Празничен календар - Врачански край


Никулден, Свети Никола


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Никулден, Свети Никола

     На снимката: Рибар с улов - из читалищния архив на с. Търнава, Белослатинско
 
Свети Николай се родил през втората половина на III-ти век в Патара, град в област Ликия, Мала Азия. От благочестивите си родители той възприел любовта и спасителната вяра в Христа. Поставен бил за владика на град Мир, Ликийска област. Бедните и нещастните взел под свое покровителство, помагал на всички, които били в нужда. Избавял от смърт невинно осъдени, спасявал от гибел намиращи се в опасност мореплаватели, връщал към живот мъртви. Не по-малко са чудесата, свързани със светите му мощи, пренесени през 1087 година от Мир в град Бари, и най-вече чудното изцерение на болни и сакати. Още през VIII-ми век култът към светеца е широко разпространен. Наречен е свети Николай Чудотворец и е почитан като застъпник, покровител и патрон на търговци и банкери, рибари и моряци, затворници и малки деца.
Според народохристиянската традиция при подялбата на света на свети Никола се пада дял “вода и бродове и дълбоки морета”, “падна му се по море да оди, по Дунав, да си оди - гемии да крепи.” Светецът влиза в двубой с халите и юдите, спира ветровете и помага на гемиджии и рибари, пази водните пътища. Той е господар на подводния свят: на рибите и водните демони, а шаранът е смятан за негов слуга. Затуй на Никулден му се принася жертва –шаран.
Народният култ определя светеца като наследник на предхристиянски божества на подземния свят и предците, на влагата и плодородието. В песен от Кунино към него се обръщат като към божество: “Боже ле, свети Никола, / сега ме, Боже, избави...” В друга – коледна, от Белослатинско –  той е до дървото на живота:
Израсло ми е дърво високо,
та редом ми са светци на злат трон стои.
Свето му пие свети Никола,
вършето му е до синьо небо.
Светецът е господар на зимата: щом “стар Никола” разтърси дългата си бяла брада започват да валят първите снежинки. При първи сняг старите казват: “Е, стар Никола си разтръси брадата!”
Освен покровител на зимата, той е почитан и като покровител на дома и семейството, имота и стоката. Празникът му се тачи за предпазване от болести, а името му се призовава в баяния, заклинания и молитви. На Никулден обредно се нарича за здраве и плодородие.
Свети Никола е един от най-тачените светци по нашия край, чиито земи се мият на север от белия Дунав. Митрополитският храм във Враца носи неговото име, патрон е на манастири и църкви, съградени по тези земи. Не случайно празничният увеселителен сезон на старите врачани започва от неговия ден и не случайно „Свети Никола” повежда хоровода на празниците в стара Враца. От него „се начева” подготовката за коледните обреди, според прастарата традиция на коледарите. Нему народът ни отрежда покровителството на прехода между старата и новата година - в песните той е възпят като каикчия, в чийто кораб се возят Божа майка, Млада бога и Кум Иван - „покровител на морската стихия и “образно казано - със своя кораб той пренася света към спасителния бряг на Новата година.”
           
            Никулденска жертва и трапеза
Празнува се във всеки дом. Месят се няколко обредни хляба, които се шарат и се кадят – „едните вечер, другите денем”. Преди да прекади обредната трапеза, стопанинът ще се обърне на изток, ще се прекръсти, ще коленичи и ще целуне земята с думите: ”Благодарим ти, свети Никола!” и ще обиколи три пъти покрай синията и три пъти ще повтори тези думи. На обредната трапеза задължително присъства риба и рибник „с кръстченце, отгоре са турне”. Рибата трябва да е „голема, морска – гн’етен шаран” с орехи, ориз и лук. Рибникът се приготвя от ориз, поставен върху тесто, а върху него рибата и всичко се увива отново в тесто. Има продълговата форма и е украсен с тестени пръчки.
В Зверино първото ястие, което приготвят е печена риба с ориз: варят ориза с малко сол, разстилат го в бакърена тепсия, ръсят го с мазнина и върху него слагат рибата - ако е по-малка я слагат цялата, ако е по-голяма е нарязана. Приготвят още: “търкан боб” - сварен боб, „стъркан с “джоруляко”, без вода; постни сарми; варени картофи; варено жито; обредни хлябове и колаки.
В Мизия обредната трапеза кади външен човек, като поставя непременно на ралника въглени и тамян. До вечерта “трапезата не се вдига, гостува се в близки и комшии и цял ден се яде - „да е сита годината” .
Обичаят е, след като мине каденето, да не се сяда на синията, а да се обикалят къщите в махалата и във всяка да се похапне по малко. Накрая всички се събират на едно място и започват общите веселби.
В Лик, Галиче и на много други места празнуват три дни, като се разделят на три групи по махали и си разменят гостувания: „оди са на светого”. Домакините приготвят обредна трапеза - хляб, риба, пълнени чушки, постни сарми, вино.
На този ден не се ходи на църква, а свещеникът обикаля селото и влиза във всяка къща: кади храната и ръси за здраве, а домашните му целуват ръка и кръста. Даряват го, по традиция, с една част от рибника, която той сам си отрязва.
Храмов празник, освен във Враца, на Никулден честват в Краводер, Моравица, Борован, Царевец, Кунино, Горна Кремена и Караш.
 
Сладкодумците
"Свекърът ше иде у Враца и ше донесе две рибета - големи, морски. Едното ше печеме вечерта срещу „Свети Никола”, а сутринта ше печеме големото. По десет леба ше замесиме – шарени. Те така - по средата цветец ше турнеме и така на кръст пак цветец у четирите краища. Ше турнеме синията, ше прекадиме и ше идеме у комшиите - ту у едните, ту у другите, после па они ше додат... "(с. Ракево, Врачанско. Мария Иванчова, р. 1902 г. в с. Лехчево, Врачанско.)
 
"Свариме жито. Рибник си праиме. Лебове месиме... и един рогат леб. Кади са на свети Никола:  турнеме жито на леба и прекадиме и дигнеме леба нагоре, чупиме го, а един вика: „Да са роди, да са роди и да са притури у Слатината (местност край селото) - там да са пребътне!” И три пъти ше го каже. Но тоа, дека е кадил, он дръжи леба, та другите си чупат и он нарича. После са сбереме мааленски и чупиме па рибника." (Цвета Павлова Симеоновска, р. 1921 г. в с. Фурен, Врачанско.)
 
Свети Никола повежда хоровода на празниците във Враца
Най-специално място в празничния календар на врачани заема т.нар. „Увеселителен сезон”, очакван с голямо нетърпение от целокупното гражданство. Той започвал тъкмо от Никулден, та чак до “Тудоровата неделя”- първата седмица на Великия пост.
Чак до средата на ХХ век традицията на празничните зимни увеселения представлява „пети”, извънкалендарен сезон. Той трае по цели три месеца - щедро населен с религиозни, традиционни, официални празници и безброй именни дни.
Празникът на свети Никола е между най-тачените и обичани празници в града под Балкана от незапомнени времена. Покровителят на банкерите, моряците и на съборната църква, се радвал на огромна популярност в иначе безводната и бедна Враца. 
След създаването на читалището през 1869 г., което се налага като център на „увеселенията”, празничен акцент на Никулден става въведеното от него официално откриване на „зимния увеселителен сезон”. Затова централно място в градския и читалищен живот заемала подготовката на програмата за специалната вечеринка по случай откриването на сезона. За целта се подготвяла нова пиеса от читалищната театрална трупа, а след нея следвала и така дълго чаканата „весела част” - съставена от “декламации и музикални номера”. Заради силно емоционалния и символично-празничен характер на Никулден, именно на 6-и декември се открива и новата читалищна сграда през 1893 г. За врачани била подготвена драмата “Иванку” и специален концерт. Тогава Враца се сдобива с истинска сцена и салон за своите зимни вечеринки, които дотогава се провеждали във Възнесенското училище, на пригодена сцена.
Многобройните врачански благотворителни, професионални и културни дружества и организации очаквали с нетърпение откриването на сезона, за да си запазят дата за наемане на салона и да организират празнична благотворителна вечеринка за своите членове. Най-желани били "коледните и именни дни", но и всяка от останалите дати в календара на читалището чак до пролетта била запазена за вечеринки на отделните дружества. За ангажирането на всяка дата се водела истинска надпревара.
На 6-и декември започвало и разпродаването на поздравителните празнични “честитки”. След войните Никулден придобива още една важна роля-на този ден младите войници от гарнизона започнали да полагат войнишката си клетва. Тържествената церемония се провеждала с военен парад на площад “Хр. Ботев”, където се издигал църковен аналой и се поканвали всички градски учреждения, организации и цялото гражданство.
Търговското дружество чества деня на св. Никола като свой патронен празник. Освещават тържествено знамето на дружеството на Никулден 1936 г. в присъствието много гости.

Информатори / Автори
Калина Тодорова, Весела Пелова / Из „Празничен народен календар от Врачанския край”, 2010

Истории от Празничен календар - Врачански край