...

Софрониево


Стоян Войкин-Старейшината на Сърбеница


Категория : Моята история / нашата история
photo

Стоян Войкин - Старейшината на Сърбеница

Българската история е богата на събития, паметни за нейното развитие и  зад всяко едно значимо действие, стои не по-малко знакова личност. Затова всяко селище в многовековната ни родина, освен култов център, има и свой духовен водач, чието име е станало легенда.
Такава легендарна за село Софрониево е личността на Стоян Войкин или както всички го наричат – дядо Стоян Старейшината – Възстановителят на Сърбеница /дн.Софрониево/.
Какво разказва преданието за този човек?
След 1711 година селата Сърбеница, Проданковец, Малка Лъка и Голема Лъка опустяват. Част от техните жители преминават Дунава и се заселват във Влашко, където създават семейства.След тяхното изселване, пътят от Видин за Плевен, който жителите на тези села били длъжни да охраняват, останал неохраняем. Това не се харесвало не само на официалната власт, но и на преминаващите по пътя търговци и керванджий, заради разбойниците, които безчинствали и издевателствали над тях.
На границата между двата века VІІІ и ХІХ се появява българинът Стоян, който с възрожденски плам се заема със задачата да върне избягалите българи по родните им места. С помощта на Оряховския валия-човек на властта, заинтересуван да се възстанови охраната на важния път Видин- Плевен, около 1780 година, Стоян отива с писмо от валията на Оряхово до Истанбул. Отива, за да измоли от Високата порта документ, който да предпази българите от гаврите на турците, преминаващи по този път, а в замяна, Стоян обещал, да намери и разговаря с потомците на избягалите селяни и да направи така, че те да се завърнат по родните си места.
За да се реши на  едно такова пътуване до столицата на Османската империя, изглежда, че Стоян Войкин е бил освен смел човек, и обаятелна личност, тъй като мисията му се увенчава с успех. Османлийте можели да минават през Сърбеница и останалите села само транзит, без право да отсядат.
С така издаденият му от най-високо място документ, родолюбецът Стоян Войкин отива във Влашко и след много убедителни разговори успява да накара пусналите вече корени там българи да се завърнат в българските си родни земи.Обратно преселилите се семейства се установяват в село Сърбеница, около старата църква, която я намират полуразрушена, но скоро я възстановяват и започват да използват.
Стоян Войкин става Старейшина на новозаселилото се селище, спечелил доверието и уважението на хората, той е такъв до трагичната си гибел през1851. Старейшината посвещава живота си на добруването на новозаселилото се селище. Благодарение на своя личен авторитет и качествата, които притежавал, докато бил жив, землището на Сърбеница било защитено от посегателствата на османлийте и домогванията на другоселци.
Докато бил начело на селото не допуснал заселването на нито един турчин в Сърбеница.
Едно от начинанията, които показват Стоян Старейшината, като истински възрожденец, е създаденото по негова инициатива през 1840 година килийно училище в Сърбеница. Когато населението на Сърбеница нарастнало, този родолюбив българин, заедно с поп Добри Сандулов-родоначалника на Сандуловия род –в село Софрониево откриват първото училище в селото, което се помещавало в бордея на Камен Милков-зет на Стоян Старейшината.
Сто и седемдесетата годишнина от началото на образователното дело в село Софрониево беше тържествено отбелязана с тържествен концерт в салона на местното читалище на 1 ноември 2010 година.
През лятото на 1851 година /втората половина на месец август/ дядо Стоян Старейшината бил убит от османлийте, на които дълго време бил трън в очите. Така завършва земния си път този българин, който посвещава целия си съзнателен живот за добруването и просперитета на родното си село. Затова какъв е за селяните от Сърбеница Дядо Стоян Старейшината, говори фактът, че след убийството му от турците, те му издигат най-големия надгробен кръст, който съществува и до ден днешен в старите гробища на Софрониево.
Минават години и векове ,но стореното от дядо Стоян Старейшината ще пребъде в паметта на поколенията софрониевчани,достойни наследници на съзидателите-възрожденци и строители на съвременна България!

Информатори / Автори
Вълчо Златанов/ Седма регионална краеведска конференция - РБ Враца, 2010
Споделяне

Истории от Софрониево

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa