Според църковния календар денят е посветен на свети Йоан Предтеча – подготвил идването на Месия, наречен още Кръстител, защото кръщавал народа с покайно кръщение, кръстил Исус Христос в река Йордан, познал го и посочил го като Божи пратеник. Свети Йоан Предтеча е последният старозаветен пророк. Той прекарал живота си в пустинята в най-строг пост, а гласът му се носел над горещите пясъци: Пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки!... Покайте се, защото се приближава царството небесно!... Лук. 1:5 – 20
В обредните песни от Врачанско Божа майка ражда Млада бога “йопови го в лен-пелени и го турна в златна люлкя, и го нишна из бел Дунав”. Среща ред по ред светците и ги „поканила, покумила да си кръстят Млада бога”. Не посмява нито свети Васил, нито свети Петър, нито свети Георги. Едва свети Йована Кръстителя изпълнява желанието й. Светецът взел златни котли, гребнал „студена вода” и кръстил Млада бога. Тъй станало, защото, според народната вяра, когато светците си поделили света, на свети Йован (Иван) се паднало освен “кметство, богомолство” и „кумство, побратимство”.
Навсякъде във Врачанско наИвановденсе поливат и къпят - „да са живи и здрави през годината”. Този обичай практикуват особено момите и ергените, младоженците.
В Мизия още в ранни зори моми и ергени отиват на реката, пробиват леда и се къпят, пръскат и поливат. “Донасят на кобилиците пълни котли и сипват от тази вода в „пазвата” на всеки от къщата “за здраве”. Момците плуват в река Скът. Със смях и закачки младите отиват в дома на младоженците, които „още не са годинясали” и ги занасят до реката, за да ги окъпят.
Във Вировско стопаните излизат пред къщата, за да се измият. Децата ги заливат с вода по врата и възрастните леко подскачат, обърнати на изток - “за здраве”.
В много селища минават поливачи – млади мъже, които носят в бяло котле вода, обикалят домовете и поливат за обредното умиване на стопаните. Всеки хвърля в котлето дребни пари и ги дарява с месо и други продукти. Преди да се измият хората, измива се домашната икона на прага (където този обред не е изпълнен предния ден - на Водици). Навсякъде къпани са и именниците.
Един от обичаите, който се спазва на Ивановден, е кумците да почетат кръстниците си с гостуване. При това гостуване невестата ще замеси и изпече пресна пита, ще приготви баница, ще опече кокошка, стопанинът ще наточи вино – въобще, “стегат се като за кръстник”. В Криводолско задължително ястие на този ден е и “свинската пихтия”.
Сладкодумците
На Ивановден минуват “поливачи” - къде ти поливат да са умиеш и ти н’ги даваш, фръгаш н’ги пари у котлето, че они носат котле и ти сипват... слагат пари в котлето с водата - за здраве. И н’ги дадеш мръвка месо, и н’ги дадеш колаче, и н’ги дадеш баница. Минуват по-стари ора - не деца, е така, мъже си и са земат по три-четирима и минуват от къща на къща - носат у котлето вода и некоги имаше кратуни - сипват ти да са умиеш и кой е Иван го фанат и го заведат, и го окъпат, и дойдат, и едът, и пият у него. Па на Еванов ден са оди у кръстнико, па са меси баница, па са коля кокошка, па суджук - обиколиш кокошката... и идеш на почит на кръстнико си.
(Гълъбица Евденова, р. 1921 г. в с.Баурене, Врачанско, от 1962 г. живее в с. Ракево, Врачанско.)
На Еванов ден донеса рано сутринта вода, разтроша една глава лук на ралото и го умия. Па полеем на тато и на мама да са умият, а те ми дадат пари.
На Еванов ден вардат ергенете на селския геран. И коя мома иде или пък млада булка я окъпат убаво с котлите, налеят й ги и я пуснат да си връви.
(Йона Вутова Вутова, с. Комарево, Врачанско.)
Одим сутрин рано на извор, та си мием очите. И кога на Бъдни вечер кадиме тиквени семки, бел лук, кадиме ги и зашиеме на дрехите - вътре зашиват - да не оди караконджо по тебе... И на Ивановден станеме рано преди зори, идеме на изворо. Като идеме на изворо, та са омият там и фърлат там луко, дек сме го зашили за от караконджо, фрълат го у водата: “Айде, караконджо, да връвиш у Дунаво!”
(Гена Маркова Терзийска, р. 1924 г., с. Паволче, Врачанско.)