Хърлец


Обредният танц „Калуш“ в бита на село Хърлец някога и сега


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Обредният танц *Калуш* в бита на село Хърлец някога и сега

Съществува легенда за създаването на село Хърлец и тази легенда е записана от учителката Виолета Гергова (1926–2011 г.).
„Една легенда, която съм слушала от моята свекърва и аз я преработих, разбира се, че тя на влашки я разказваше. И аз си я преведох. Т,ва било много отдавна, тогава, когато моята пра-пра-прабаба е била баба като мене. Наш,то село се намирало долу в местността Гръстелника, Гръстелник‚ щото там садеха гръсти хората (калчища), щот, тогава садеха коноп. Хубаво живеели хората в землянки тогава, така си живеели в землянки, изкопани, работели, но се появила чумата. Страшната болест чума! Всеки ден умирали млади, стари хора, плашели са, не знаели какво да правят. Тогава една стара жена, най-старата в селото, която имала само два зъба в устата, излезла пред хората и казала:
– Слушайте деца, требва да бягате, ще се местите на секи девет месеца – ше се местите на друго место, и там ше постоите, после пак ше се местите – до осем пъти требва, на деветия път ше се спрете. Аз ще остана тук да се разправам с чумата. Ще победа чумата – казала тя.
Впрегнали те кравичките, воловете и тръгнали на запад към Дъбовия хълм, той сега не е вече дъбов хълм, точно срещу централата е тая местност.
Ще идете на Дъбовия хълм, там ше запалите огнищата – нали ще се поселат. След това кат, минат девет месеца, ше се преместите на друго место – преместили са се в Барочията. (Блато имаше тук някога, намира се под централата.) След туй ше се преместите пак. И така, на ето тия места са се преместили – Дъбовия хълм, Барочията, Бели брег, на хълма на Чšка, после мястото на днешните овчарници, в Гърлището, в Тележмана и още на други места, докато спрели на мястото на днешното село. Едно време старите хора са ги разказвали тези неща. Това ми го е разказала моята свекърва баба Мария, а същото нещо съм чула и от прадядо ми, но с˜ същото нещо. Така според старите хора е създадено нашето село Хърлец.“
Хърлечани са много работливи хора, силно свързани с родното и със „своето“ – алностру. Те ревниво пазят старите традиции и обичаи. Ежедневието им е изпълнено с много труд в градините и къщата. Когато дойде празник търпеливо и стриктно се подготвят за веселбите. Въпреки промените, които са претърпели през времената, хърлечани са запазили своите обреди, песни и танци. Именно заради това свое мигриране, от единия бряг на Дунава към другия и обратно, се е получило както смесване на говора, така и на обичаите, песните, танците и носиите в селото. Запазени и до днес са местни автентични хора: Бордеу, Ицу, Чокърлана, Раца, Урсу, Цъганяска, Шумадия, Ростему, Алунелу
„Калуш“ е стар крайдунавски обичай, който се помни и играе за здраве от поколения наред през Русалската седмица – от петък до петък на Свети дух.
Калушарската дружина е малка временна общност, състояща се от нечетен брой мъже, оглавявани от вата – лице, изискващо пълното подчинение от останалите, предварително подготвени и обучени за ритуала, който ще изпълняват. По принцип ватата се наследява по пряка линия, като знанието за ритуала се предава от баща на син.
Имат си строго определена премяна и реквизит. Всички калушари са облечени еднакво – с дълги бели ризи, с мъниста и дантела, с хубаво избродирани бели гащи – панталони. Препасани са с пояси, които са извезани с големи червени рози и поставена в запаската им китка пелин – тя е много важна за изцеляването на болния. На главите си имат калпаци, окичени с лековити билки. В ръцете си държат тояги от леска, явор или дрян – магически дървета за предпазване от зли сили. Специфичното в облеклото са старите сандали, на които са закрепени шпори, издаващи силен звънтящ звук. Под ритъма на музикален съпровод – дудук и тъпан, при пълно мълчание, калушарите се нареждат в кръг около болния и заиграват своя танц. Тъпанът бие все по-бързо и по-бързо, дудукът издава нежни звуци и музиката има силата да те пренесе на други места. Постепенно калушарите изпадат в транс. Ватата дава на всички да отпият от паницата с лековита отвара. Минава с байрака „през всички“ като третият път посочва кой да падне и да строши гърнето. Този калушар пада на земята и се „въргаля“, другите се спускат към него и му дават да отпие от паницата с лековита отвара. Той „се отърсва“, става, отива при болния, вдига го на ръце и започва да играе с него. Всички се хващат на празнично хоро.
Калушарите трябва да са силни и здрави мъже, да са издържливи психически, да са дали калушарска клетва, да са пъргави и честни. По време на целия ритуал, освен музиката, се чуват и единствено подадените от ватата команди – „напред“, „назад“, „при болния“, „ълъй“.
В реквизита на калушарите задължително влиза глиненото гърне, което всеки път е ново, тъкана черга, тъкана възглавница, глинена паница с лечебна отвара – мълчана вода, чесън, оцет и пелин; байркът за ватата, тъканите кърпи, с които стопанката дарява калушарите на голямото празнично хоро в края на танца.
За болните се вярва, че са минали през самодивско място или са работили през дните на Русалската неделя. Вярвало се, че само и единствено калушарите могат да ги излекуват от тази болест, причинена от злия дух Калуш.
Дружините ходят през цялата Русалийска неделя и играят из селото – по къщите, из полето, по нивите. Вярва се, че игрите им ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини.
И днес Хърлец не се разделя с калушарите. Фолклорният състав при Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров-1927“ с. Хърлец прави възстановка на ритуала и участва в много фестивали, където печели награди и любовта на публиката, която самодейците приобщават към традиционната култура на българина. Наследеният от траки и римляни обичай е част от „Живите български съкровища“ от регистъра на ЮНЕСКО.
Д-р Огнемир Симов, който в момента е вата споделя: „Играя в танцовия състав като съм започнал от ролята на болното дете и съм преминал през калушаря, който чупи гърнето и сега съм главатар на дружината от село Хърлец.“
Неговият баща, старият калушар Димитър Симов разказва: „Ватата“ е най-здравия, най-силния, най-умния, който в играта оказва влияние над всички други калушари. Той им дава да отпият от паница с лекарство – оцет, вода, вино, пелин, росен и комунига, посочва този, който пада и чупи гърнето, дава команди по време на танца. Когато гърнето се счупи, болестта излиза от него, болният е излекуван и става. Калушарят, който е счупил гърнето отива при него, вдига крак, казва три пъти „Ълъй калушъй“, качва го на тоягата, с която е счупено гърнето и танцува. Някога музиката се е свирила от цигулар, след това на дудук и тъпан, в днешно време на акордеон и тъпан.“
На 23 август 2019 г. бе организирана и проведена среща на действащите калушарски дружини. Идеята се зароди преди една година. Искахме да съберем на едно място етнографи, научни ръководители, хореографи, музиканти и не на последно място самодейците, които изпълняват обредния танц „Калуш“, които да споделят вижданията си за съхраняването и популяризирането на този магически обред. Също така с тази среща целим всички да положим усилия за съхраняването на автентичността на обичая. Така ще запазим въздействието и уникалността му.
В процеса на проучванията, направени от екипа на читалището се установи, че някога почти във всички райони по поречието на река Дунав е имало калушарски дружини. Допреди няколко години е имало калушари в селата Байкал, Черковица и Койнаре, област Плевен, и село Лиляче, област Враца, които за съжаление вече не са действащи. В момента са останали само две действащи такива, които изпълняват обредния танц „Калуш“ така, както са го играли някога предците ни. Това са калушарите от село Златия, община Вълчидръм, област Монтана, и село Хърлец, община Козлодуй, област Враца, които чрез своите танци и наричания, чрез музиката и обредния реквизит демонстрират една сложна система от вярвания, в центъра на които стоят плодородието, изцелението и защитата. На срещата бяха поканени и групи, които изпълняват митичния лечебен ритуал „Калуш“, претворен във впечатляващи хореографски композиции от съответния етнографски регион. Това са децата от детска градина „Слънчице“ село Остров, област Враца, децата от Градина № 3 град Александрия – Румъния и детско-юношески танцов ансамбъл „Пламъче“ град София.

Автори/Информатори:

Теодора Симова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019

Истории от Хърлец