Разказват Еленка Димитрова Танкулова, р. 1938 г, Елка Стефанова Станоева, р. 1955 г, Виолета Петрова Динкова, р. 1949 г., Аксения Горанова Царянска, р. 1950 г, Снежа Цветкова Балева, р. 1954 г., Силвия Миткова Богданова, р. 1973 г., Красимир Младенов Пеков, р. 1959 г., Валя Войкина, Людмил Горанов Мейцов, р. 1961 г. и Светла Андреева Мейцова, р. 1965 г. В Софрониево, щом се роди бебето, завързват една фъкана престилка на бабата и тя цяла неделя ходи из селото с нея и така известява за новороденото. На първата вечер се прави лютика и питка – ако днеска са е родило, довечера се събират само жени (роднини) и се меси питка, прави се лютика с червен лук и с червени чушки – да е детето червено, живо и здраво. На първата вечер е питката с лютиката и се еде само това. И се прави малко, за да може да се изеде всичкото – да не остане за другия ден – да не е лигаво детето, да е яшно. И не се седи до късно, да не доде каракончо. И вечерта, когато се прави питката – питката ги дигат три булки, които имат живи родители и казват (на влашки): „Не целувам питката, целувам луната“. Три пъти от трите жени (се повдига нагоре и се казват думите) и после се разчупва – в средата се слага малко сол и една паричка, и се отрезва хлеба около солта в кръг, и се дава на родилката, и се връзва паричката на ръката ѝ – с червен конец. Третата вечер се готви вече кокошка или петел – домашно нещо, вари се цело, голема паница с брашно, обиколена с вълна, правят се две дупки – детето да има трапчинки, шише с червено вино. Това се подарява на бабата с престилката, моашата. Баница, също и питка и сладкиши. На масата и пак се събират същите хора – роднини, сега на орисниците могат и мъже. Също така на масата се поставя тетрадка с химикалка и с пожелание от хората на вечерята – всеки си пише, пожелания за детето, примерно – да завърши доктор, да е живо и здраво – е така. Тетрадката се слага на масата и всеки, който присъства, по желание записва в тетрадката на детето и то като стане големо си чете пожеланията. Аз например, на мойта дъщеря паза – тя си я взе в Добрич, тя си я пази, защото аз бех викала кръстника и кръстницата, и те беха начетени хора за онова време, и много хубави пожелания имаха. Стар обичай е, да! И това, всичкото, което се слага до леглото, на другия ден се дава на бабата с питката, с брашното, с пилето. И подарък даже ѝ се купува – нощница било, нещо друго. И се слага на питката стотинка – да е здраво, железно, да не се разболява, бонбонки отгоре и се пали свещ, и се кръсти 40 пъти, и се клека. Аз съм клекала – бабата, моашата, клека 40 пъти. Демек тия (орисниците) идват през нощта и предсказват живота на детето, какъв ше бъде и ти ги уважаваш, като им слагаш това – да дойдат вечерта демек, да имат сичко – да има добро предвещание на детето. Се едно ги посрещаш с това. За това се прават тия орисници.Софрониево
Колелото на живота - родилни обичаи и вярвания
Категория : Вярвания и традиции / песни
Колелото на живота - родилни обичаи и вярвания
Аудио
Моаша
Родилни обичаи, орисници
Вдигане дете на гринда
Истории от Софрониево