Калина Тодор...

Малки истории


Приказка


Категория : Кратки истории

Приказка

Калина Тодорова

Приказка

Веднъж просякът седна на прага й.

Някои казват, че зърнали смугъл млад мъж, преоблечен като просяк, други, че бил сам царят небесен, предрешен и жаден.

Когато го видя, тя видя ръцете си, накичени като у млада невеста и си помисли, както би си помислила знатната съпруга, че трябва да го нахрани и облече. Влезе, с нея влезе и слънцето – есенно, пепеливо, последно, дето цяла сутрин напира и се спира пред тежката врата. Широките стаи се изпълниха със златото на косите й и сама усети красотата си като розовото в пъпката, още неразлистена. Огледа се в големия сребърен поднос и взе ключовете за тайните мази. Излезе със сребърното огледало в ръце, отрупано и дъхаво. Хлябът беше топъл, млякото - гъсто и мазно.

Когато му поднесе парче препечено месо направо от огъня, видя белите си, лъскави зъби да го накусват и по тялото й потече ситост. Облиза сочните си устни и солта се събра в ъгълчетата.  Поиска чаша вода. Утоли жаждата си на дълги бездънни глътки. И макар да не й искаше вече нищо, тя му подаде смокини, жълти круши и кехлибарено грозде на  едри, продълговати зърна. Сладкият сок се стичаше в пазвата й и полепваше по тънката свила. Върху грубия шаяк останаха медени петна. Нишани, белези, издайни следи…  Сладостта е силна като отрова.

Донесе вино – гъсто и тъмно, с едри резени ябълки и дюли, и щом наведе лице над каната, видя облаче, паднало от небе и небето, залюляно в ръцете й. Донесе печени орехи, захаросани лешници и от непознати земи фурми. Изпушиха дълги цигари от рядък тютюн, пиха аромата на далечни светове и главите им се завъртяха. После още вино, още ядки и плодове. Прииска й се да му даде най-хубавата дреха и повдигна всички писани капаци, извади скъпи коприни и кожи. Не можа да избере и му даде всичките.Даде му всичките си накити – смарагдовите обици, бисерните огърлици, седефените пафти, сребърните гривни. Изхлузи от тънките си пръсти безценните пръстени и всичките цветя паднаха в грубите, попукани ръце. Поднесе всичкия мед и всичкото масло, изпразни мази дълбоки, двори широки и стовари цялото имане в краката му. Запя.

Сладостта заприижда като река. Бузите й започнаха да розовеят, снагата й – да едрее и в мръкналите очи прогледна сълза. За първи път усети ситост. И странно – колкото по-едрееше тя в ситостта, толкоз по-лека ставаше и когато жаждата й бе до капка утолена, тя се засмя, изви се и се отдели от прага с онази лекота, с която птиците размахват крила.

Есенно, пепеляво, последно слънцето излезе от голямата празна къща и остави тежката врата, в която цяла сутрин се блъскаше, отворена.

Истории от Малки истории