Бяла Слатина


Бяла Слатина – град столетен, млад и вечен! - I част


Категория : Откак се е село заселило
photo

Бяла Слатина – град столетен, млад и вечен! - I част

Районът на Бяла Слатина е населен още по времето на неолита. Оттогава датират и откритите археологически предмети. Особено силно е присъствието на тракийски племена през I хил. пр. Хр. до навлизането на римляните. В землището му са открити редица селища и могили. Районът е важен от стратегическа гледна точка и за Първата българска държава. Близо до него са открити следи от Аспаруховия вал, където се развива и самото селище. То получава името си от мочурливите и заблатени места около реката. Изчезналата дума слатина означава именно мочур.
В турски документ от 1584 година Бяла Слатина се споменава като селище, в което хората се занимават изключително със селскостопанско производство. Стада от овце, чарди от крави и биволи са пасели по хълмовете. В друг документ от 1700 година е записано, че спада към санджак Никопол, кааза Рахово.
През 1766 г. жителите му са едни от първите, които се вдигат на въстание срещу османските турци. Бунтът е набързо потушен. Голяма част от населението се разбягва и районът се обезлюдява за кратко.
Българското национално възраждане дава своите достойни плодове и тук. Семената на организираната революционна дейност са посети от забележителни личности като учителите Филип Симидов /1852 – 1925/ и Никола Джамджиев. В състава на комитета влизат Иванчо Съйнов – председател, Васил Николчов, Петко Тодоров-Цигаровски, Петър Милов, Лукан Тодоров, Иван Каменов, Никола Джамджиев и Цено Маринов. В съзаклятието участва и местният свещеник Марин поп Андреев, който заклева комитета. Според краеведа ст. н. с. Богдан Николов това става на 21 декември 1874 година. Филип Симидов има природната дарба да рисува. Така се създава работилница за фалшиви документи, от които се ползват много български революционери. Същият е нарисувал и едно от знамената на Ботевата чета.
При разгрома на Ботевата чета /1876 г./ е разкрит и белослатинският революционен комитет. Някои от участниците успяват да се укрият, други са заловени и изпратени на заточение. Иванчо Съйнов и Лукан Тодоров тръгват за Влашко, но Лукан се отбива за малко в родното си село Галиче и там е заловен от турските заптиета. Изпратен е в затвора, където е отровен. Погребан е от баба Тонка Обретенова.
Един поборник, когото градът не е забравил, е Кольо Радев – Черкеза /1850-1927/. Роден е в Бяла Черква и е ученик на Бачо Киро. Рано е принуден да напусне родния си дом и да търси препитание. След дълги скитания минава във Влашко и оттам на 17 май слиза на Козлодуйския бряг заедно с четата на Христо Ботев. След разгрома й е заловен, но успява да избяга. През 1877 година преминава Дунава като преводач на руските войски. В Бяла Слатина той се заселва през 1900 година, създава семейство и се занимава с мелничарство и земеделие.
Освобождението идва в последните дни на 1877 г. от ескадрона на полковник Мейендорф.
Първият следосвобожденски кмет на Бяла Слатина е Петко Цигаровски. Оттогава е и първият общински печат – метален с текст околовръст “Печат на Бяла Слатина” и в средата “Раховска округа”. Първият съветник и депутат от града е Иванчо Съйнов.  Роден е в село Кунино /днес то се намира в община Роман/. През 1860 година невръстният Иванчо пристига в с Бяла Слатина. Тук е осиновен от Съйно Илиев. Будният му дух го превръща в ревностен борец за национално Освобождение. Съйнов е народен будител и революционер, председател на тайния революционен комитет в Бяла Слатина, поетапен куриер на БРЦК по преходите от и за Влашко.
През 1877 Съйнов се завръща заедно с руските войски. Същата година организира конна чета за защита на населението от черкези и татари. Тези неканени преселници от Крим и Кавказ не разполагат с впрегатен добитък и каруци, при изселването си в Анадола, те ограбват мирното население. Това става малко преди Освобождението на Бяла Слатина в края на октомври 1877 /около 9-ти ноември нов стил/. В свободна България Иванчо Съйнов не престава да служи на Отечеството. Той е избран за народен представител във Великото народно събрание (Велико Търново 1880 г.). От 1883 до 1887 година е кмет на град Бяла Слатина.
През 2002 година Иванчо Съйнов е удостоен посмъртно със званието "Почетен гражданин на Бяла Слатина".
          Към края на 19 в. се заселват българомохамедани от Ловешко и Тетевенско, а по-късно и десетки семейства от Предбалкана.
Закон, утрвърден с Княжески Указ 226 от 25.05.1880 година на основание на член от Търновската Конституция, премахва тогавашните губернии и от съществуващите 31 окръга са образувани 21. Окръг Оряхово включва три околии - Белослатинска, Врачанска и Каменополска.  Каменополска околия отпада и нейната територия се прибава към белослатинската. Така с указ 317 от 26.06.1880 град Бяла Слатина става околийски център и е такъв до 1959 година.
Първата Временна управа на Бяла Слатина е избрана в хода на Освободителната война през октомври 1877г, а когато става околийски център,  общината започва да се развива като градска. Основен поминък на хората е земеделието и животновъдството, но наред с това се множат и занаятчийските работилници.
За установяване законностен ред в новоосвободена България княз Александър Батенберг издава указ №465, публикуван в Д.В. брой от 10 септември 1880 година за откриване на МИРОВИ СЪД в Бяла Слатина.
   За първи път за съда се споменава през 1881 година в протокол от 29.05.1881 година, в който се посочва, че в 10 часа МИРОВИ СЪДИЯ Б.Хаджиев е разгледал дело № 300.
 
На 24 юни   1884 с водосвет е открита Районна станция на съобщенията. Първият й началник е Минчо Султанов. Размяната по пощата е извършвана през Червен бряг. През 1903 г.  е осъществена телеграфна връзка с Враца по морз. През 1919г. са устроени междуселищни телефонни връзки с Враца, Кнежа и Борован. С откриване на станцията започват да доставят писма и телеграми чрез куриер.
Първият фелдшер в града е Стоян Лазаров, открил свой кабинет през 1884 година, а първият лекар Лудвиг Сор. След като завършва медицина в Прага, той идва да работи в Бяла Слатина. Болницате построена през 1889 година.
През 1880 г. е създадено e основно училище, официално открито през 1893 г. Когато започва строежът на училището, окръжен инспектор е Цани Гинчев. Инженери, проектанти не е имало и затова майстори-строители са отмервали с колчета площта, върху която е трябвало да се построи училищната сграда. Но инспекторът Цани Гинчев не бил доволен от размерите на училището – малко му се виждало за умножаващите се ученолюбиви млади поколения. И понеже друго средство за уголемяване на сградата не е намерил, той станал през нощта и разместил колчетата по-надалече – надлъж и шир.      Така училищната сграда е била започната и удвоена с „измамата“ на самия училищен инспектор. Признателните граждани нарекли училището на неговото име. Цани Гинчев е роден в град Лясковец през 1835 г. Автор е на книгите „Български басни“ и повестите „Ганчо Косерката“ и „Женитба“, "Зиналата стена" .Същите повести публикува в списание „Труд“ (1887-1892), докато е негов редактор.Част от живота му е свързан с град Бяла Слатина. По времето, което изпълнява длъжността окръжен училищен инспектор в Оряхово след Освобождението, съдейства за нейното утвърждаване като околийски център, за разширяване на образователното дело, за откриване на седмичен пазар за едър рогат добитък. Продължава просветното си дело като учител в Ломската гимназия и като издател в София. Училището, което носи неговото име е разположено в центъра на града, с непрекъснато обновяващ се интериор и екстериор. Един многолик живот, отворен към заобикалящата училище среда и към създаване на най-добри възможности за успех на учениците.
През 1887 вдига снага белокаменната кръстокуполна църква „Св. Преподобна Параскева”. Нейното построяване  е  организирано от свещеник Марин поп Андреев (1840–1916), преселник от село Долна Бешовица (Врачанско). Изпратен е да служи тук през 1865 г. Няма сведения кой е обслужвал енорията преди него. Той успешно съчетава грижите за духовния живот на енорията с участието си в местния революционен комитет. През 1869 г. с помощта на енориашите построява параклис с килийно училище. По-късно е съдействал и за построяването на класно училище.
След Освобождението отец Марин разполага с всички необходими условия за изграждането на енорийски храм. В това благочестиво дело участва една немалка част от населението на Бяла Слатина, някои даряват пари, други участват с труд. Парцелът, който се превръща в църковен двор, също е дарение от по-заможни жители на селото.Така през 1887 г. вдига снага храмът, а през 1901 г. е построена и камбанарията. Църквата е  изградена от дялан лицев камък и първоначално няма стенописи. Иконостасът е изработен от тревненски резбари с икони също от Тревненската школа. На Петковден новият храм е тържествено осветен от Врачанския митрополит Константин. По това време в енорията кипи духовен живот и на големите празници църквата се оказва малка, за да побере насъбралия се народ. От деня на нейното освещаване до днес двете сладкогласни камбани не спират да призовават християните на богослужение в неделните дни и по-големите празници. Отец Марин никога не занемарява грижите за своето паство. По-късно към него се присъединява и свещеник Петър поп Симеонов (1863 – 1936).
През 1938 г. под ръководството на протойерей Александър Дянков (1902 – 1952) е направено преустройство и разширяване. Откъм западната част притворът е удължен с четири метра и дървеният балкон е заменен със стоманобетонен. Мазилката отвътре е подменена. Художници и резбари от София изработват нов иконостас, архиерейски трон, два аналоя, клирос и престоли за сядане, които опасват цялата средна част на храма. Стенописите са направени до 1940 г. от художника Пефев. В цялата иконопис преобладава т. нар. академичен стил. Тъй като отец Дянков е професионален музикант, той се проявява като добър ръководител на църковния хор.
След 1944 г. отец Дянков преживява особено тежки гонения  Те са бити, съдени от “народен” съд, страдат по затвори и лагери. понася отец Дянков, не се страхува да намекне, че всяка диктатура  е  краткотрайна.
 С повредената зография на храма  през 1967 г. се заема художникът Марин Начев от Кнежа. През 1995 г. със средства от дарения и доброволен труд на художника Васил Габровски са направени цветни витражни стъкла на прозорците в наоса и на абсидата. Храмовата икона над входа е подменена с нова, рисувана върху ламарина пак от Габровски.
Църковното настоятелство осъзнава, че трябва да привлича младите хора към духовния живот на енорията. През есента на 2003 г. в едната от прицърковните сгради е устроено неделно училище по вероучение, което събира за обучение деца от първи до осми клас.
През лятото на 2006 г. в двора е издигната чешма със стенопис "Св. Богородица Живоприемен източник". Автор на проекта е младият иконограф Марио Беров. Чешмата е изградена с пари от дарения, с доброволен труд на М. Беров и Светослав Цветанов.
Септември 2008 г. Марио Беров изгражда мозаечно изображение на Св. преп.  Параскева.
          Бяла Слатина е допринесла за воинската слава на България по бойните полета. В Сръбско-българската война (1885 г.) са взели участие 65 мъже, от които двама са загинали. В Балканската война участват 766 белослатинци от които са убити 17. В Първата световна война вземат участие 1057 души и от тях 86 загиват.
През 1892 е открито с помощта  на родолюбиви граждани читалището. Нашите прадеди са чувствали нужда от едно средище, в което да цари културата,  писмеността, духовността, което да обединява хората в името на доброто.
Тази уникална институция, както навсякъде в страната ни, е откривана от изявени будители, просветители и интелигенти,  известни членове на Белослатинския  таен революционен комитет,  част от тях  са управлявали този град, работели са за благото на неговите жители и за подобряването на условията за живот: Гроздьо  Петков, свещ. Петър П. Симеонов, Тодор Шишков, Петко Т. Бояджиев, Тодор Банков, Христо Милев, Васил Гашевски, Марин П. Андреев, Дило Стефанов, Минчо Султанов, Божин Дилков, Иван П. Метифишев, Христо Рафаилов, Илия Ганков, Марин Тодоров, Христо Съйнов, Петър Атанасов, Иван Ненов, Васил Бенчов, Марко Витанов, Тодор Пенов, Иванчо П. Севлиевски, Гето Иванов, Илия Партулов, Борис Хрисчев и др.
Читалището не е разполагало със своя сграда, за неговата дейност са използвани помещенията на откритото тогава класно училище, прераснало после в реална гимназия. Учредителите подпомагали със собствени книги и средства.
През 1900 година кмет на Бяла Слатина  е Гродьо Петков - човек начетен и напредничав. С материали, останали от строежа на класното училище и общински материали той построява читалищна сграда - салон и две стаи отпред за читалня и библиотека.
Васил Гашевски  е един от основателите на читалището. Родолюбив българин, дарил 3 000 тома книги и заедно с Цани Гинчев поставили основите на библиотеката и читалнята.
 През 1903 г. кмет на града е Васил Бенчев, преселил се от Правец в Бяла Слатина. Учителства в в Бяла Слатина и Галиче. Пострадал е по време на историческите избори като либерал, заради активното си участие в политиката. Деен участник в културния живот на Бяла Слатина. През 1916 г. е избран за народен представител, а пламенните му речи в парламента превръщат в негови заклети врагове Александър Цанков и проф. Петко Стоянов. Враждата от политическа се превръща в родова.
Забележителен просветен деец, записал името в историята на Бяла Слатина  е Тодор  Шишков. Роден в 1856 г. в Тетевен, по-късно търговец  в Зимнич – Румъния. По време на Руско-турската война, Тодор Маринов се записва доброволец със заповед №22 от 12 май 1877 година, в 5-та опълченска дружина. Опълченецът е в дружината, която води тежки боеве при Стара Загора, Шипка и Шейново.  Жестоко ранен, със 6 рани в тялото си е изпратен в Търново,  от там на лечение в гр. Саратов. Почти една година е на лечение в руската болница. Пътя му към България минава през Авсро-Унгария и Сърбия. След Освобождението е на работа в общината на Орхание, днешен Ботевград. Правителството  отпуска на  опълченците по 50 дка земя. Тодор Шишков се заселва тук и получава 50 декара земя. Работи като писар в Околийското управление на общината и съда, като дейно се включва в работата на читалището, изработвал декорите и гримирал актьорите. По-старите жители на града с възторг говорят за майсторското му умение да рисува и прави декори.
Читалището се развива през годините  и много белослатинци са оставили в неговия активен живот светли дири.
Истински разцвет преживява читалището през 50-60 години когато председател е Митко Пешев, заедно с театъра, то става средище на музикални дарования-хористи и изпълнители на различни инструменти, укрепва и се разширява библиотеката, развива се и танцовото изкуство. Тогава се създава Детска музикална школа, в която вплитат своя талант и педагогическо майсторство – Цанко Бозайников, Р. Влаевска, Петър Ганев, Димитър Бенчев и др.
 
През 1894 в Бяла Слатина се  провеждат така наречените исторически избори. По време на изборите за Народно събрание на 11.09.1894 г., по нареждане на самия министър – председател Константин Стоилов в Бяла Слатина са извършени груби нарушения. На окръжния управител е наредено.да не допуска победа на опозицията с каквито и да е срества, включително и изгасване на свещите в изборното бюро и вземане на списъците, с които изборите да се обявят за невалидни. Заповедта била изпълнена лично от околийския началник, който нахлул в изборното бюро в училището начело на голяма тълпа и след ръкопашна битка с ранени избиратели отнесъл изборните книжа. По сигнал на В. Бенчов окръжните прокурор и следовател започнали проверка по случая. Изборите били касирани с княжески указ и насрочени отново на 1.09.1894 г., когато отново членовете на демократическата партия станали жертва на насилие. За трети, последен път се провели на 22.01.1895 г. Алеко Константинов е увековечил със сатиричното си перо в няколко фейлетона, най-ярки от които „Угасете свещите” и „Разни хора, разни идеали”, където директно се опоменава терора в Бяла Слатина.
На синимката: "Гимназията", отворила врати през 1913 г.

Информатори / Автори
Светлина Берова, Василка Цачева - дружество*Сребрения*
25.09.2017 г.
Споделяне

Истории от Бяла Слатина

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa