Софрониево


Старата църква „Свети Никола” в село Софрониево – култов център


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Старата църква „Свети Никола” в село Софрониево – култов център

Там, където десният бряг на река Огоста се издига във висок и полегат хълм, който прави широка дъга и заедно с речното корито огражда голяма и равна лъка, е разположено Софрониево – съставно село на община Мизия.
Археологическите проучвания показват, че по тези земи са живели хора още от дълбока древност.
В северозападната част на днешно Софрониево, през времето на Първата българска държава, е имало селище. Най-много останки от него се намират в дворовете около Старата църква. Това селище е продължило да съществува и през Второто българско царство, като основания за това твърдение дават многобройните артефакти, характерни за занаятите от ІV-ти век. Първите писмени сведения за съществуването на селище с името Сирбениче (Сърбеница) са открити в османските архиви от началото на ХVІІ-и век.
Всяко едно селище си има свой култов център, място, свързано със създаването му или с важно събитие от неговата история. Днешно Софрониево (или Сърбеница в миналото) си има своето свято място и това е църквата „Свети Никола” или както всички я знаят Старата църква.
Откога датира този християнски храм? На този въпрос не може да се отговори с точност, ако се използват само архитектурните данни. По план и градеж тя прилича на всички еднокорабни, с полуцилиндричен свод църкви (типична базилика), чието изграждане започва отпреди създаването на Търновското царство и продължава до ХІХ век.  Стари стенописи няма. Запазеният на отделни места стенопис е късен и вероятно е правен през първата половина на ХІХ век върху една по-стара мазилка. Към настоящия момент влагата и лошите атмосферни условия са изличили и това, което е съществувало до 1971 година.
    Нееднократно ремонтирана през многовековното си съществуване, тази църква е свидетел на бурни исторически събития, свързани с миналото на с. Софрониево.
    Едно местно предание разказва, че жителите на Сърбеница се изселват във Влашко през 1711 г. и селото запустява. Обратното преселение започва в началото на ХІХ век и е свързано с името на Стоян Войкин – Дядо Стоян Старейшината. Новите заселници намират Старата църква полуразрушена, ремонтират я и в нея започва да се извършва богослужение до началото на ХХ век, когато е построена новата църква в селото. С други думи Старата църква е строена преди 1711 г.
Факт е случилото се през 1996 година. Тогава храмът е обект на поредното вандалско посегателство. Мародерите обаче не забелязват, че са изровили кутийката с мощите на светеца, които по канон се заравят в олтара, след строежа на черквата. Те са задължителен елемент във всяка християнска църква.
Кой е светецът, чийто мощи са били заровени в олтара на Старата църква? Не се знае. Няма запазени архиви. Предполага се, че те са на свети Йоан Владимир, зет на цар Самуил, обезглавен пред една църква по време на войната с Византия. В последствие е канонизиран за светец и мощите му са били пренесени във Влашко.
Възможно е при ремонта на храма хората, които се връщат от Влашко да са донесли частица от мощите на княза-светец и да са ги вградили в олтара.
Старата църква има емблематично значение и за просветата на хората в селото. Към 1840 година Дядо Стоян Старейшината и поп Добри Сандулов създават в с. Сърбеница килийно училище, като пръв учител в него е поп Добри. Затова какъв е за селяните от Сърбеница Дядо Стоян Старейшината, говори фактът, че след убийството му от турците, те му издигат най-големия надгробен кръст, който съществува и до ден днешен в гробището на селото. През 1874 година, в двора на църквата „Свети Никола” е построена и първата училищна сграда. Нейните основи  (по свидетелства на стари жители) се намират под сегашното шосе, а част от тях – в двора на църквата.
След 1877 година в училищната сграда се е помещавала и кметската канцелария.
Църквата „Свети Никола” в с. Софрониево е регистрирана като паметник на културата с национално значение. От 1934 година и до днес с. Сърбеница се нарича Софрониево, на името на един от първите български будители - Софроний Врачански.

Използвана литература:

Йонов, Г. История на учебното дело- село Сърбеница (Софрониево), т.1.
Николов, Б. Софрониево. 1971.

Автори/Информатори:

Вълчо Златанов/Свети места, 2009