Освобождението на Белослатинския край *ноември 1877 г.

    На 24 (12) април 1877 г. Руското правителство обявява война на Турция. На 22 юни започват военните действия на българска територия. Голяма съпротива оказват турските войски, групирани около Плевен. По време на обсадата се сформират два отряда от Западния фронт на руските войски: единия, под командването на генерал Тотлебен за обсадата на Плевен и един друг, задачата на който е да прекъсне движението на турските войски от Видин за София и да предотврати възможността да бъдат продоволствани обсадените войски на Осман паша, да се очисти този район от турските войски и черкезки банди, да се продоволства армията при Плевен.            За земите на запад от р. Искър е отделен така нареченият  „десен летящ отряд”, под командването на генерал-майор Леонов, включващ лейб-гвардейския Улански, Драгунски и Конно-Гренадирски полкове и придадени взводове от Втора и Шеста конни батареи – 3000 саби и 14 конски оръдия.
    След героичните сражения при Телиш и Радомирци тези полкове се установяват на 31 октомври на бивак край Махалет (Пелово), а една дивизия от Драгунския полк - край Кнежа, като още същия ден изпраща разузнавателни групи по пътя за Оряхово и Бяла Слатина. Освен това от Махалет за с. Луковит е изпратена една дивизия от Конно-Гренадирския полк в                       с. Койнаре, с разузнавателни отряди в селата Еница и Чомаковци. От разузнавателните обхождания на тези райони се установява, че много ечемик и фураж се намира в селата Бреница, Струпен (Лазарово), Търнак, Кнежа, Ставревци, и че тези села са          
български, но жителите на повечето от тях са избягали и с идването на руските войски започнали да се завръщат, от другата страна на р. Скът се показват „черкези и башибозук”, които събират животни и храни и ги отправят към Балкана.
    Когато на 31 октомври (н. ст.) полковник Лихтански се установява с дивизия драгуни на височините край Кнежа, жителите посрещат руските войници много радостно, снабдяват ги с храна и фураж за конете и им показват къде в турските къщи има складове с ечемик и сено.
    На следващия ден полковник Ковалевски пристига с четири ескадрона в Кнежа, оставя един ескадрон там и начело на Втори и Четвърти ескадрон се отправя да преследва черкезите, които преди едно-две денонощия заграбили от Бяла Слатина много животни и волски коли с храни. Руските войници се установяват над селището в изоставените царевични ниви. Заповядано е да не се пали огън и се поставят секретни постове. Рано сутринта, за да настигнат по-бързо бягащите турски семейства и придружаващите ги черкези, заобикалят Бяла Слатина и през Соколаре стигат изоставеното черкезко селище Сагат, а два ескадрона с полковник Ковалевски – долината на с. Комарево. Най-голямо сражение става в с. Джурилово (Нивянин), където между руските войници и турци и черкези започва няколкочасов бой. В сраженията се отличава старши вахмистър Черников и унтер-офицер Климович, а също така и кап. Назимов и граф Рибендер. Пленени са и събрани от врага под командването на полковник Дубовски и барон Стемпел 94 каруци, 150 глави рогат добитък и 500 овце и кози. При потеглянето им към с. Махалет са определени на всяка каруца за водач по един българин, а на три каруци, като въоръжена охрана, по един драгун. В Бяла Слатина спират за кратка почивка и да нахранят конете. С настъпването на нощта, движението на кервана се затруднява поради непрогледната тъмнина. Благодарение на жителите на с. Търнак, с огньове са събрани в селото разпръснатите из полето колони. Към два часа през нощта керванът пристига в с. Бреница - хора и добитък, уморени дочакват утрото и отново се отправят на път. На 3-ти ноември пристигат в бивака. На 4-ти ноември Драгунският полк  е строен в Кнежа и помощник дивизионният генерал Леонов изказва благодарност от името на главнокомандващия руските войски за успешните боеве при Телиш и Радомирци и за успешната акция на полка на 2 ноември 1877 година.
    На 4-ти ноември да напуснат с. Махалет получават заповед л. гвард. Улански полк – за към Оряхово, да прекъсне пътя Оряхово-Лом паланка и Хусарският полк, който се отправя на разузнаване западно от река Скът и селищата Борован и Алтимир. Начело на Втори, Трети и Четвърти ескадрони от Хусарския полк, полковник барон Мейндорф през Кнежа, Търнак и Струпен пристига в изоставеното черкезко селище Дъбница и се установява да пренощува. Рано сутринта се отправя към с. Габаре, откъдето за с. Тлачене се отделят взводове от Трети и Четвърти ескадрон под командването на ст. ротм. Княз Лобанов-Ростовски, а останалата част продължава към селата Вировско и Върбица по висок каменист път. Във Вировско са взети около 150 глави рогат добитък и 50 коли, а в гората при   с. Тлачене – 100 глави рогат добитък и 40 коли; 43 пушки, 20 пищова, 11 щика, 40 торби патрони и 46 топора. Под прикритието на Втори ескадрон, провизиите са транспортирани през с. Враняк, Струпен, Бреща (Бреница) в с. Махалет, а останалата част от полка на 6-ти ноември се отправя към Борован през Комарево и Сагат. В Борован руските войски са посрещнати най-радушно с хляб, сол и вино – жителите му за първи път виждат пратениците на дядо Иван. От Борован освободителният поход продължава през Добролево, Алтимир, Търнава, където войниците пренощуват. На следващия ден през Бяла Слатина и Кнежа полкът се завръща в Махалет, като за 4 дни извървява 160 версти.
    На 7-ми ноември Конно-гренадирският, Драгунският и Уланският полкове получават заповед за настъпление към Враца, да разбият съсредоточения там башибозук и черкези и да освободят града, като по този начин прекъснат връзката между турските войски от Видин и София и да облекчат обсадата на град Плевен.                                                            

Информатори / Автори
Кирил Андровски / Из "Освобождението", 2008