...

Бяла Слатина


Китката - символът на Бяла Слатина


Категория : Откак се е село заселило
photo

Китката - символът на Бяла Слатина

Далеч назад в хилядолетията човекът е започнал да прониква в тайните на природата, за да усвои пространствата около себе си и да живее без страх от неизвестното. Хармонизацията с универсума се осъществява посредством мита за световното дърво, присъщ на различни култури още от епохата на бронза.
Древните народи – българи и славяни са обожествявали дъба, считайки го за цар на дърветата. И той властно присъства в много традиции. Редица елементи от българския обреден реквизит се интерпретират като еквивалент на дървото на живота, представяно най-често от дъба. Това са бъдникът, тояжката на коледарския цар и сурвакницата, сватбеното знаме, кумувата пръчка и др. В народните песни дълголетието и могъществото на рода е представяно чрез образа на световното дърво. Този образ е свързан със светоустройството и космическото равновесие, с живота-плодородието-брака-смъртта. Затова вековните дървета в светоусещането на българина са почитани като светини. Традицията строго забранява сеченето или кършенето на клони от такива вековни дървета, под които в миналото се извършвали разнообразни чествания и церемонии, свързани с жертвоприношения и курбани.
За град Бяла Слатина такава светиня през годините е феноменът „Китката”, уникално природно образувание, състоящо се от 15 вековни дъба, поставени под специална закрила.
„Китката” е символът на града и е част от герба му. Намира се в уникалния парк-резерват, опитен участък на Института по горите, на площ от 1700 дка, наречен от предците „Агиното бранище”. Голямата „китка” е оформена от 15 космати дъба с мощни стволове, а двете, по-малки „китки”  -от двадесет и шест и тринадесет дъба. Старите хора говорят, че 15-те дъба от голямата „китка” са на триста години. Не се знае ръката, която ги е посадила и е изпратила послание и завет към потомците.
Стационарът „Агино бранище” е създаден през 1955-56 година. Най-широко е разпространението на видовете дъб, известен като зимен дъб и благуна; летен дъб, както и екзотичният червен дъб с много ценна дървесина, бърз растеж и красива корона.
В една февруарска сутрин белослатинци възкликват: "Китката я няма!". Чува ги тогавашният кмет Милко Симеонов, който подава сигнал в лесничейството на 10 февруари. Горските отиват в защитената зона и преброяват жертвите. Пет са. Маркират ги. Правят акция по дворовете, заедно с полицията. Въпреки акцията, в събота и неделя, 11 и 12 февруари, са отсечени още два вековни дъба. Лесничеите регистрират и този факт с марки на пъновете, които са с дата 14 февруари.
С този текст, надявам се  да бъде събудена една друга сетивност, която е особено важна днес, когато досегът ни с природата е толкова ограничен, че се налага да го търсим в музеите и картинните галерии. Без природа всяка една кауза губи смисъл и бъдещето ни е под въпрос! Лесопаркът „Агино бранище” е подложен на безмилостно унищожение от бракониери. Няма ги „Китките”. Първообразът на космическото е съсипан и унищожен. Идеята за единство на света, залегнала в космическото дърво, е нарушена. Настъпил е хаосът.
И дано имаме сили да излезем срещу него и да отгледаме нова „Китка”!

Информатори / Автори
Светлина Берова - Краеведско дружество "Сребрения"
Споделяне

Истории от Бяла Слатина

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa