На снимката: Петел - детайл от иконостаса на църквата "Св. Троица" в с. Гложене, община Козлодуй
Замъчи се Божа майка
от Игната до Коледа...
От Игнажден започват родилните мъки на Богородица, за да дари човечеството на Коледа със своя син - нашия Спасител. Затуй и в народното съзнание Игнажден се смята за първия от поредицата коледни празници.
Денят, както утвърждава черковният календар, е посветен на свети Игнатий Богоносец, който бил ученик на свети Йоан Богослов и по времето на император Траян бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях. В деня на свети Игнатий храмов празник честват християните в Игнатица.
Народът ни свързва този ден с раждането на Новото слънце и го празнува за плодородие и “хаир по стока и хора”. Подготовката за празника започва още през нощта. След полунощ стопанинът на къщата взема стрък ластун от купата (на някои места той взема стрък не от своята, а от съседската купа), като го избира “шумат”, влачи го до в къщи “да са влачат пилетата по квачката” и го поставя в стаята до вратата. Този ластун символизира “квачката” и щом го остави, нарича: “Шилета, пилета, дечица - сичко да се роди!” После донася и слама, от нея прави “полог” и намества в него “квачката”. От сутринта на Игнат до вечерта, всеки, който влезе в къщата, трябва “да влачи и унесе” ластун, да го постави в “полога” и нарече: “Шилета, пилета...”. Избира се „листат”, за да са много пиленцата, които ще се изчупят през годината. Щом някой влезе и забрави да донесе ластун “се сади на полога да мъти”. Но трябва и да “се татрази, за да се татрази” и квачката - т. е. да си обръща яйцата, та да се изчупят всичките пиленца.
“Квачката” се държи до Водици, когато се отнася на реката и след това къпане се хвърля в курника - “да си знае мястото” - казват в Мизия.
В Хърлец сутрин рано децата донасят слама, бабата кладе огън, а те вземат по малко от сламата, хвърлят в огъня и “именуват” за здраве и плодородие. Забрави ли някой да донесе слама - слагат го зад вратата и пускат сито върху главата му - за да седят квачките в полозите.
В Галиче всеки от къщата, който излезе на двора и след това влезе, трябва да донесе стиска слама или тънки клечици, с които бабата прави зад вратата “полога”, а първият гост, влязъл в къщи, е поставян на него “да помъти”.
В Софрониево на този ден първият, излязъл от стаята, донася до прага кошле със слама. Така всеки, щом влезе, взема от кошлето стиска слама, хвърля в огъня и казва: “Агънца, теленца, пилета, бебета, здраве и пари”. Който не внесе слама, слагат го зад вратата, подпират го с метлата и го оставят “да мъти”.
В село Фурен “ако та спооди некой, ше земе шумка от дръвника и със шумката - “Шиленца, пиленца...”- ша нарече и ше а унесе да я бодне на огнището, на веригата.”
В Ракево и Баурене който пръв стане, дори и още през нощта, той ще донесе сламка или шумка, ще я хвърли в огъня или ще я постави зад вратата, като нарече: “Шилета, пилета - сичко да връви на ред!”
Във Върбешница най-ранобудният от семейството ще излезе на двора, ще събере слама и съчки, ще ги сложи в шиник зад вратата и ще “клокочи” като квачка.
В Селановци, както и в много други села, празникът е известен като “Игнат”. Чества се на 20-ти декември. По традиция в навечерието му домакинята омесва две пити: неголяма кръгла питка, нашарана с малки топчета – стоката, с кръг от тесто – оградата на двора и втора, по-голяма, украсена с поставени върху нея хлебни пиленца, които обикновено са толкова на брой, колкото са децата в къщата.
Привечер домакинът или дядото завежда децата пред курника (кокошарника), като занася малката питка, шарена сол и дълго бяло платно. Платното застилат пред курника. Стопанинът застава в единия му край, а децата в другия. Той търкулва питата толкова пъти, колкото са децата. Те я посрещат - от най-голямото до най-малкото, вдигат я с двете си ръце високо над главата и наричат:
- Да се натъркалят много пилета в полога!
- Да се народят много агънца в кошари!
- Кравата да отели женско теле!
- Свинята да има десет прасенца!...
Полазникът, споодникът
По това кой пръв ще “спооди” или кой пръв ще дойде в дома ти, зависи късметът на къщата през идната година. Случи ли се пръв да ти влезе в къщата човек, който има “добър споод” - “...като та спооди на сичко връви като по вода, нема болести, цело лето на стоката нищо нема да й има”, ще върви и на къщата, но ако се случи да те “спооди” първо човек с “недобър споод” - “на нищо не връви цела година - ни на къща, ни на стока...” Затова на Игнажден домакините канят на гости хора, които имат “добър споод” и още от рано започват приготовленията - меси се “шарен леб”, готвят се постни ястия, реди се обредна трапеза. На нея най-голяма почит се отдава на споодника - “се едно, че ти е кръстник, те така са уважава” - казват в Ракево.
По споодника се гадае и за пола на животните, които ще се родят през идната година - ако той е мъж, значи ще се люпят повече петли, а и другите животни, които ще се “намерят”, ще са мъжки, ако “споодникът” е жена, значи ще се люпят ярки и ще се множи стоката с женски добитък. Поради тази причина мъжете на Игнат гледат да си стоят повече в къщи и без работа никъде да не ходят. В Кунино правенето на полога и “мътенето” е само “женска работа” - непременно момиченца (ако не от дома, то роднински) ще внесат клечици от дръвника и ще седнат в “полозите”, звукоподражавайки на различните домашни животни: “Бе-е-е, му-у-у, пили-пили...”. Именно поради споменатите по-горе причини спазва се строга забрана в това да участват момченца. Освен по споодника, за бъдещото благополучие, имотност, здраве, късмет и берекет „се гледа” и с помощта на ред други магически гадателни практики. Най-нетърпеливи са момите и ергените, особено тези, кито си имат вече своя изгора, но...
гаданията на този ден
са очаквани и от млади, и от стари
Почти навсякъде във Врачанско е познат обичаят срещу Игнат момите “да се сеят”. Преди да си легне, момата взема шепа жито, излиза на двора, затваря очи и символично “сее” с думите: “Който е мой, да дойде нощес да жъне нивата!” Вярва се, че този, който се присънини на момата, той ще е нейният годеник и бъдещ стопанин.
Във Фурен “се сеели” по същия начин и тъй наричали, само че “посявали” шепа жито или шепа “кукуруз” - царевица на дръвника!
Вечерта на самия празник на много места се правели “пуканки” - моми и ергени се събират в някой дом, като всеки си носи гръстено семе. Слагат семето на печката и наричат зърната. Комуто семето се пукне, значи той ще се ожени или омъжи. А падне ли семката от печката към вратата, значи ще се задоми в друго село. “Пукат се” и възрастни хора - те гадаят за здраве и живот. Ако нареченото семе пукне и отскочи далеч към вратата, значи човекът скоро “ ще си излезне” - може и да не дочака пролетта.
В Баурене пуканки се правят с пуклива царевица и ако зърната се изпукат хубаво всичките, значи скоро ще има сватба в дома, ако ли пък останат много “циганки” (останали неизпукани зърна), момата или момъкът ще “чекат за друга година”.На много места вечерно време слагат чемшир на печката и наричат: “Ако имаме сватба - да пукне”. И ако пукне - значи през идната година в къщата ще има сватба. Това се прави там, където “имат навремило момиче или момче”.
Информатори / Автори Празничен народен календар от Врачанския край, 2010