Калина ...

Малки истории


Приказка


Категория : Кратки истории
photo

Приказка

Калина Тодорова

Приказка

Веднъж скитникът седна на прага ѝ.
Някои казват, че зърнали смугъл млад мъж, приведен като просяк, други, че бил сам царят небесен, предрешен и жаден.
Щом го видя, тя видя ръцете си, накичени като у млада невеста, та си помисли, както би си помислила знатната съпруга, че трябва да го нахрани и облече. Влезе, с нея влезе слънцето – есенно, пепеливо, последно, дето цяла сутрин напира и се спира пред тежката дъбова врата. Широките стаи се изпълниха със златото на косите ѝ и сама усети красотата си като розовото в пъпката, още неразлистена. Огледа се в големия сребърен поднос и взе ключовете за тайните мази. Излезе със сребърното огледало в ръце, отрупано и дъхаво. Хлябът беше топъл, млякото - гъсто и мазно.
Когато му поднесе парче препечено месо направо от огъня, видя белите си, лъскави зъби да го накусват и по тялото ѝ потече ситост. Облиза сочните си устни и солта се събра в ъгълчетата.  Поиска чаша вода. Утоли жаждата си на дълги, бездънни глътки. И макар да не ѝ искаше вече нищо, тя му подаде смокини, жълти круши и кехлибарено грозде на  едри, продълговати зърна. Сладкият сок пълзеше в пазвата ѝ, полепваше по тънката свила. Върху грубия шаяк останаха медени петна. Нишани, белези, издайни следи… 
 
Сладостта е силна като отрова!
 
Донесе вино – гъсто и тъмно, с полумесеци от ябълки и дюли. Наведе лице над каната и видя облаче, паднало от небе и небето, залюляно в ръцете ѝ.
 
В коритото на чешмата листата под водата карминени блестят.
 
Ядоха печени орехи, захаросани лешници и от непознати земи фурми. Изпушиха дълги цигари от рядък тютюн, пиха аромата на далечни светове и главите им се завъртяха. Царство, господарство! Блянове-пауни заситниха в кръг. Пера капят, лета летят, насред кръга слънцето, добило чудна сила, в танц със саби трепти: бели дни, черни дни…
Прииска ѝ се, вместо дреха, спомен да му даде и повдигна всички писани капаци, извади коприни нетъкани, вълчи кожи и лисичи опашки. Не можа да избере и му даде всичките. Даде му всичките си накити – смарагдовите обици, бисерните огърлици, седефените пафти, сребърните гривни. Всички ключове и всички пътеки. Изхлузи от тънките си пръсти майчините пръстени, бащини печати - цветята падаха в грубите, попукани ръце. Всичкият мед и всичкото масло! Изпразни мази дълбоки, двори широки и стовари цялото имане в краката му. Запя.
 
Златни рибки в златна мрежа: „Твое е, царице, царство, царство, господарство!“
 
Сладостта заприижда като река. Страните ѝ започнаха да розовеят, снагата – да едрее и в мръкналите очи прогледна сълза. За първи път усети ситост. И странно – колкото по-едрееше в ситостта, толкоз по-лека ставаше и когато жаждата ѝ бе до капка утолена, тя се засмя, изви се и се отдели от прага с онази лекота, с която птиците размахват крила.
Есенно, пепеляво, последно слънцето излезе от голямата празна къща и остави тежката дъбова врата, в която цяла сутрин се блъскаше, отворена.
 

Споделяне

Истории от Малки истории

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa