...

Хърлец


СЕДЕМТЕ ПРЕСЕЛЕНИЯ


Категория : Откак се е село заселило
photo

Седемте преселения - Легенда за заселването на Хърлец

Било отдавна, много, много отдавна…Тогава, когато  прапрабабата на моята прапрабаба е била баба като мен. Живеели си хората там долу в Гръстелника. Живеели си мирно и щастливо в своите колиби, орали земята, сеели, отглеждали деца…

Но зла беда връхлетяла селяните. Неверна и коварна болест започнала да мъчи младо и старо. Зачернила колибите. В селото не се чувал вече ни смях, ни песен. Само кучета виели и тъжен плач се носел откъм пресните гробове. Объркани, хората се питали: “Какво да направим? Къде да отидем, къде да се спасим?”

Тогава от една землянка излязла прегърбена старица. Побеляла, беззъба и набръчкана, тя промълвила:

- Хора, мили хора, бягайте далеч оттук. Бягайте на запад към дъбовия хълм. Там ще останете девет месеца и пак ще бягате… Девет пъти огнища трябва да направите. За да измамим Чумата, трябва девет пъти да се местите и на всяко място по девет месеца да седите, вървете на запад, после на изток, после на север, после на юг. Тръгвайте веднага! Тръгвайте, докато е време. А аз ще остана тук, за да заблудя Морията.

И се върнала в колибата.

Послушали я хората. Впрегнали кравите и отишли на дъбовия хълм. Запалили огнища. Като минали девет месеца се преместили. След още девет пак запалили огнища на друго място. И така на девет места огнища палили, девет пъти колиби правели: отишли на хълма на Чока, после на мястото на овчарниците, край Огоста, в местността Бели брег, в Гърлището, в Тележмана, в Барочията и още на други  места, докато спрели на мястото на днешното село.

И задимели отново огнища, и заживели пак мирно и щастливо хората в своите колиби. Отново започнали да орат земята, да сеят и да се радват на децата си. И когато на последното място се заселили, тогава за бабата се сетили. Със страх поглеждали хората най-старите колиби. Страхували се да отидат там.

Престрашил се един момък и решил да потърси старицата. Спуснал се на север и стигнал разрушените колиби. Жива душа не се мярнала из пътя му - ни куче, ни птица, ни човек. И както натъжен вървял, изведнъж забелязал, че откъм горния край на селото се виел дим. Забързан тръгнал натам момъкът - не го излъгали очите, една колиба още димяла. Приближил се и чул песен. Пеела старицата. Пеела тя песен, затова как измамила Чумата, как я отвела до голямата река, как я удавила и спасила хората. Влязъл момъкът, хванал сухата ръка на бабата и я целунал. А тя попитала:

- Сменихте ли девет места?

- Сменихме ги - отвърнал момъкът.

- Сега нищо вече няма да ви изгони оттам.

- Аз дойдох за теб - да те заведа при другите, на новото място.

- Иди, сине, иди при хората - поклатила глава старицата - и им кажи, че Чумата е вече удавена. Нека живеят в радост и мир. А аз тук съм се родила, тук деца съм раждала и погребвала. Аз тук ще остана - мъртвите да спохождам, докато при тях отида.

Навел глава момъкът, отново целунал сбръчканата ръка на старицата и си тръгнал.

А когато старицата умряла, селяните я погребали близо до Дунав, горе на хълма, където после съградили манастир. Дълги години хората идвали в него да запалят свещица, да се помолят, сватба да направят, дете да кръстят.

Не зная дали е истина, но във всяка легенда има и зрънце светлина. Може пък точно така да е създадено нашето село Хърлец...

 

photo
Автори/Информатори:

Виолета Гергова / Из "Крал-баир", 2000

Истории от Хърлец