Хърлец


Из историята на Хърлец


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из историята на Хърлец

Население: 1860 г. — 80 семейства, 1872 г. — 127 къщи и 160 венчила, 1900 г. — 195 къщи и 1255 жители, 1910 г. — 1583 жители, 1926 г. — 2083, 1934 г. — 2534, 1946 г. — 2629, 1965 г. — 2826, 1975 г. — 2944, 1992 г. — 2633.
Намира се на 12 км западно от Орехово и е разположено на равно място по левия бряг на р. Огоста. Землището му има площ от 46 527 дка. Граничи на изток със Сараево и Букьовци (дн. гр. Мизия), на юг — с Гложене и Бутан, на запад — с Козлодуй, и на север — с десния бряг на р. Дунав. В района на Хърлец са известни няколко праисторически, тракийски, антични и средновековни селища и техните некрополи. Намерени са кремъчни ножове и стъргалки от медно — каменната епоха (Миков, В., Предисторически… 1933, с. 47). В могилен гроб западно от селото е разкрит скелет в свито положение, боядисан с червена охра и заедно с него е намерен глинен съд. Това погребение датира от началото на бронзовата епоха — края на четвъртото хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б. Эпоха ранней бронзы… 1982, с. 194, рис. 1-а). В землището на Хърлец е имало селище и в края на бронзовата епоха, съществувало и през желязната епоха. Неговите останки са под развалините на римския град Августа. Западно от Хърлец се издигат повече от 15 тракийски надгробни могили, които свидетелстват за земеделско имение на тракийски знатни родове преди римската експанзия в земите на траките. При разрушаване на една от тях е намерено тракийско погребение с трупоизгаряне, от което е запазена само масивна сребърна фибула, датираща от втори век пр.Хр. (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 173).
Северно от Хърлец са развалините на късноримския, ранновизантийския и средновековен град и крепост Августа (Шкорпил, К. Августа при Хърлец. — ИРАИК, г. X, 1905, с. 467). В продължение на много десетилетия в развалините на този град са намирани и публикувани интересни находки и паметници. Сред тях са един бронзов екзагий (Велков, И., ИАИ, т. V, 1929, с. 372), плоча с релефно изображение на тракийския бог-конник заедно с келтското божество Епона (Добруски, В. АИНМ, кн. 1, 1907, с. 135), намерена е и една бронзова статуетка на богинята на победата Нике и релефни изображения на човешки фигури върху камък (Николов, Б., ИАИ, т. XXX, 1967, с. 233, обр. 25 и 26).
Открита е надгробна плоча, посветена на Юли Сатури, по произход хедуец-германец, който е бил освободен роб и като такъв е служил в Ала Капитонис. Плочата има добре запазен латински надпис и е от първи век сл.Хр. (Филов, Б., ИБАД, т. III, 1912, с. 2, обр. 1). През флавиево време в кастела при Хърлец е квартирувала военната римска част, наречена Ала Августа, която вероятно е дала името на града и сетне на реката Огоста. Името е образувано от прилагателното августус (Бешевлиев, В. ИАИ, т. XIX, 1955, ч. II, с. 284). Латинската дума августус се е давала на височайши лица от владетелски род и е означавала величествен, свещен. Град Августа е разрушаван в средата на трети век и в края на четвърти век от готите и трети път — от аварите през 582 г. През управлението на римския император Юстиниан I (527–565 г.г. ) градът е бил възстановен след нашествието на хуните, но след аварската стихия Августа е съвсем западнал. Римският град Августа през късната античност е бил седалище на християнски епископ, който в 431 г. е участвал в Първият Вселенски събор на християнските църкви в Цариград (Frèderic Vander Meer. Atlas de lantiqute Chretienne. — Bruxeelles, 1960, p. 187, n. 19: Augustal à lembouchur de lOgust, en Dacie Ripuaire ville episcopal en 431 anne.)
Градът е имал три главни порти: източна, западна и северна. Източната е съвсем унищожена и дяланите каменни блокове са откарани през 1900 г. за строеж на кея на Дунавското пристанище в гр. Орехово. На другите две порти още стоят основите. На доста голяма площ има един много ценен културен пласт, който се отнася към ранно византийско време и към ранното българско средновековие, показателно за историческата и културната приемственост.
„Село Хърлец, Врачанско, местността Калето — градище. Повърхността на това градище е осеяна изобилно със средновековна керамика от IX — X в. (обр. 2) и късноантична от V — VI в. При разчистване на стената на източния бряг на градището много добре личат два културни пласта — късноантичен е — V — VI в. и над него средновековен — IX — XI в. На няколко места тези пластове имат дебелина около 1,5 до 2,5 м. Средновековното градище е възникнало върху градище от късноантичния период V — VI в.“ (Въжарова, Живка. Средновековни обекти по долините на реките Цибрица и Огоста (по материали от разузнаването през 1962–1963 г.). — ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 232). Разкопвачът на Августа при Хърлец би трябвало да се съобрази с това нещо.
Днешното село Хърлец е наследник на ранносредновековното градище след късноантичната и ранновизантийската Августа. Името на селото е образувано още през средновековието от личното име Хръло и суфикса -_ец_. А личното име Хръло произлиза от старинната дума ХРЪЛ, която означава бърз, подвижен, пъргав, стремителен, чевръст и е излязла вече от употреба в говора (Заимов, Й. Български именник. — С., 1988, с. 234). В наши извори името на селото Хърлец е засвидетелствано в надписа на един сребърен кръст в Етрополския манастир „Св. Тройца“. Върху него се чете: „Управи го Ован майстор Панов син от град Враца в лето 1665. Бог да прости кой иска и кой прави в царство небесно“. Върху периферията на кръглата поставка на кръста е гравирано: „+ эрей Стоян о Хрле близь Орехово више реке Огозь + край Дунава приложи в храмь Етрополски манастирь Света Тройца сей кръстъ“ (Мутафчиев, П. Избрани произведения, т. II. — С., 1973, с. 323).
По всичко изглежда, че османските нашественици са заварили село Хърлец с днешното му име. Селото е записано в два османски документа като ленно владение. В първия от 1620 г. пише: „Каза Рахово: село Хърлец — 12 домакинства“. Вторият е с дата 1632 г. и в него четем: „Каза Рахово: село Хърлец — 10 домакинства“ (ТИБИ, т. VII, 1986, с. 265 и 348). В един списък за мобилизиране на гребци за турския дунавски флот през 1673 г. от село Хърлец е мобилизиран Никола, син на Нанко (РСт., I, с. 473). От всичко това може да се заключи, че още в 1665 г. в Хърлец е имало църква и свещеник и населението е било чисто българско. През вековете на робството Хърлец е било често ограбвано от турските чиновници и населението му е намирало убежище във Влашко. Един търговец от Хърлец, съдружник на Хаджитошеви от Враца, на 9.III.1811 г. съобщава с писмо на хаджи Тошо Ценов, че е закупил 5000 ока сол и иска да я проводи от Хърлец, но няма кираджии, че им вземат колите за военни нужди. Пътят от Хърлец до Борован — „мирно досега“ (Семеен архив на Хаджитошеви, т. I, 1984, с. 103, документ 107). Пречката е била руско-турската война от 1811 г. Една монетна находка, намерена в гроб в двора на ТКЗС през 1968 г. ни представя испански сребърни пезети от XVII и XVIII в. (Герасимов, Т., ИАИ, т. XXXV, с. 135). Тук са намерени още гробове от годините на робството и това показва, че гробищата на Хърлец са били в двора на ТКЗС, което е малко на юг от развалините на Августа, където е било и средновековното Хърлец. Като последица от Руско-турската война от 1828/29 г., когато е превзет Орехово от руските войски, 36 семейства от Хърлец потърсили спасение в Румъния. Те се страхували от турско отмъщение, понеже са подпомагали руснаците. Установили се в селата Гънкова, Джигера, Бисерика арза и Пъмънту умфлат. В един списък от 10.IV.1830 г. са дадени имената на главите на тези семейства с молба да им се разреши да останат във Влашко (Романски, Ст., Българите във Влашко и Молдова. — 1930, с. 99). Но преди това през зимата на 1821 г. една група бегълци се завърнала от Влашко. Първо те се настанили в с. Сараево и след като проучили обстановката и дали им стоят имотите, дошли в Хърлец. Заварили стари хърлешки родове, които никога не са напускали селото. Тези стари хърлешки родове са: Врачови (Калинови), Гежови, Гергови, Гугуеви (от тях са Абарови), Доцанови, Маноеви, Няголови (те са едно коляно с Ничови), Очеви, Пачанови, Плешоеви, Първолови (те са едно с Божурикови), Сарачинови, Симови, Ставарови, Терчеви (Пирнови), Шарбанови, Шуеви и Яневи. Прадедите на тези родове са живели открай време в развалините на Августа, където са били хижите им. Кога са се преселили на днешното място не се знае, но техните дворове и къщи днес се намират в центъра на сегашното село Хърлец и мястото преди това се е наричало Бели бряг и е до високия ляв бряг на р. Огоста. Дошлите от Румъния семейства са се заселили около старите родове и са от различни места: Бадеви от с. Ръец, окръг Молдовени, Бунджеви (Матееви), Бобочоеви (Мириджелови) и Гаврилови са от с. Дъболени, Заневи, Касабови (Рошкови), Митрикови (Коколошови), Попови и Станоеви идват от с. Грождибод, Варганови и Пашови (от тях са произлезли Ванови и Николчови) са дошли от с. Садова, а Прунечеви и Фуклеви — от гр. Бекет, и Царянови и Бобърлеви — от с. Островени. Тези хърлешки семейства са забягнали във Влашко още по-рано, може би преди XVIII век. Но дали тези, отишлите през 1830 г., са се завърнали, това никой не може да твърди.
Около средата на XIX в. в Хърлец се заселили още български семейства, които дошли от околните села и от предбалкана. Те са: Бугови от с. Горни Цибър, Вайкарови от с. Врачеш, Ботевградско, Барболови от с. Куле махла (в 1955 г. е слято със с. Калугер махле под името Златия), Думбарови от изчезналото с. Крушовица във Врачанския балкан, Добреви от с. Селановци, Андрееви, Динчеви, Зглуфанови и Толчеви от с. Букьовци (дн. гр. Мизия), Липничанете от с. Липница, Раданови (Шарови) и Сандулови от гр. Тетевен, Русови от гр Орехово (родът Пръцови), Фънцови от с. Калугер махле, Гърците от Асеновград, Стойковци и Царянови от съседното с. Гложене. В 1921 г. се заселили Дойчинови (Бежанците), които дошли от Босилеградско.

Автори/Информатори:

Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996

Истории от Хърлец