Софрониево


Старата църква


Категория : Моята история / нашата история
photo

Средновековната църква „Св. Никола” в село Софрониево – паметник на културата

Средновековната църква „Св. Никола” – с. Софрониево, община Мизия, област Враца се намира в северната част на селото и е регистрирана като паметник на културата с национално значение. Нейното изграждане е започнало още по време на Търновското царство и продължава до ХIХ век. Тя е единствената еднокорабна българска църква в равнината на Северозападна България, запазена до наши дни. Около нея са открити основите на първото в селото килийно училище.

На западната страна на църквата и в двора около нея са правени сондажи. Стратиграфията показва, че най-долните пластове съдържат материали от тракийски погребения.

В църковния двор има „гора” от кръстове, подобни и еднакви с тези от некропола, който се намира на 50-100 м. южно от църквата. Очевидно църквата е била некрополна.

По видими данни тя е имала два строителни периода: първият – вероятно през ХIII-ХIV век, а вторият – по-късно. Според изкуствоведчески проучвания, стенописите са от ХVIII-ХIХ век.

Некрополът около и до църквата (450 паметни знаци) по изработка на кръстовете и датите по тях, се поставят в широки граници  – от ХIV до ХIХ век.

Сегашната църква представлява еднокорабна, едноапсидна сграда, без притвор. Размери: (без апсидата) дължина – 4,50 м; ширина – 3,90 м. Пред абсидата има зидана олтарна преграда: на южната стена има два прозореца; входът от запад е висок 1,70 м. и широк – 1,00 м. Църквата е заровена в земята 0,60 – 0,70 м. Градена е с ломени камъни с хоросан. Ъглите й са от добре оформени варовикови блокове. Осветява се от входната врата от запад и тесни прозорци – мазгали по южната стена и апсидата. От северната и западната страна се виждат основи на по-стара сграда – зидове с ширина 0,66 м. Вероятно апсидата на църквата принадлежи на по-старата сграда и по-късно е използвана в оформянето на сегашната. Подът е частично запазен и е бил настлан с тухли.

Църквата е била изписвана. Фрагменти от стенописа са запазени на свода (Христос Пантократор), в абсидата (Ширшая небес, глава и лява ръка на Богородица с очертан на гърдите медальон). Стенописите са изпълнени в синьо, зелено, кафяво и бяло.

Сградата е конструктивно устойчива. Каменният свод в зоната на ключа е леко пропукан в надлъжна посока, но е запазен благодарение на уместно поставените стоманени обтегачи.

Липсват сериозни пукнатини, не се забелязват деформации по каменната конструкция. Двете видими пукнатини по западната фасада не са опасни за конструкцията на сградата. Основни поражения на храма са нанесени от течове следствие проникването на атмосферните води през покритието на свода. В течение на години от наситения с влага свод се унищожават мазилките със стенописите. Същата е претърпяла не едно, две земетресения, което е дало частично отражение върху сградата. Поради взетите мерки, тя е укрепена и запазена до наши дни.

Литература: Свети места: църквите и манастирите във врачанския край. Пета регионална краеведска конференция Враца, 27 ноември 2008 г. Сборник материали. Състав. Калина Тодорова, Силвия Павлова. Враца, 2009.

 

Автори/Информатори:

Офелия Крумова/Свети места, 2009