Софрониево


Из историята на Софрониево


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из историята на Сърбеница/Софрониево

Намира се на 17 км югозападно от Орехово и е разположено сред широка лъка по десния бряг на р. Огоста. До 1934 г. се е наричало Сърбеница и е преименувано с министерска заповед № 2820, обнародвана на 14.VIII.1934 г., на Софрониево по името на Св. епископ Софрони Врачански. Землището му обхваща площ от 56 716 дка. Граничи на изток с Войводово, Крушовица и Липница, на юг — с Ботево и Ередин, на запад — с Крива бара, Бутан и Радойково, и на север — с Букьовци (дн. гр. Мизия) и Гложене.
От издадения през 1904 г. "Пътеводител на Оряховска околия" на Ст. Георгиев и Т. Икономов научаваме интересни факти за Софрониево в началото на ХХ в., тогава все още Сърбеница.
Авторите изказват становище, че името си, селото е получило от "събирането на две махали в едно" - на преселилите се от местността Долапа (срещу Хайредин), а другата от гладнополския Остров и така от Събраница станало Сърбеница.
Разположено на брега на Огоста, в района му работят три воденици - на М. Баников, А. Хафузов и А. Ахмедов Даутов. На 3 км. на изток минава шосето Оряхово-Фердинанд. Климатът е мек.
Селото има 372 къщи и 2200 души, от които 1204 мъже и 996 жени, от които 397 мъже и 5 жени са грамотни.
Интересно е да се отбележи значителният брой столетници, които авторите на пътеводителя регистрират - 8 мъже и 4 жени са "по стари от 100 години". Те описват селяните като трудолюбиви и "вдадени в земеделието и скотовъдството". Мъжете се обличат в потури, беневреци, касачета и калпаци, а жените - във вълненици, скукмани, престилки и дълги шарени ризи.
Сее се царевица, жито, ръж, овес, ечемик.Черноземната , но недостатъчна обратваема земя се оре с волове и биволи. Селяните се занимават също със скотовъдство и птицевъдство. Изнасят добитък, птици и яйца. Ходят на пазар в Оряхово - за къщни потреби, а карат храните си в Козлодуй. Населението е влашко.
В селото има 7 кръчми и 3 дюкяна.
Според авторите, училищната сграда е построена перз 1873 г. и в нея учат 126 момчета. Учители са Г. Маринов, Ст. П. Лилков и М. Василева. Библиотеката разполага с 30 книги и 10 списания.
Археологът Богдан Никлов дава подробни сведения за праисторията на селището и развитието му до Освобождението в сборника поселищни проучвания "От Искър до Огоста" (1996) 
На височината Данева могила са останките от укрепено селище от медно — каменната епоха, обитавано през петото и четвъртото хилядолетие преди Хр. (Николов, Б., Враца. Старо изкуство. — С., 1968, 18). През бронзовата и желязната епохи на мястото на днешното село е съществувал голям тракийски поселищен център. В Софрониево почти няма място, където да не се изравят останки от жилища, керамика и погребения. (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 166–170, обр. 4–8). Разкрит беше и един интересен некропол на височината Стубленски връх. Погребенията тук датират от ранната и от късната желязна епоха на първото хилядолетие пр.Хр. Намерени са интересни бронзови украшения и тракийско желязно въоръжение и конско снаряжение (Николов, Б., Тракийски погребения при с. Софрониево, Врачански окръг. — Археология, 1981, кн. 3, с. 30–41, обр. 1–6). Некропол от късната желязна епоха бе разкрит и западно от Софрониево в местността Балеви ливади.  (Николов, Б., Софрониево. — Враца, 1971, с. 12–21, обр. 7–11). Некропол от късната желязна епоха бе открит и при изкопи за нивелация на улицата до Старата средновековна църква в селото. (Николов, Б., Археология, 1972, кн. 3, с. 60, обр. 6). Погребенията датират от V — IV в.в.пр.Хр. Повече от десет надгробни могили са оставили траките в землището на Софрониево, но те не са били обект на археологическо проучване, за да се докаже кога е имало тракийско земевладелско имение. През римската епоха е имало трако-римско селище в зеленчуковите градини на местността Селище. Тук бе намерено едно съкровище от римски сребърни монети, сечени през управлението на императорите Адриан (117–138 г.г.) до управлението на Траян Деций (249–251 г.г.).
През времето на Първото българско царство в северозападната част на днешното Софрониево е съществувало голямо раннобългарско селище и некропол. При копане в дворовете се изравят глинени съдове, характерни за тази епоха. Разкриват се и погребения — едни по езически обичай чрез трупоизгаряне, а други — по християнски чрез трупополагане. При скелетите се намират най-често типичните за раннобългарската епоха глинени амфоровидни стомни. Това селище и неговият некропол датират от IX до ХII в.в. Едно друго средновековно селище бе разкрито в местността Крешка — на 5 км югозападно от Софрониево. На това място е било и средновековното селище Проданковец, обезлюдено през XVII в.
Сърбеница се среща като ленно владение в османски документ от 1617 г. с 40 домакинства, заедно със съседните села Ередин и Липница (РСт, I, с. 472). В османски документ от 8.VIII.1673 г., който всъщност е списък за мобилизиране на гребци за турския дунавски флот, пише, че от село Сърбеница е мобилизиран Иван, син на Иван (РСт., I, с. 462). И в един друг османски документ с дата 1711 г. се съобщава, че жителите на селата Голема Лъка и Сърбеница, които са охранявали стария път по река Огоста, поради притеснения от султански служители, са напуснали своите села (Ихчиев, Д. А., Материали за историята ни под турско робство. — Изв.ист.д-во, 1906, кн. 2, с. 164–166). Селото Голема лъка запустява завинаги и жителите му не се завръщат. По-късно на неговото землище се образували селата Радойково, Войводово и Букьовци (дн. гр. Мизия). Но част от жителите на Сърбеница се завърнали на старото си място в началото на XIX в. Тези първи възвръщенци са старите жители на Сърбеница, потърсили убежище във Влашко след 1711 г. Те са следните: Бачовци, Бебовци, Бенови (Данови, Николаеви и Стънгови), Беледжикови, Пенинци (Пецонинци), Старикови (Таналееви) — те се завръщат от румънското село Пояна мика, а Труйковци и Вановци — в с. Мачежо де жос, Няголовци (от тях са Барбучанови, Бадикови, Гаджовци, Повършови и Принови) са прекарали почти сто години в с. Деково. Войкинци (те са едно с Бронови) са били в Мачежо де сус, Андровци — в с. Дънец, и Поповци (Врекьовци) — в Пояна маре. Тези родове поставили начало на новото село Сърбеница, като запазили старото му име. Ремонтирали запустялата средновековна църква и поп Динко започнал да служи в нея. След тези родове от Влашко се завърнали и други: Невльовци, Драганешовци, Манавските и Пакаловци от Мачежу де жос, Гънкови, Докьовци и Опришорови от Мачежу де сус, Горготовци[1], Зонови и Петкуцови от Пояна маре, Биволарците и Чуковци от Пояна мика, Туцовци и Станишелови от Лунка маре, Танколовци от Жио, Владовци от Гринду, Гергицови от Дънец, Балеви от Садова, Танаицови от Мачежу де сус, Драголовци от Селчиора и Крепчовци (Строевци) от Бостанеле. От избягалите от Сърбеница през 1711 г. във Влашко се родили най-малко четири поколения… Ето защо доскоро потомците на тези родове говореха и влашки език.
През първата половина на XIX в. в село Сърбеница се заселили от разни места следните родове: Беливакови (те са едно коляно с Митруцови, Мнеевци и Транчови) и Герговци (Бербечелови и Копанкьови) от гр. Перущица, Сандуловци от с. Липен, Пецовци (Баникови) от с. Рогозен, Мицинци от с. Власатица, Динковци от Селановци, Бурвалинците (от тях са Бузовци, Стрънгачови и Танушкови) от с. Борован, Бабоеви и Раданови (от същия род са Джуркови, Каменчовци, Милковци, Станоевци и Тодорчовци) от с. Мъдан, обл. Монтана, Статковци от с. Горна Бела речка, Ванчиковци (Бабоеви) и Митрашови (от едно коляно са с Долдурови, Кошаранови, Негреовци, Онцови, Пераровци и Тоевци) дошли от с. Горно Озирово, а Радуколовци (Берчовци) от с. Лютаджик, Добревци (Айтовци) от с. Осиково, Ончиковци от с. Баурене, Дадови от с. Манастирище, Димовци от с. Урсое, Ангелуцовци (Джукльовци) от с. Кърки жаба (дн. Аспарухово), Ташовци (Дътовци и Палевци) от с. Вълкова Слатина, Берковско, Тошевци от с. Алтимер (рода Хиновци), Гръбльовци (Урукови) и Крайнянците от с. Душилница (след 1950 г. слято с Мокреш), Маринчовци и Найденовци от с. Прогорелец, Петришорови (Сърболови) от с. Гол Тупан (днес с. Срацимир, Видинско), Пишлегарете от с. Долно Озирово, Линкуцови (Банабакови) от с. Бутан, Гайдовци от с. Лесура, Терковци от с. Фурен, Бешкетови, Гетовци (Тодоракеви), Голубишки, Йолови, Лазарови и Първановци от Вълчедръм, а след 1860 г. в Софрониево се заселили Турлаците от с. Бели брег, Пальовци от с. Вълкова Слатина, Чапанови от с. Магарево, Битолско. След 1900 г. тук дошли Врачанете от колибите Врачански Веслец и Бъчварете от с. Калугерово, Ботевградско. През 1920 г. от Босилеградско и Царибродско се преселват Стоичко Спасов, Милан Божилов, Пенѐ Дойчинов, Тодор и Янко Петрови, Симе Божинов и Борис Андонов.
Вследствие на усилената миграция Сърбеница бързо нарастнала числено и в 1860 г. тук живеят 150 семейства (ДБИ, т. I, архив Н. Геров, 1931, с. 155), а през 1872 г. те са вече 190 (Летоструй, Виена, 1873, с. 58). Първото училище в Сърбеница е открито през 1848 г. от поп Добри Сандулов.
Население: 1900 г. — 2200 жители, 1910 г. — 2510, 1926 г. — 3464, 1934 г. — 3832, 1946 г. — 3849, 1965 г. — 3730, 1975 г. — 3927, 1985 г. — 3381, 1992 г. — 2540 (Николов, Богдан. От Искър до Огоста, 1996).

Автори/Информатори:

Ст. Георгиев и Т. Икономов/Пътеводител на Оряховска околия,1904; Б. Николов/От Искър до Огоста, 1996