Сватба - игра с даровете - разказ на Виолета Гергова
Това е ставало много отдавна. Аз съм на 80 години и не си спомням. Пиша това, което съм слушала от баба ми, от свекърва ми и от някои по-стари жени. Годежите са ставали много интересно. Отивали сватовниците в дома на момата, заприказвали се за добитъка, за стоката. Казвали, че обичат добрите добичета и искат да си вземат една юничка, но да е от тамазлък. Така им казали, че тук имат такава за продан.
А домакините отговарят:
- Имаме, не че нямаме. Но ако я искате за впрягане , не можем да ви я дадем. Младичка е, още не се е научила.
- Е, нищо, нищо. Ние си имаме впрегатен добитък, а нея ще я поохраним, па сетне ще я обучим.
В това време, скрита до вратата в съседната соба, сруша девойката и червенее от притеснение. Радва се, ако родителите на любимия момък са дошли. Тръпне от страх , ако са непознати.
Случвало се е родителите да дадат момата на такъв, който е богат – има къща и имот.
Случвало се е момата да пристане на любимия момък, без да слуша родителите си. По-лошо е за нея, ако насила я омъжат. Тогава голямата мъка остава в сърцето й за цял живот.
След разговорите викат момичето да целува ръце на годежниците. Уточнява се деня на годявката. Идват родителите с момъка, донасят дарове на момата, а тя от своя страна подарява ризи и пешкир на момъка. Тука му казвали СКИМБ, тоест размяна. Уточнява се и деня на сватбата. Аз направих сватба на сина си по стар обичай. Това е писано в книгата за рода Гергови. Беше наистина чудна сватба.
Информатори / Автори Разказ на Виолета Гергова, р. 1926 г, дългогодишен учител и краевед