Празничен календар - Врачански край


Малка Коледа


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Малка Коледа

На снимката: Коледарчета с шинк на Малка Коледа - с. Караш, община Роман - нач. на ХХ век
 
На Малка Коледа започват приготовленията за Бъдни вечер и Голяма Коледа, но преди това домакинята е омесила още в ранни зори “колачета” и “кръсташе”, за да дари  малките благословници. Първият от същинските коледни празници започва с благославянето и наричането на  децата коледарчета.
Още през лятото момченцата си приготвят “мачугати тояги”, както ги наричат в Боденец, “колежанки” в Кунино, в Зверино - “навърти” (тояжки от дялано, родовито дърво, които в долния край са заострени четвъртито, а малко по-нагоре от самото дърво е оформен плосък кръг, върху който се задържат набучените колачета). В този ден те още в ранни зори ще се съберат на някоя могила или друго високо място  край селото, където ще запалят огън и ще благославят:
 - Да са роди-и-и-и,
 да са роди-и-и...
В Зверино  всяка година колежданчетата се събират на едно и също място - на Колежданския камък в Чуклата над Грашище. 
В някои села  коледарчетата започват да мяукат: “Мяу, мяу, мяу...” Така те си избират водач - обикновено това е най-силното и най-уважаваното от всички дете. И тъй, когато се съмне, те тръгват из селото. При влизането им в някоя къща, излиза най-старата жена, с шиник в ръка, в който  има жито, царевица, овес, ечемик и боб. Тя започва “да го сее”, а момчетата благославят:  “Да се роди, дето рало ходи и не ходи! Да са пълни кошерите, да се телат кравите, да се кончат кобилите! Да се роди!”  Обикновено колежданчетата благославят на двора, но на някои места водачът на групата разравя с навъртата жарта в огнището, тъй, че да хвърчат искри и заедно с другите благославя. Сетне стопанката поръсва коледарската група с жито - за плодородие, а те пак благославят: “Да са роди!”. В Кунино всички от коледарската дружина на момченцата влизат в дома и докосват с “колежанките” тавана. Във Вировско коледарчетата “чукали в шиник с кулени и  благославяли: “Шиле, пиле, Коледо, толенки (показвали високо над главите си) бабини гръсти!” Въобще, пожеланията, които редят коледарчетата, са свързани с родитбата и плодородието през идното лято, с множенето на стоката и имота на селяните. “Добрият берекет”, пълните хамбари и зимници, кошари и обори са обезпеченото “бъдно добро” чрез коледарските благословии и магическите обредни действия.
Цялото домочадие присъства на този ритуал, а най-старата снаха, след като приключи благословията, дарява  коледарчетата с колачета и кукли, по-ближните - и “кръсташ”, орехи и сушени плодове, домакинята на свой ред ги благославя и ги изпраща “по живо, по здраво”. Тъй те обхождат махалата, а стопаните продължават своите приготовления за Бъдни вечер.
 
Христос и Младото слънце

Коледа - денят, в който, според езическата традиция, се ражда Непобедимото Слънце - началото на новата слънчева година.

Рождество Христово - нощта, в която Витлеемската звезда възвестява на всички християни по света за раждането на Божия син -  Спасител на човечеството.

Още в древната химнография Христос се свързва със соларния култ и е наричан Слънце. В продължение на столетия народът ни отбелязва  едновременно раждането на Младото слънце и Младенеца Исус с радост и любов, с надежда за мирни и сити бъднини. У нас Коледата има същия смисъл, какъвто е имала и у античните народи и представлява своеобразен център на обредите и обичаите, посветени на зимното слънцестоене и целящи здраве, плодородие, семейно щастие и благополучие, изгонване на злите сили и възцаряване на доброто.
 В българската календарно-обредна система Коледата се дели  на Малка Коледа, Бъдни вечер и Голяма Коледа, които  са предшествани от редица други чествания. Основна характерна черта на този цикъл от празници е изключителното присъствие на образната символика. Новият огън, бъдникът, “шарените” хлябове и трапези, коледарските песни и слави, наричанията са само част от обредните елементи, носещи  семантиката на прехода между старата и новата слънчева година. Преминаването от минало към бъдеще се обвързва съществено със знаковата същност на пътя-пътуване-посвещение в света на предците като път-мост към бъдещето. Вярването, че в Коледната нощ небето се отваря, отразява характерни за митологичното мислене представи за заличаване на пространствено-времевите граници между световете, за нарушен  космически порядък, когато  подземните демонични  сили  тръгват да   бродят  по земята. Възстановяването на реда е взаимообвързано с  идеята за възраждането и поредното циклично обновление в природата. Обредната роля на момците-коледарци е и на пътници-посредници-благовестници, и на войни-победители над силите на мрака, носители на светлина и живот, и на добро-дарители-благословници. Те възвестяват с песен за завръщането си от Долната земя и победата над хтоничното, вещаейки здраве, плодородие и благополучие. Благословията е израз на вярата в силата на словото, способно както да възстанови реда в космоса, така и да въздейства положително върху природата и човешката съдба. Вяра в магическата сила на думите и обреда откриваме и в многобройните обредно-магически действия (съпроводени с наричане) с продуциращ  и предпазен характер.

Информатори / Автори
Празничен народен календар от Врачанския край, 2010
Споделяне

Истории от Празничен календар - Врачански край

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa