Хърлец


Един събира – друг намира - приказка


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Един събира – друг намира

Един събира – друг намира

Живял някога един старец – работен и пестелив. Работил и пари събирал, пари събирал и ги пирбирал. Отивал през река Огоста – там растял вековен дъб и в него имала скрита хралупа, издълбана навярно от кълвачите. Там старецът трупал жълтиците си. Ходел привечер, гледал никой да не го види. Но винаги, когато изсипвал жълтиците, една птичка от дървото весело пеела и нареждала: „Който събира не яде, който късмет има – той намира”.
      Една нощ се извила страшна буря. Завалял проливен дъжд. Реката придошла и старият дъб рухнал. Буйните води на Огоста го понесли към голямата река Дунав, от там към морето, та незнайно как – дъбът се озовал в Цариград... рибари го извадили от водата и си рекли: „хайде да го отнесем на Аврам хлебаря. Много хляб ще изпече с него.” Така и направили. Аврам им напълнил торбите с топъл хляб и ги изпратил по живо, по здраво.
      А дядото... Дядото тръгнал по следите на дървото. Искал сда види къде го е отнесла водата. А над него летяла малката птичка и чуруликала: „Който събира не яде, един събира- друг намира!”
      Стигнал старецът в Цариград и що да види: дървото му в двора на хлебарницата.
      - Добър ден, хлебарю! – поздравил той.
            - Дал Бог добро, старче. От далече идваш – изморен си, прашен. Седни, почини си. Вземи хляб, хапни си и студена водица пийни си.
            Седнал старецът, хапнал, пийнал и рекъл:
            - Откъде имаш това дърво?
      - Рибари го измъкнали от водата и ми го донесоха хляб да пека.
      - Подай ми един трион! – промолил старецът.
      - Да не мислиш да режеш дървото? Остави, дядо, ти си стар и уморен – казал хлебарят.
      - Слушай сега – настоял старецът – това дърво е мое. Аз събирах парите си в него. Всичко, което припечелвах, слагах в хралупата му. Сега ще го срежа.
      Разрязъл дядото дървото точно над затулената хралупа и жълтиците се изсипали на земята. Грейнали като ясно слънце. Гледал Аврам и се чудел. После грабнал с шепа от жълтиците и почнал да ги трупа пред стареца.
      - Вземи ги, дядо, твои са парите!
      - Не – отблъснал ръката му пътникът – не са мои. Твои са. Чуй тази птичка какво пее: „Който събира не яде, който късмет има – той намира!”
      Отпочинал си старецът и се приготвил да тръгне. Аврам скришом издълбал един голям самун, напълнил го с жълтици и го подал на дядото:
      - Вземи, дядо, поне този хляб! Вземи - да си хапнеш по пътя!
      Взел старецът хляба и тръгнал към своето село. Стигнал до един бостан. Спрял да си почине, а бостанджията му подал зряла любеница – да си разкваси устата. Хапнал той, извадил още топлия хляб от торбата и го подал на бостанджията:
      - Вземи, синко, благодарен съм ти за любеничката. Да си жив и здрав!
      Тръгнал си старецът, а бостанджията подал хляба на детето си и рекъл:
      - Изтичай до чичо си Аврам и му отнеси хляба да го продаде. Има много хляб тук – ще стигне и остане.
      Отнесло момчето хляба на Аврам, а той като го познал, си рекъл: „Права беше песента на птичката – „Който събира не яде, яде който късмет има!”
Записана е на 10.VІІІ.2001г. в с.Хърлец, Врачанско. Записала Виолета Гергова от Флорина Флорова Барбулова, 86г. от с.Хърлац, Врачанско. Литературна обработка и преразказ с превод от влашки – Виолета Гергова, незабравимият и обичан учител и краевед, завещал ни стотици образци от народната съкровищница на хърлечани.

Истории от Хърлец