Хърлец


ПРЕДАНИЕ ЗА РОДОВЕТЕ РУЙНЬОВИ И САНДУЛОВИ


Категория : Моята история / нашата история
photo

ПРЕДАНИЕ ЗА РОДОВЕТЕ РУЙНЬОВИ И САНДУЛОВИ

Историята на родовете Руйньови от град Козлодуй и Сандулови от село Хърлец, която ще ви разкажа, не е изолиран случай в многовековната история на нашия народ. В родословното дърво на много родове и фамилии е жив споменът за сходната участ на деди и прадеди, потърсили спасение отвъд река Дунав, във Влашко и след години завърнали се отново.

Двата рода водят началото си от Ботевградско. Живели там по турско време момък и мома - брат и сестра. Хубава била момата, много хубава, а в ония времена старите хора казвали: „Толкова хубост не е на добро!”. Та не донесла добро хубостта на момата - посегнал беят на нея, отвлякъл я в своя харем. Но сърцат и юначен момък бил брат й, не изтраял да гледа сестра си в чужди ръце. За да я освободи, бил решен на всичко. Кроял, умувал, мислил… И  един ден  убил бея, отвел сестра си и за да се спасят от страшното възмездие на турците, избягали чак в Румъния.

Там всеки поел по своя път. Оженил се момъкът, дом създал и две рожби, двамина сина левенти отгледал - Сандо и Руйньо. Но не забравил роден край. Дълги години споменът за бащино огнище го горял и мъчел, дълги години отправял взор на тъга и надежда към земята отвъд Дунав, която оставил. Тъй остарял с мисълта за Българско.

На смъртния си одър повикал своите синове и последна заръка им дал - Дунава да минат с челяд и покъщнина и в родината да се завърнат. Там да останат, там синове и внуци да растат и своя род да помнят.

Изпълнили синовете бащината заръка. Минали Дунава със стадата си овце, крави, коне, с цялата си челяд и покъщнина. Заселили се край реката, където имало обширни и сочни пасища. Сандо останал в Хърлец, а Руйньо отишъл в Козлодуй.

Оттогава са родовете Руйньови в Козлодуй и Сандулови в Хърлец.

Информатори / Автори
Из "Крал-Баир", 2000

Истории от Хърлец