Живеели някога, в старо време, брат и сестра. Куку се казвал братът. Спретнат и трудолюбив бил той. Ала мързелива била сестрата, та момчето много я гълчало. Тя пък не му мълчала - с караници му отвръщала. Днес врява, утре разправия и като не могъл повече да я търпи, той забегнал надалече и оставил свадливата мързелана самичка.
Постояла тя ден -два сама в празната къща, ала сам бива ли? Разкаяла се, затъжила за брат си, започнала да плаче и да го вика. Надявала се, че той ще се смили и ще се върне. Но минавали дните, редели се един след друг самотни и тъжни, а от Куку ни вест, ни кост.
Отчаяла се девойката и се замолила горещо на Бога да я стори на каква да е птичка, да хвръкне, брат си да търси и като го намери - прошка да му иска. Господ чул молбата ѝ и се смилил над разкаялата се сестра - сторил я на кукувица.
От тогава и до днес тя броди по света, търси го и вика: „Куку!… Куку!”
А брат ѝ мълчи. Само нощно време излиза и ѝ отговаря: „Чух!… Чух!”. Тя го чува из гората, но не го вижда в тъмното. На сутринта пак хвърчи и още по-силно го вика, но той не се обажда…
Така неспирно го търси до Еньовден. На тоя ден, като види, че той не се обажда, тя млъкне. Мълчи догодина, до Благовец, и пак за брата се сети, пак ѝ дожалее и хвръква да го търси и вика. Затуй кукувицата кука от Благовец до Еньовден.