъднивечерско веселие с гражданите, извън домовете им, в салона на новопостроения Туристически дом. Тази нова традиция, която бързо се налага сред ентусиазираните последователи на врачанското туристическо дружество, започва с една оригинална по замисъла си “Българска Бъдни вечер”. Прословутите с авангардните си идеи членове на дружеството съчетават смело и блестящо възрожденските обичаи, европейските моди и американските приумици. Затова в програмата на празника за Бъдни вечер присъстват коледарски хор и грамофонен оркестър, коледна седянка с печени тикви, питки с мед и орехи, баница с късмети, но и оракуване и изпитване на късмета и щастието; коледна елха със светещи гирлянди и украса от пуканки, бронзирани орехи и фъстъци; Дядо Коледа, който раздава символични подаръци със злободневни остроумия, написани от Никола Костов - Червен лиляк или Радослав Тричков, в съпровод с цигулкови изпълнения, томбола с печено прасенце, български народни песни, хора и ръченици и американско наддаване за торта. Над всичко това грее коледната звезда, монтирана на кулата на хижата.
Една от най-обичаната от децата празнични коледни прояви било организираното от Врачанската Популярна банка детско коледно утро с елха и подаръци за децата на всички клиенти.
След откриването на празничния сезон с изнасянето на традиционното никулденско представление, идвала и кулминацията на сезона - шумните коледни веселби. Те са отбелязвани с тридневни вечеринки и литературно-музикални представления в салона на читалището. Посрещането на Коледа,  Нова година и Васильовден заедно от врачани, извън домовете им е една от най-забележителните и празнични традиции, които налага читалището. Изнасянето на любителско театрално представление на втория ден от Коледа - 26 декември,  датира още от създаването на Ученолюбивото дружество във Враца през 1869 г., по спомени на съвременниците. За Коледното представление избирали комедия или драма, а понякога и двете - според настроението и възможностите. В репертоара на трупата от  тези години четем : „Галилей”, „Райна княгиня”, „Разбойници”, „Иванко”, „Хъшове”, „Фросина”, „Възкресение”, „Змейова сватба”, „Срамежливият Дон Жуан”, „Майстори”, „Събуди се Тодоре”, „Жените командват”. Този репертоар се обогатява и усложнява през годините.
Първите Коледни и Новогодишни честитки носели лика на Ботев и възрожденците. Поръчвали се специално за поздравление на дарителите, на общинските власти и на офицерите.

Информатори / Автори
Калина Тодорова, Весела Пелова / Из „Празничен народен календар от Врачанския край”, 2010

Истории от Празничен календар - Врачански край