Празничен календар - Врачански край


Тодоровден


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Тодоровден

На снимката: Конни надбягвания в Хайредин, 80-те год. на ХХ век
През Тудорова неделя
Първият ден по нашия край се знае като Песи понеделник.  За Врачанско характерен е обичаят “да се люлят кучетата” за от бяс и други болести, затуй и денят носи името Песи понеделник. Люлки се връзват и за младите – деца, моми и ергени също се люлеят за здраве.
В Мизия стават рано сутринта и закусват с баница, останала от предната вечер - обичай, който се прави, “за да се въдат шарени агънца”. Не се мият през целия ден, та през лятото да не ги хапят „песяци” (малки мушици). Всички, празнично облечени, се събират на “припека”- мястото, където ще се въртят кучетата.  От всеки дом водят своите кучета. На „припека” са забити две високи дървета, а от върховете им се спускат яки въжета. Мъжете увиват въжетата, като отдолу оставят примка, в която пъхат куче. След туй пускат въжето, то се отвива и кучето се върти. Като стигне до края, дърветата се отдалечават и кучето пада на земята.  Така трябва „да се извъртяват сички кучета - да не ги лови бес”. Има и хоро, музиката свири - „смях и веселби до вечерта”.
Обичаят да се люлеят кучета на Песи понеделник е спазван стриктно в Ботунския край чак до 60-70-те години на ХХ-ти век, а по-късно се запазва в отделни села.
Чрън вторник - от всички лоши вторници през годината, той е най-лошият, той им е главатар.
Срядата на Тудоровата неделя се знае като Луда сряда. В Мизия стопанките варят царевица на този ден, „та да лудее” т. е. да расте буйно царевицата през лятото и да има много кулени. Никой не работи “за да не залудне”. Денят е смятян за опасен.
В четвъртък жените не въртят въртяшка и не мотат прежжда, щото е врътоглав, а в петък не предат с вретено.
Петъка преди Тодоровден в Софрониево наричат Лудия петък, не работят и мъжете, и жените и всички се люлеят за берекет и здраве. Вярва се, че колкото по-високо се залюлеят, толкова по-високо ще растат пшеницата, царевицата, гръстето и всичките посеви.
Навсякъде не се работи женска работа: не се пере, не се преде, не се тъче, не се шие! Забрана, стриктно спазвана през цялата Тудорова неделя.
 
Тудоровден/ Тодоровден        
Обличал свети Тодор своите девет кожуха, яхвал коня си, подкован „злато-плочи, сребро-клинци” и отивал при Бога, за да го моли да изпрати лятото. Още докато го молел, от маждрака му, забит в земята, започнала да излиза топла пара. Ето защо денят, посветен на светеца, се празнува и за здраве на конете.
Според друга легенда, свети Тодор забива главня огън в земята, от което тя се затопля, размразява се и става годна за посеви. В народното съзнание светецът се свързва с идването на пролетта: за свети Атанас старите казват, че вика лятото, а свети Тодор го води.
Конят е един от древните символи в традиционната култура на българите. Култът към него е засвидетелстван сред траките - той е основен атрибут на тракийския конник Херос. За прабългарите е свещено и най-вероятно тотемно животно, а конската опашка е бойно знаме. За славяните конят е слънчев символ и посредник между световете. В негова чест и тази на конярите се устройват и днес надбягвания-кушии.
 Кушията
„На Тудорица се бръзат конете, праи се кушия”.
Всеки стопанин, който има хубав кон, ще го почисти, ще го вчеше - ще среши гривата и опашката му, ще я оплете, ще го закичи и ще го заведе на мястото край селото, където ще се пусне кушията. В Мизия разказват интересно поверие, което обяснява откога е останал обичаят „да се пуска кушия” на Тодоровден. Някога езичниците искали да облажат християните през Великденските пости, като ги примамят да вкусят хляб, примесен с кръв. Свети Тодор пръв научил измамата и започнал да препуска от дом на дом със своя кон и да предупреждава хората да не вкусят от хляба. Кървавия хляб хвърлили в морето и затова рибите имат кръв...
В Боденец мъжете възсядат без седло конете и така пристигат “на Връа до Танчовата могила”. Нареждат се в една редица и при даден знак препускат към лозята. Такава кушия  “пускат” три пъти. Четвъртият път е от могилата до селото. Победителят получава кенарена риза, а за коня - крина овес и килограм захар на бучки.
Различни са наградите, включително и пари. В Лесура по традиция  победителят получава юзда, този, който го следва - юлар, а третият - кожен колан.
В Софрониево конете и ездачите трябва да са обърнати „към изгрев слънце” и в тази посока започва надбягването.
Във врачанските села при започване на кушията захранват конете с овес, а ездачите - със залчета от обредния хляб и ги запойват с вино.
В Пудрия конят-първенец е окичван с венец, а от челото му се чупи яйце – обичай „да се множи стоката”.
Навсякъде кушията се приключва с веселби, музика, хора, в които вземат участие всички - и младите, и старите, и децата. Песента на момите оглася цялото село:
            Левен Тодор кула гради,
            Б р е,  Т о д о р е,  б р е,  л е в е н т е ! -
            Кула гради от камъне,
            от камъне, от колове.
            Малка мома платно бели,
            платно бели, ръкав шие,
            ръкав шие, песен пее.
            Загледа се левен Тодор,
            загледа се, заслуша се,
            та си падна от кулата,
            та си строши десна ръка,
            десна ръка, лева крака.
            Закара си малка мома
            да гя съди на конака.
            Тя му дума, отговара:
            - Бре, Тодоре, бре, левенте,
            платно ми е, беля си го,
            ръкав ми е, шия си го,
            песен ми е, пея си я.
            Защо гледаш, защо слушаш,
            та си падна от кулата,
            та си строши десна ръка,
            десна ръка, лева крака?
                        (Песента е от Белослатинско)
Именно на тодоровденската кушия за първи път свири новосформираната селска музика в Галово. След кушията, организирана от коневъдното дружество, става и надбягване „пеши” – спортистите от селото се надбягват също за здраве. След 1944 г. тези надбягвания са организирани от стопанството.
Обредната трапеза
В Зверино след обеда само жените ходят на църква и след службата в черковния двор сядат на обща трапеза. На месал пред всяка жена се слага обредният хляб, а отгоре - паница варен боб. Свещеникът кади. Младите булки се пречестяват и целуват ръка на останалите жени, а с по-близки роднини се прегръщат и целуват по бузите - обичаят се прави, “за да са хубави децата им”. На тръгване жените носят погачите и паничките и “започват да се „гнясат” (бутат се силно) и “да се ритат, докато „отскокне” (падне) паничката и бобът се разпилее. В Игнатициа младите невести се събират и "ритат" назад, като конете на Църквището - на мястото днес е построен храма в селото.
В Лик приготвят три ястия за обредната трапеза: варен боб, пълнени чушки с боб и сарми.
Месят се различни обредни хлябове – „конски хляб”, който се кади, „копитник”, „конски копитник” или “конска копита” (Ракево), който е във формата на подкова, „копитце”, „кончета” (във формата на конче), който булките разнасят на самия празник. Предния ден, преди празника, в Софрониево се меси специален обреден хляб, който се яде „вън от къщи”.
Кажи кое ти е либето?
В Моравица на Тодоровден, както и на Ивановден, по традиция стават много годежи. Младите се събират около обредните люлки. Ергените залюляват всеки своята изгора, като лекичко я „пошибва” с млада пръчица или клонка и я пита: “Кажи кое ти е либето?” „Бие и не спира”, докато момата не му отговори.
В Горно Пещене люлеенето за здраве е ставало при Стругарското кладенче, където на стара топола връзвали люлка за младите. Люлеят се и в Баурене, Ракево и други села, като „се пошибват” с млада клонка „за здраве”. 
           
„Сутринта стават рано невести, подмесат тесто – до изгрев слънце да са омесиле “кончета” – питки, продълговати... Коги изгрева слънцето - да са опечени - тогива почва кушията. Кой има охранен кон го изкарва накрай селото. Невестите там разнасат “кончетата”. След това излизат първенците на селото - пуска се кушията. Музиката насред село свири до вечерта. В Галиче така беше... (Мара Димитрова Горанова, р. 1923 г.  в с. Галиче, Врачанско, живее в с. Ботево, Врачанско.)
 
„Коги е Тудоровата неделя, коги са бръзат конете, префрълиме една сиджимка (дебело въже) и връжеме на един голем дуд (черница) и са люляме. Ергенино ма люля отпреде, а я съм седнала на люлкята и он ма бриша – а на вам, а на там.” На този ден се месят обредни хлябове в чест на светеца, реди се обредна трапеза, на която трябва да има „гнетени чушки”. „За конете – меси са „копито” (обреден хляб) - за здраве на коня. На конете срешат им опашките, сплетат ги и ги връзват с червена лента и с червена лента на главата, и връвът да са бръзат”. Конете „се бръзат на ливада чиста” и на победителя обикновено се отрежда някаква парична награда. (Пенка Томова, р.1921 г. в с. Баурене, Врачанско, живее в с. Ракево, Врачанско.)

Споделяне

Истории от Празничен календар - Врачански край

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa