Софрониево
Баенето и други лечебни практики
Категория : Вярвания и традиции / песни
Баенето и други лечебни практики
„С хубост срещу злото“ – казва народът. Във фолклора това правило е ярко и живо. Така е било винаги. Суеверието, като духовна битова черта, все още е в кръвта ни. Чрез думи и действия човек може да внуши на накого „да направи зло на друг“. Магията докрва злото, но може и да го откара. Народът ни лекува болестите си с магии и баяния, защото вярва в това. Понякога и с даване на билки, но не толкова, задето съзнава целебното им свойство, а защото се надява на чудотворната им сила. Често чуваме някой да казва, че това са бабини деветини (бабини работи). Бабини работи, защото са се предавали от баба на внучка, от стари времена, та чак до днес и сега. Те са прераснали в символи на доброто, на красотата. И защото ролята на бабата – акушерка и лечителка е сакрална.
Замесването на хляб – на някои пити, краваи, топчета и други, също е свързано със свещено действие за лекуване и здраве. Смятало се е, че те ще прогонят лошите болести, лошите сънища, лошите орисии на своите деца, на своя дом.
Така например в Софрониево се меси „Пита за Баба Шарка“, когато в къщата има болно дете от шарка. Тя е прясна, а не пита, приготвена с квас, защото както се вдига квасът, така ще се вдига и шарката. След като се опече, отгоре се намазва с вода, в която е разтопен мед и захар. Това се прави, за да е добра Баба Шарка. Увива се с чиста бяла кърпа и върху нея се слагат бонбони, ябълки, орехи, сушени плодове и червен конец. Всичко това се поставя под възглавницата на детето, за да преспи с него. Като дойде Баба Шарка да си вземе от всичко. Така тя няма да се разсърди и ще пощади детето.
Освен тази пита за детето, се правят други седем, девет или единадесет (нечетни) малки пити, с кръст от тесто на средата. Те се разнасят по къщите, заедно с една паница боб, вълна или кълчища. Съседите пък дават по малко от храната, която са сготвили – за детето. Дават се и няколко лъжички червено вино, за да излезе шарката по-бързо.
При баене за страх се правят девет топчета от тесто. Големината трябва да е колкото на орех. Докато ги оформя баячката все бае. Топчетата се поставят в жаравата на печката (огнището), като непрекъснато се въртят с машата, докато пукнат. Казват, че някои пукат, както пука пушката. Като се изпукат всички топчета, се събира средата им и се дава на болния. Останалите кори се слагат в паничка с вода. Дава се на уплашения да пие три пъти от тази вода. Останалата вода се изхвърля в градината – под дърво или на цвете (на чисто място).
Ако човек започва да линее и не му върви – лее се куршум на огън. След разтопяването му и поставянето в студена вода и оловото приема формата на това, от което човек се е уплашил. На болния се дава да отпие от водата и да умие лицето си, да преспи върху оловото и да облече дрехата, на която му е лят куршума. В Софрониево винаги е имало такива хора, които са леели, има и сега.
При сънуване на лош сън, болест, този, който е сънувал, става рано сутринта и омесва пресна пита, намазана със сладък сироп от мед и захар. Върху нея се поставят бонбони и други сладки неща и се подава през прага на къщата на едно от децата. Който раздава питата е вътре в къщата, а детето – отвън през прага. При подаване на питата се нарича: „Да бъде за лошия сън, който съм сънувал, да си отиде с нощта и повече да се не връща“. Затова питата се подава отвътре навън, да излезе и да не се връща.
Друго поверие е, че лош сън до обяд не се разказва, за да не се сбъдне. Може да се разкаже, когато мине пладне, да превали деня, а със него да отмине и лошият сън.
Същият обичай с питата се изпълнява и за прогонване на болест, за здраве.
Служене на ден се прави, когато някой е преодолял доста премеждия, болести, за да избягат далеч от него. Избира се между три наречени празника или на датата с премеждието. На този ден се меси също такава „сладка пита”, кади се на трапезата със свещичка за здраве, и се раздава.
Друга характерна практика за Софрониево (и не само за Софрониево) е месенето на обредни хлябове за здраве. Хлябът съпътства човека от раждането му до неговата смърт. За здраве и берекет, и да пребъде. В месенето, формата и украсата на хляба, майсторката – стопанката изразява своите чувства, мисли, надежди и своята вяра в подкрепата на хляба, за да се сбъднат мечтите за добро, за здраве и дълъг живот, берекет.
Когато се роди дете се меси хляб, върху който се прави кръст, поставя се сол в средата, червен конец със сребърна пара за майката и червен конец за детето (здравата нишка на живота). На родилката и детето се връзва червен конец на ръката, за да се прогонят тежки болести и против уроки.
На „орисници“ също се меси хляб, както и при всяка важна стъпка в живота, все с наричане за здраве и добри благопожелания.
На Коледа и Нова година не само омесените хлябове, но и наричанията са толкова убедителни, че дори възрастните се връщат в спомените си от детството:
„Нова година, нов късмет,
здраве и добър живот,
колко листе по горите,
толкоз здраве в тази къща!“
Всяко семейство се радва в дома му да влязат коледари, за да нарекат за здраве, плодородие и берекет.
А като тръгнат сурвакарите на Нова година, всеки с радост обръща гърбината си, за да му нарекат за здраве с дряновата пръчка. С голяма надежда се обръщат възрастните, защото всеки чака с болна гърбина. И те държат да бъдат сурвакани, защото вярват, че дряновата пръчка ще ги излекува и донесе здраве. Върху дряновата пръчка се отбелязват годишните сезони. Тя се сменя всяка Нова година.)
На Бабинден (Васильовден), рано сутринта, се извършва ритуалът „Вдигане дете на гринда“. „Бабата“ повдига детето три пъти нагоре толкова, колкото е висока гредата на стаята, но под плодно дръвче – ябълка, в градината. На главата се поставя кравай (малка питка с дупка в средата), украсен с усукан червен конец, пара, вечна зеленина и цвете, червена ябълка, за здраве на детето и да не му е уроки, да расте стройно и силно. Нарича се: „Да е живо и здраво детето, майката, бащата, да е червено като ябълка. Както расте житото, така да расте и то. Колкото жито по полето, толкоз деца вкъщи!“ А майката благодари и отговаря: „Да е жива и здрава бабата и все така да бабува!“.
На 22 март – Младенци – пролетното равноденствие, жените месят кукли „младенчета“, мажат ги с мед и ги раздават на децата за здраве. В Софрониево те се наричат „бардоши“. По тях се изобразява украса чрез набъбнали пъпки от плодно дърво – „тройка“.
С медени питки се посреща Баба Марта, за да носи на всички само добро. С усукан конец, с червено и бяло, се връзват малки медени питки на болните деца от шарка, за да не се разсърди болестта. Червеният цвят е символ на здравето, а белият цвят е символ на дълголетието. Затова с първото боядисано червено яйце на Великден се мажат бузките на децата, а на Гергьовден, с кръвта на агнето се прави кръст на челцата им, отново за здраве и плодородие.
В селото все още се вярва в баенето против уроки и аплекате (догаждане от преяждане или от прекалено блажно, сладко и т.н.).
Може да се бае на дете и когато го няма. Например на червена ябълка, която то после ще изяде. Или жената, която бае излиза навън в тъмното и бае с поглед, насочен към небето – звездите. По тях изпраща баенето (лека).
Може да се бае и на животни, когато не са добре (крави, овце и др., които са болни или не искат да се хранят). Бае се на самите животни като на човек. Или пък на храната и водата, която се дават. Може да се бае и на крава, която не си пуска млякото. Това също може да е от урочасване.
Бае се за уроки на дете от майката. Майката измива лицето на детето на три пъти с вода над метла и хвърля водата зад себе си. Отмива уроките и ги хвърля назад. Това се прави и над печка, за да изгорят. Прави се и над праг, за да излязат навън.
Против уроки в ушиването и украсата на народната носия се избягва перфектното изработване, както и пълната симетрия при бродирането на шевицата при подплитането. Умишлено се допуска грешка, нарочно се е оставя някакъв дефект, нещо недовършено. Смята се, че пълната симетрия е дяволско творение. Целта на грешката е да предпази от уроки. Същото се спазва при поставянето на някои мъниста, копчета на отворите на ризата – деколтето, ръкавите, долната част. Дори нещо да се облече наопаки – пак против уроки и за късмет.
Ако някой ти отреже част от бродерията на нечия дреха, освобождава пътя на злото и човекът става уязвим. Затова всички отвори са украсени с шевица.
Символите в бродерията са благопожелания:
– Катаницата (ромб) – за щастие и благоденствие.
– Елбетицата (кръст с рога на всяка от четирите страни) – влага се около врата и деколтето, по яката, долу на ръкавите и в долната част на ризата – за да не влизат злите сили през тия отвори и да не уязвят човека.
Ризата е като втора кожа, като дом на тялото, даже са я считали за двойник на човека. Толкова е важна.
Когато се ходи при малко дете – бебе. На тръгване се къса конец от дрехата (и то от опакото) и се оставя под възглавницата на детето, за да не му откраднеш съня. Да не плаче бебето, защото хубавият сън е здраве.
Познати са и практиките „Делене на едномесечета“ и обичаят „Калуш“ за лекуване на болен.
Много ми е любима една народна мъдрост, която винаги звучи правилно, независимо от случая и повода – „Човек, като не знае какво го чака, трябва все добро да мисли, добро да говори и всякога да благопожелава.” В днешно време тези думи трябва да се превърнат в правило, за да сме здрави и да пребъдем.
(Информатор – Иванка Якова Пенина – на 74 години от с.Софрониево)
Приложение:
Замесването на хляб – на някои пити, краваи, топчета и други, също е свързано със свещено действие за лекуване и здраве. Смятало се е, че те ще прогонят лошите болести, лошите сънища, лошите орисии на своите деца, на своя дом.
Така например в Софрониево се меси „Пита за Баба Шарка“, когато в къщата има болно дете от шарка. Тя е прясна, а не пита, приготвена с квас, защото както се вдига квасът, така ще се вдига и шарката. След като се опече, отгоре се намазва с вода, в която е разтопен мед и захар. Това се прави, за да е добра Баба Шарка. Увива се с чиста бяла кърпа и върху нея се слагат бонбони, ябълки, орехи, сушени плодове и червен конец. Всичко това се поставя под възглавницата на детето, за да преспи с него. Като дойде Баба Шарка да си вземе от всичко. Така тя няма да се разсърди и ще пощади детето.
Освен тази пита за детето, се правят други седем, девет или единадесет (нечетни) малки пити, с кръст от тесто на средата. Те се разнасят по къщите, заедно с една паница боб, вълна или кълчища. Съседите пък дават по малко от храната, която са сготвили – за детето. Дават се и няколко лъжички червено вино, за да излезе шарката по-бързо.
При баене за страх се правят девет топчета от тесто. Големината трябва да е колкото на орех. Докато ги оформя баячката все бае. Топчетата се поставят в жаравата на печката (огнището), като непрекъснато се въртят с машата, докато пукнат. Казват, че някои пукат, както пука пушката. Като се изпукат всички топчета, се събира средата им и се дава на болния. Останалите кори се слагат в паничка с вода. Дава се на уплашения да пие три пъти от тази вода. Останалата вода се изхвърля в градината – под дърво или на цвете (на чисто място).
Ако човек започва да линее и не му върви – лее се куршум на огън. След разтопяването му и поставянето в студена вода и оловото приема формата на това, от което човек се е уплашил. На болния се дава да отпие от водата и да умие лицето си, да преспи върху оловото и да облече дрехата, на която му е лят куршума. В Софрониево винаги е имало такива хора, които са леели, има и сега.
При сънуване на лош сън, болест, този, който е сънувал, става рано сутринта и омесва пресна пита, намазана със сладък сироп от мед и захар. Върху нея се поставят бонбони и други сладки неща и се подава през прага на къщата на едно от децата. Който раздава питата е вътре в къщата, а детето – отвън през прага. При подаване на питата се нарича: „Да бъде за лошия сън, който съм сънувал, да си отиде с нощта и повече да се не връща“. Затова питата се подава отвътре навън, да излезе и да не се връща.
Друго поверие е, че лош сън до обяд не се разказва, за да не се сбъдне. Може да се разкаже, когато мине пладне, да превали деня, а със него да отмине и лошият сън.
Същият обичай с питата се изпълнява и за прогонване на болест, за здраве.
Служене на ден се прави, когато някой е преодолял доста премеждия, болести, за да избягат далеч от него. Избира се между три наречени празника или на датата с премеждието. На този ден се меси също такава „сладка пита”, кади се на трапезата със свещичка за здраве, и се раздава.
Друга характерна практика за Софрониево (и не само за Софрониево) е месенето на обредни хлябове за здраве. Хлябът съпътства човека от раждането му до неговата смърт. За здраве и берекет, и да пребъде. В месенето, формата и украсата на хляба, майсторката – стопанката изразява своите чувства, мисли, надежди и своята вяра в подкрепата на хляба, за да се сбъднат мечтите за добро, за здраве и дълъг живот, берекет.
Когато се роди дете се меси хляб, върху който се прави кръст, поставя се сол в средата, червен конец със сребърна пара за майката и червен конец за детето (здравата нишка на живота). На родилката и детето се връзва червен конец на ръката, за да се прогонят тежки болести и против уроки.
На „орисници“ също се меси хляб, както и при всяка важна стъпка в живота, все с наричане за здраве и добри благопожелания.
На Коледа и Нова година не само омесените хлябове, но и наричанията са толкова убедителни, че дори възрастните се връщат в спомените си от детството:
„Нова година, нов късмет,
здраве и добър живот,
колко листе по горите,
толкоз здраве в тази къща!“
Всяко семейство се радва в дома му да влязат коледари, за да нарекат за здраве, плодородие и берекет.
А като тръгнат сурвакарите на Нова година, всеки с радост обръща гърбината си, за да му нарекат за здраве с дряновата пръчка. С голяма надежда се обръщат възрастните, защото всеки чака с болна гърбина. И те държат да бъдат сурвакани, защото вярват, че дряновата пръчка ще ги излекува и донесе здраве. Върху дряновата пръчка се отбелязват годишните сезони. Тя се сменя всяка Нова година.)
На Бабинден (Васильовден), рано сутринта, се извършва ритуалът „Вдигане дете на гринда“. „Бабата“ повдига детето три пъти нагоре толкова, колкото е висока гредата на стаята, но под плодно дръвче – ябълка, в градината. На главата се поставя кравай (малка питка с дупка в средата), украсен с усукан червен конец, пара, вечна зеленина и цвете, червена ябълка, за здраве на детето и да не му е уроки, да расте стройно и силно. Нарича се: „Да е живо и здраво детето, майката, бащата, да е червено като ябълка. Както расте житото, така да расте и то. Колкото жито по полето, толкоз деца вкъщи!“ А майката благодари и отговаря: „Да е жива и здрава бабата и все така да бабува!“.
На 22 март – Младенци – пролетното равноденствие, жените месят кукли „младенчета“, мажат ги с мед и ги раздават на децата за здраве. В Софрониево те се наричат „бардоши“. По тях се изобразява украса чрез набъбнали пъпки от плодно дърво – „тройка“.
С медени питки се посреща Баба Марта, за да носи на всички само добро. С усукан конец, с червено и бяло, се връзват малки медени питки на болните деца от шарка, за да не се разсърди болестта. Червеният цвят е символ на здравето, а белият цвят е символ на дълголетието. Затова с първото боядисано червено яйце на Великден се мажат бузките на децата, а на Гергьовден, с кръвта на агнето се прави кръст на челцата им, отново за здраве и плодородие.
В селото все още се вярва в баенето против уроки и аплекате (догаждане от преяждане или от прекалено блажно, сладко и т.н.).
Може да се бае на дете и когато го няма. Например на червена ябълка, която то после ще изяде. Или жената, която бае излиза навън в тъмното и бае с поглед, насочен към небето – звездите. По тях изпраща баенето (лека).
Може да се бае и на животни, когато не са добре (крави, овце и др., които са болни или не искат да се хранят). Бае се на самите животни като на човек. Или пък на храната и водата, която се дават. Може да се бае и на крава, която не си пуска млякото. Това също може да е от урочасване.
Бае се за уроки на дете от майката. Майката измива лицето на детето на три пъти с вода над метла и хвърля водата зад себе си. Отмива уроките и ги хвърля назад. Това се прави и над печка, за да изгорят. Прави се и над праг, за да излязат навън.
Против уроки в ушиването и украсата на народната носия се избягва перфектното изработване, както и пълната симетрия при бродирането на шевицата при подплитането. Умишлено се допуска грешка, нарочно се е оставя някакъв дефект, нещо недовършено. Смята се, че пълната симетрия е дяволско творение. Целта на грешката е да предпази от уроки. Същото се спазва при поставянето на някои мъниста, копчета на отворите на ризата – деколтето, ръкавите, долната част. Дори нещо да се облече наопаки – пак против уроки и за късмет.
Ако някой ти отреже част от бродерията на нечия дреха, освобождава пътя на злото и човекът става уязвим. Затова всички отвори са украсени с шевица.
Символите в бродерията са благопожелания:
– Катаницата (ромб) – за щастие и благоденствие.
– Елбетицата (кръст с рога на всяка от четирите страни) – влага се около врата и деколтето, по яката, долу на ръкавите и в долната част на ризата – за да не влизат злите сили през тия отвори и да не уязвят човека.
Ризата е като втора кожа, като дом на тялото, даже са я считали за двойник на човека. Толкова е важна.
Когато се ходи при малко дете – бебе. На тръгване се къса конец от дрехата (и то от опакото) и се оставя под възглавницата на детето, за да не му откраднеш съня. Да не плаче бебето, защото хубавият сън е здраве.
Познати са и практиките „Делене на едномесечета“ и обичаят „Калуш“ за лекуване на болен.
Много ми е любима една народна мъдрост, която винаги звучи правилно, независимо от случая и повода – „Човек, като не знае какво го чака, трябва все добро да мисли, добро да говори и всякога да благопожелава.” В днешно време тези думи трябва да се превърнат в правило, за да сме здрави и да пребъдем.
(Информатор – Иванка Якова Пенина – на 74 години от с.Софрониево)
Приложение:
Баене за аплекате и уроки в с. Софрониево от практиката на Светла Мейцова
БАЕНЕ ЗА УРОКИ
Пасарика алба, пасарика рошия,
Сари коля, сари динколо, сари пе о кятра,
Са и плезняска оки ноо каре фи деокят Калина.
Дака офи деокята дин фата маре – са и каза косъца ду пе спинаре,
дака фи деокята дин муяре – са и плезняска цъцале, са и куре лаптеле, са и муаре копии
дин фуоме. Дака офи деокята дин ом, са и плезняска боашале, са куре пишату, са минуне сату, кум са минунат дин Калина. Са рамъе Калина курата шъ лумината къ стяо дин чер, къ рао дин къмп – ляк!
Превод:
Птичке бяла, птичке червена,
Скочи тук, скочи там,
Скочи на един камък да се пръснат очите на девет
който е урочасал Калина.
Ако е урочасана от голямо момиче, да и опада косата по гърба,
Ако е урочасана от жена, да и се спукат гърдите, да и изтече млякото, да и умрат децата от глад.
Ако е урочасана от мъж – да му се спукат мъдете, да му изтече пикнята, да се чуди селото така, както се е чудил за Калина. Да остане Калина чиста и свята като звездите в небето, като росата в тревата – лек!
БАЕНЕ ЗА УРОКИ
Пасарика алба, пасарика рошия,
Сари коля, сари динколо, сари пе о кятра,
Са и плезняска оки ноо каре фи деокят Калина.
Дака офи деокята дин фата маре – са и каза косъца ду пе спинаре,
дака фи деокята дин муяре – са и плезняска цъцале, са и куре лаптеле, са и муаре копии
дин фуоме. Дака офи деокята дин ом, са и плезняска боашале, са куре пишату, са минуне сату, кум са минунат дин Калина. Са рамъе Калина курата шъ лумината къ стяо дин чер, къ рао дин къмп – ляк!
Превод:
Птичке бяла, птичке червена,
Скочи тук, скочи там,
Скочи на един камък да се пръснат очите на девет
който е урочасал Калина.
Ако е урочасана от голямо момиче, да и опада косата по гърба,
Ако е урочасана от жена, да и се спукат гърдите, да и изтече млякото, да и умрат децата от глад.
Ако е урочасана от мъж – да му се спукат мъдете, да му изтече пикнята, да се чуди селото така, както се е чудил за Калина. Да остане Калина чиста и свята като звездите в небето, като росата в тревата – лек!
БАЕНЕ ЗА АПЛЕКАТЕ (БАБИЧАСВАНЕ ОТ ХРАНА)
Аплекате какачоасе, аплекате бурочасе
Са фи са аплекат Калини дин тоате яле чее а мънкат (тук се изброява всичко с което се е хранил човекът на когото
се бае). Са рамъе Калина курата шъ лумината къ стяо дин чер, къ рао дин къмп – ляк.
Светла Андреева Мейцова е учител от село Софрониево и самодеец в НЧ „Пробуда – 1927“, на 53 години. Стриктно спазва редица народни обичаи и практики, които е научила още като дете от предците – при раждане и смърт, при сватба, календарна обредност, баянки, които прилага в своето ежедневие и празник.
Информатори / АвториАплекате какачоасе, аплекате бурочасе
Са фи са аплекат Калини дин тоате яле чее а мънкат (тук се изброява всичко с което се е хранил човекът на когото
се бае). Са рамъе Калина курата шъ лумината къ стяо дин чер, къ рао дин къмп – ляк.
Светла Андреева Мейцова е учител от село Софрониево и самодеец в НЧ „Пробуда – 1927“, на 53 години. Стриктно спазва редица народни обичаи и практики, които е научила още като дете от предците – при раждане и смърт, при сватба, календарна обредност, баянки, които прилага в своето ежедневие и празник.
Офелия Спасова, Светла Мейцова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019
Истории от Софрониево
-
Старата църква
- Моята история / нашата история
-
Из историята на Софрониево
- Откак се е село заселило
-
Из миналото на Софрониево - ХХ век - фоторазказ
- Фотоархив
-
Из историята на читалището - ХХ век - фоторазказ
- Фотоархив
-
Разкази за Сърбеница - история и легенди
- Моята история / нашата история
-
Дъще, моя дъще - популярна влашка песен
- Вярвания и традиции / песни
-
Две влашки хумористични песни
- Вярвания и традиции / песни
-
На гости на майсторите в Софрониево
- Вярвания и традиции / песни
-
Старата църква „Свети Никола” в село Софрониево – култов център
- Вярвания и традиции / песни
-
Гергьовденска обредна трапеза в Софрониево
- Вярвания и традиции / песни