Сурвакари и бръшленови китки - пожеланията и гаданията на Васил
Категория : Вярвания и традиции / песни
Сурвакари и бръшленови китки - пожеланията и гаданията на Васил
На снимката: Сурвакарче от с. Ботево, община Хайредин - средата на ХХ век
„Бръшленкьо” е красив момински обичай, с който в планинските села от Врачанско в нощта срещу Василовден се гадае за здраве по хора и добитък, за късмет в женитбата.
Момите в деня срещу Васил отиват в гората да набират листа от бръшлян и дрянови пръчки. Привечер се събират в дома на най-личната девойка и там наричат за всеки от къщата, стоката и разбира се - либето по листче бръшлян и го привързват с червен конец върху дряновите пръчици и стръкчета босилек. Когато китката е вече готова, всяка мома ще сложи и белег на нея: пръстен, гривна, шарен конец и ще я потопи в бялото котле с “мълчана” вода. То е поставено върху разпилени овесени зърна – “за да е плодовита годината”– върху синия, често изнесена на кръстопът. От овеса момите в Зверино слагат под възглавницата си и се мъчат да запомнят сънищата си. С помощта на зърната на другата сутрин се опитват да ги разтълкуват. В Челопек топенето на китките става с песета „Залюляла се Драгана”.
Момите играят хоро около котлето, след което го отнасят на “тайно място” (знайно само за тях), където огън не се кладе или пък ще го оставят да нощува “на звездите” под плодно дърво. На другата сутрин, още в ранни зори, те отново се събират около него, играят и пеят:
Бръшленкьо ле, мили брайно,
снощи сме та натопиле
кален-вален до колене,
сега ще та извадиме
златен-сребрен до рамена.
На някои места малко момиченце вади китките една по една и нарича, а пък другаде китките се вадят от младо момиче, мома, която събира пръстените и ги нанизва скришом зад гърба си върху махалка, вади ги един по един, а стара жена, баба нарича:
- На стол да седи, перо да държи!
Всяка мома с трепет се мъчи да разпознае в “наречената” китка своята, защото туй наричане значи, че “учен” ще е женихът.
Наричанията продължават, докато се свършат “бръшленените китки”. Всяка участничка в гаданията, взела китката си, гребва вода с кратунка от котлето и бързо си отива в къщи. Там, застанала на дръвника, си измива лицето с водата от кратунката - “да е хубава и здрава” и започва да “разгадава” китката си. Ако има в нея „наразено” (повредено) листо, това не вещае добро за този, на когото е наречено, ако ли пък листата са здрави и хубави - здраве и сполука през годината за всички.
Ергените също гадаят за сполуката през годината: събират се около възрастен мъж, а той слага пара в менче с вино, та докато пият момците, да я уловят с уста за късмет. Смях, закачки и веселби съпровождат празника.
Сладкодумците
„За бръшлян ходехме в гората в деня преди Василовден, след обяд. Снегът беше дълбок. Вземахме кошници и големи тояги, слагахме си на ръцете домашно плетени ръкавици с един пръст. Връщахме се вечер почти по мръкнало и се събирахме в къщата на някое от момичетата;– баба му или майка му са избъркали качамак, омесили просеник, лютика и пуканки. Качамака го изсипват на синията, в едно ъгълче сложат парче масло, а в другото - сирене. Събу-ваме си цървулите, стопляме са и вечеряме. След това увиваме китките на дренова пръчка и потапяме китките. Тогава ставаше надпяването по махали. Цялото село ехтеше от нашите песни. Сутринта вадиме китките и пак пееме:
СНОЩИ БРЪШЛЕН НАТОПИХМЕ,
бръшленкьо ле, мили брайно,
отзаран го извадихме,
бръшленкьо ле, мили брайно,
ни бе кален, ни бе вален,
бръшленкьо ле, мили брайно,
ни бе садран, ни бе продран,
брашленкьо ле, мили брайно.
Песните (“Залюляла се Драгана” и “Снощи брашлен натопихме”) пееше моята свекърва Найда Митова Тошева от с. Челопек. Същите песни съм пяла и аз като малка в моето родно село Челопек.
На сутринта, след като се връщахме с котлетата с вода в къщи, излизаме на двора - чакаме да чуем първо име на мъж, значи такова ще бъде името на бъдещия ни мъж. (Иванка Тошева, с. Челопек, Врачанско)
Сурвакарите
На Васил още в зори тръгват малките сурвакарчета - с накичени дрянови пръчки сурвакат във всеки дом и наричат „за здраве”. Домакините, освен сушени плодове, пуканки и орехи, ги даряват и с „железна пара” т. е. монета - „да са звънкови парите, та да са здрави.” В Нивянин (Джурилово), пък и другаде, наричат сурвакарите „мръвкари”, навярно защото „на сурвакарите във всяка къща им дават и по някоя мръвка”.
В Зверино ерге-ните отиват в гората още предната вечер и насичат цял чувал дрянови клонки. На Васил сурвака този, който е “майчин и бащин” - той е сурвакарят, друг носи дряновите пръчки, а останалите - торби, в които се събират даровете. Преди да влязат в някоя къща, я обикалят и мяукат. Когато влязат в къщата, те сурвакат всеки от семейството и наричат:
Сурва, сурва година,
весела година –
да сте живи, да сте здрави
до година, до амина!
Житен клас на нива,
зрело грозгье на лозе,
агънца в кошара!
На тръгване остават по една дрянова пръчка за здраве на всички в къщата, а стопаните ги даряват. После децата - малките сурвакарчета, сурвакат и домашните животни.
Още по тъмно тръгват сурвакарите във Вировско и мяукането им оглася улиците на селото. Влизат в домовете, сурвакат с дряновицата всеки и наричат: “Сурва година, весела година, живо-здраво до предна година.”
В Бърдарски геран банатските българи са запазили едно хубаво благопожелание, което сурвакарите изричат, докато сурвакат:
Суровака-вака,
ут гудина ду гудина,
се й жуви и здрави;
гулем клас на нива,
червена ябълка у градина,
идин чипор усце (овце),
пълен сандък с носце (пари).
Колку чукаране (царевични корени) –
толкус гулугане;
колку сламки –
толкус банки (банкноти).
Пълна кочна с прасчета,
един буджек с дичета (деца).
На много места във Врачанско е позната и обредната практика да се сурвака водата. Освен хората, стоката, къщата, сурвакарят сурвака и водата: на чешми, кладенци, герани, на реката - течащата вода:
Сурва, сурва година,
весела година!
Жива и здрава водица,
бистра и дълбока речица!
Живо здраво до година,
до година, до амина!
Сурвакарите хвърлят във водата дрянови пъпки, а някъде и самите сурвачки и умиват със “сурваканата” вода лицата и ръцете си, нагазват в реката, пръскат се и се къпят. Широко разпространена е практиката те да се събират сутрин до извор или река, първо да сурвакат водата, да обходят селото и сетне отново да се съберат на мястото, откъдето са тръгнали.
Обичаят на Василовден малките сурвакарчета да обхождат близки и роднини и да сурвакат с дрянови пръчки е запазен и до днес. Сурвачката е един от неизменните “магически” предмети - символи на прехода към новата година, който задължително присъства в българския дом. Направата и украсата й с различни сушени плодове, пуканки, вълна, кравайчета често е дело на самите деца, с помощта на всички членове на семейството.
Информатори / Автори Празничен народен календар от Врачанския край, 2010