Празничен календар - Врачански край


Нова година и Василовден


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

*Живо-здраво догодина, до амина!* - Нова година и Василовден

В народния календар Василовден (Васил), Нова година, Сурваки е другият „Голем ден Божи”. Трапезата е празнична – това е втората кадена вечеря, софрата е „пълна, за да се роди всичко през годината, да се пълни къщата, хамбарите, оборите”.
Хлябовете са посветени  на Бога, светците, хората, стоката и дома. Боговицата, „пресната пита”, в която стопанката поставя сребърна пара - късмет и сурвакарските кравайчета, са месени във всеки дом. Обредните хлябове са украсени с малки тестени топчета, символизиращи стоката. След прекадяването на трапезата всеки си взема от тези топчета и с тях гадае за късмета  през идната година.
В Лесура за новогодишната баница жените разточват оби от ръжено тесто, пекат ги и ги налагат в тава, като между тях сипват смес от вода, яйца, мас и сирене. Преди да се сложи да се пече, се слагат и късметите: сребърна пара, наречени дрянови пъпки. На трапезата баницата се поставя цяла и след прекадяването се чупи на толкова парчета, колкото са обитателите на дома.
Ястията са блажни. На Васил задължително се приготвя варена свинска глава, пача, наречена в този край още „пихтия” или „треперуга”. Поставят се паничка с мед, сол, жито, орехи, лук, сушени плодове или ошав.
Най-старият мъж в дома кади трапезата, обикаля къщата, оборите, зимника, двора и чак тогава започва тържествената гощавка.
Всеки трябва да си вземе от баницата, питката с късметите и свинската глава. С първия залък от баницата ще гадаят момите за късмет в женитбата, както на Бъдни вечер. С орехите също се гадае - за здраве, както и с обредния хляб. Въобще на гадателните практики и обичаи тази вечер се отдава голямо значение. Интересно е зимното пеене на пръстените в балканските села около Враца - "Бръшленкьо".    
                
„На Васил минават сурвакарете и сурвакат:
                 - Сурва, весела година, живо, здраво до година!
Сурвака са сичко: и водата, и ората, и яганца, и друга стока, сичко. Минуват децата с дренови пръчки и сурвакат. След това, като са пресурвака водата - нема Мръсни нощи, нема нищо. Некоги е така имало. Доде са не сурвака водата, ни са мие, ни са къпе, ни са оди вечерно време по темни нощи - се е имало некакви зли такива духове, къде са правиле пакости.
(Гълъбица Евденова, р. 1921 г. в с. Баурене, Врачанско, от 1962 г. живее в с. Ракево, Врачанско. Записала: Калина Тодорова.)
 
„Секи си слага на печката пръчка от напъпил дрен. На кой пръв пукне, ще е здрав.
Минуват сурвакари. Един носи котле за сирене, друг - торба за брашно, трети - съд за мас. Първо тръгват от место с вода, може и от вир – дека перат чергите, сурвакат водата и тогава – по къщите. Само един сурвака. Пускат по-малките да предупреждават - свиркат, после сурвакарина, а другите стоят отвън. Чорбаджията излезе и дава на тия с торбите.
Докато не земеш от сичко от масата, са не става, та да ти не бегат кошерите.
Момата измете, па изнесе фаражо на боклуко. Стъпне въз него. Кое име чуе, за такъв ша са ожени.
(с. Паволче, Врачанско. Ценка Танова Пешова, р. 1907 г.)    
 
Каракачаните посрещат Ай Васил с „буквала”
„Каракачаните са пра-вили Васил на първи януари. Некой заколат си ягне..., не прасе - ягне... Пита се прави... И се прави „буквала”: хляб се омеси, опече и са надроби, и са праи запръжка – с олио, мас, кой с к’во обича, ние праехме с масло убаво, що имахме от овците... Сирене са натроши и пипер... – „да са прави буквала”...
Запържената смес се изсипва в голяма тепсия и в нея се поставят късметите: звънкова монета  - „за пари, имане”, „сламчица, завита като обръч, кошарка” – късмет за овцете, „кошара”, „подковка малка, дървена или железна” – за конете...
Когато всички се съберат край трапезата, преди да започне тържествената вечеря, в средата се поставя “буквалата”, тепсията се завърта и “сега са гледа пред кой какво се падне... Всеки си куса и кай какво намери...” Този, на когото се е паднала парата - в парите ще му е късметът през годината, тях ще множи, този, на който се е паднала „кошарката” - късмет са му овцете, който намери  “подковката” - нему се падат конете... След като се вкуси от „буквалата” и всеки си разбере късмета, тогава вече тържествената вечеря може да започне. 
 
 
От Старата към Новата година с Дунавско хоро
Началото на традицията, която е част и от съвременния празник – българите да посрещат първите мигове на всяка Нова година с „Дунавско хоро” – са новогодишните празнични програми на Българската национална телевизия от последната четвърт на ХХ век. Отначало у дома, пред телевизора, близки и роднини се хващат за ръка, постепенно празничният хоровод се премества навън – пред входовете на жилищни блокове и кооперации в града, в заснежените селски улици. Започват да се организират големи празнични увеселения на открито „Сцена под звездите” - на централния градски площад или на селските площади. В тези организирани празненства своеобразен акцент в първите мигове на Новата година е „Дунавското” – изпълнявано от духов оркестър и събрало малки и големи в бялата нощ на надежди и мечти. Не е случаен фактът, че българите избират точно това хоро на композитора Дико Илиев за свой хороводен химн. Музика, която никой не е налагал, музика достигнала до най-съкровените кътчета в сърцата български. Може би защото „… Тръгнало от Дунава (композирано е в Оряхово през 1937 г. и там за първи път се свири и играе), „Дунавско хоро” се вие из цяла България като народно хоро, „заселило” се в сърцата на млади и стари…”. С годините то се превръща в „музикален знак” на прехода от минало към бъдеще, от старото към новото, защото безспорно е – то вдъхва енергия, носи неподозиран емоционален заряд и силата да обединява, да „повика и доведе” идното добро!
 
Изпращането на Старата  и посрещането на Новата година в модерна Враца
След коледните представления, врачани очаквали с нетърпение да дойде реда и на Новогодишната благотворителна лотария със забава. Тя включвала музикални и комедийни “номера”, рецитации, а гвоздеят на програмата била т.нар. жива картина - изображение с живи фигури на “изпращането на Старата година и посрещането на Новата година”. Един път изобразявала “старец и дете”, друг път „баба и момиче” и други, с подходящи декори и антураж.
В коледната и новогодишна украса на читалището още в първите години след Освобождението не липсвали нито познатите ни елхови клонки, нито картичките с честитки и благопожелания, нито шведската маса - какъвто по същество е т.нар.студен бюфет, който предлагал студени закуски и бира. Новогодишната лотария се организирала с подарени от членовете или от търговци и организации предмети, а събраните средства се дарявали на нуждаещите се граждани.
Първите Коледни и Новогодишни честитки носели лика на Ботев и възрожденците. Поръчвали се специално за поздравление на дарителите, на общинските власти и на офицерите.
Третата голяма празнична забава на врачани – Васильовденската, била танцова. С първите внесени грамофони се организират грамофонни концерти, с кинематографа започват „васильовските кинобалове”, появяват се и маскените балове, с награди за най-красивата маска; и баловете на танцувалните кръжоци и джазовите оркестри; гирляндите и светлинните украси.
Така постепенно литературно-музикалните вечеринки стават невероятно съчетание на новости и традиционни народни обичаи, на народните песни и хора с националния и царски химни, на балните танци с коледарските припеви, на военната музика с джазовите оркестри.
Благотворителните дарения са неделима част от вечеринките, театралните представления и лотарии. Коледарски хорове от врачанските училища обикаляли града със специално разрешение от Митрополията и общината, за да събират дарения за бедните деца. Общината също отпускала коледни помощи, организирала зимни помощни акции за бедните и нуждаещи се врачани. След създаването на детската трапезария от дружество “Милосърдие”, на Васильовден читалищните членове давали празничен обяд на децата, които пък ги сурвакали с благопожелания за Новата година. А врачанската Популярна банка организирала детски утра с елха и подаръци за децата на своите клиенти.

Информатори / Автори
Празничен народен календар от Врачанския край, 2010
Споделяне

Истории от Празничен календар - Врачански край

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa