Някога, в незнайни времена,щъркелът е бил човек, но веднъж много съгрешил и Господ го наказал. Дал му да изнесе на гърба си един голям сандък чак на върха на планината и му заръчал: „Не отваряй капака на сандъка, каквото и да ти се случи!”.
Понесъл грешникът своя товар по високата и стръмна планина, но скоро се уморил и спрял да си почине. Свалил сандъка от гърба си, поседнал, ала очи не отделял от затворения капак. Заглождило го любопитство, зачудил се той какво ли има вътре и защо ли бог му забранил да го отваря. Накрая не издържал и повдигнал капака.
Щом го отворил, из сандъка тутакси наизлезли всякакви гадини: змии, гущери, жаби и се разпръснали. Докато се усети, плъзнали навсякъде, изпокрили се и той останал сам с празния сандък.
Разгневил се Господ и направил човека на щъркел. Но след време се смилил и му обещал, че отново ще го преобрази в човек, когато събере всички избягали змии, гущери и жаби.
Затуй щъркелът обикаля по блатата и горите – търси избягалите животинки.
Димитър Маринов - “Народна вяра и религиозни народни обичаи”, 1981г. Зап. Д.Маринов от Сава Иваница, гр.Бяла Слатина