Малки истории


Хляб


Категория : Кратки истории
photo

Хляб

Калина Тодорова

Хляб

или за оная храна

Докато разказват, хората често вмъкват, така – между другото, в пътеката на голямата история, една или друга малка история – миниатюра, разказ в разказа – няколко изречения, казани в отговор на мой въпрос, пояснение или просто хрумка. Наричам ги „бисери”.

Този е от Девене и е рожба на дедо Петър Павлов. Той ни повежда през своята история, историята на читалището и тази на селото, слети в една. Оставя ни да доловим ударите на сърцето при спомена за онова, „нашето“ както го нарича, време и видим възторга в очите – като тогава, като в младостта. Накрая запява. Трите песни за Балканската война е научил от майка си, позната местна певица. Питам го тя откъде ги знае и има ли други в рода, които да пеят. Дедо Петър ми доверява, че майката на неговата майка и нейния баща, преселници от Заножене, също пеели – дядо Саво и баба Савета, селските хлебари. Всяка нощ в три часа – това си е потайна доба! – отключвали онази врата, прекрачвали набрашнения праг, отваряли широко прозорците, запретвали ръкави, запалвали пещта, пресявали брашното и… запявали. Месели и пеели, месели и пеели, месели и пеели… Комшиите, смаяни разправяли: „Абе в три часа и почват да пеят тия хора... Толкова хубаво. Месат и пеят…”

Виждам много ярко, много детайлно утринта – денят се втурва по широкия керванджийски път, събрал всички селски пътеки на босоноги хлапета, жени, нарамили мотики и шарени торби, мъже с впрегнати коли и кучета въртиопашки след тях. Слизат с изгрева и всеки тръгва към полето по своите си делнични дела, понесъл хляб, замесен с песен!

 

Истории от Малки истории