Игнатица


Илия Ненчев (1896-1978 г.) - от Игнатица, през София, Битоля и о. Персин, Белене, до… забвението


Категория : Моята история / нашата история
photo

Илия Ненчев (1896-1978 г.) - от Игнатица, през София, Битоля и о. Персин, Белене, до… забвението

Наскоро се навършиха 125 години от рождението на Илия Николов Ненчев (1896-1978 г.) - български адвокат, политик и общественик, който е родом от Искърския край. Десетилетия наред неговата личност и дело незаслужено са потънали в забвение. Следващите редове са опит за частична реабилитация на този голям родолюбец.
Илия Ненчев е роден на 24 юли 1896 г. в с. Игнатица, Врачанско.
Дядо му Ненчо Колов (р. 1841 г.) се е занимавал със земеделие и търговия. Той е един от първите грамотни хора в селото, знаел е и турски език. Бил е заможен, притежавал е множество имоти в землището на с. Игнатица, както и в с. Паволче и в гр. Враца.1 Избиран е за член на Врачанския окръжен съвет (1888-1890 г.).
Баща му Никола Ненчов Колов (р. 1864 г.) също се е занимавал със земеделие и търговия. Около 1910 г. отваря пашкулена фабрика в селото, имал е и кръчма. В края на XIX и в началото на XX век неколкократно е избиран за окръжен съветник във Врачанския окръжен съвет2. Бил е кмет на с. Игнатица (1892-1900 г. и през 1909 г.). Привърженик на Либералната партия (радослависти), от чиято листа е избран за народен представител в XVII Обикновено Народно събрание (1914-1919 г.).
Илия Ненчев завършва гимназия в София през 1918 г. и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1922 г. Работи като адвокат в родния си край и в гр. София. Ползва се е с голям авторитет сред хората от района на Искърското дефиле. През 1922-1923 г. специализира в Лайпциг, Германия.
Ненчев има съществен принос за въздигането на родното си село между двете световни войни (1919-1939 г.), най-вече в просветно и в културно отношение. Почти няма значимо обществено начинание, в което той да не участва лично или да не съдейства за неговия успешен завършек.
По негова инициатива на 19 януари 1919 г. в с. Игнатица е основано Читалище „Пробуда” (сега НЧ „Никола Й. Вапцаров-1919”), за нуждите на което баща му отстъпва втория етаж от къщата си. Той е и първият председател на читалищното настоятелство. Бил е кмет на родното си село (1922 г.), председател на училищното настоятелство, черковен настоятел. С неговото активно участие и дарения през 30-те години на миналия век са построени училището в махала Габровница (1933 г.) и новата училищна сграда в с. Игнатица (1933-1935 г.).
Ето как е отразено полагането на основен камък на игнатишкото училище в излизащия по онова време в Мездра независим седмичник за просвета, култура и стопанство „Искърски фаръ”:
„Въ недрата на нашите родни балкани, както презъ Възраждането, има здрави и скрити сили - четем в статията „Обнадеждваще тържество“, публикувана под псевдонима Лъчезаръ, зад който най-вероятно стои редакторът на вестника Йордан Кръстев (1885-1954). Тамъ новото, модерното и развращающето мъчно навлиза, а българското, самобитното, традицията здраво се пази. Това подчертава и затвърдява и тържеството на 1 юний 1933 г., станало въ с. Игнатица при полагане основенъ камъкъ за нова училищна сграда.
Това селце е бедно. Имаше сграда отъ турско, прогнила и грозяща да затрупа децата. Миналата година настоятелството и селяните бяха убедени тържествено да я съборят. Копаеха се основите за ново такова. Тамъ е председателъ на учил. н-ство нар. представитель Илия Ненчевъ, който е вложиль благородната амбиция съ помощта на строителенъ комитетъ и населението да се построи училище. Пари липсватъ, но желание за работа и ентусиазъмъ има у всички.
На 1 юний бе определено да се положи основниятъ камъкъ. Стекоха се селяните, мъже, жени, деца, всички учители и учениците отъ прогимназията въ Зверино съ черковен хоръ; учил. инспектори Владимиръ Симеоновъ и Йорданъ Кръстевъ, свещ. Стефанъ Велчевъ и учителятъ Борисъ Петковъ от Рашково, енор. свещ. Иванъ Василевъ и много други гости. Следъ тържественъ маслосветъ и водосветъ се прочете отъ председателя Ненчевъ акта, който направи дълбоко впечатление. Актътъ бе фотографиранъ, за да се запази на табло и клише.
Следъ влагане акта въ стъкло и въ основния камъкъ свещ. Стефанъ каза знаменателни напътствени думи за доизкарване почнатото дело. Учил. инспекторъ Йорданъ Кръстевъ, следъ кръстообразно удряне съ чукъ върху основния камъкъ и произнасяне молитвата „Въ името на Отца“, произнесе вдъхновена речъ. Очерта значението на тоя актъ за историята, пътя ни днес, като културенъ народъ съ просветата да се възродимъ, посоченъ отъ Кирилъ и Методий и духа на Ботевъ къмъ българската Голгота. Подчерта, че народъ не загива и апелира за работа, любовь къмъ родното и запазване духа на ратниците за свобода.
Учил. инспекторъ Симеоновъ съ мъдростта на библейски пророкъ изтълкува и посочи примера на Вярата, Надеждата и Любовта, трите дъщери на София, които крепятъ и осмислятъ живота на човекъ въ пътя му за строителството. Говориха все въ същия духъ гл. у-ль Найденовъ и Б. Петковъ отъ Рашково. Председателятъ Ненчевъ заяви, че те сега ще слушатъ, а после, след изграждане сградата, ще има да говорятъ.
Направи се голяма манифестация съ музика, знаме и портрета на Кирилъ и Методий, а след това има̀ народна трапеза. Тукъ пръвъ г. Илия Ненчевъ държа единъ тостъ - слово, което бихме казали, че може да бъде блестяща програмна речъ на всеки общественикъ. Това бе слово на прозрение, на творчество, на честна мисъль, което заразяваше и което намери бурно одобрение. Говориха отново инспекторите Кръстевъ и Симеоновъ, които, очертавайки трагедията ни въ миналото и настоящето, апелираха за единение и работа. Въ същия духъ говориха свещ. Стефанъ и Б. Петковъ. Г-нъ Ненчевъ предложи да се почете паметьта на Ботевъ, което стана съ ставане на крака. „Живъ е той, живъ е!“ екна на трапезата. Дадоха се телеграми до Царя и М-ра на просветата.
Прочете се писмо отъ Михаилъ Липовански - Враца за дарение 200 лв. Д-р Ботушаровъ (б. а. от Елисейна) предложи да последваме примера, като записа 500 лв. Започна благородно съревнование, което донесе 10 000-12 000 лв. за новата сграда.
Изпращане гостите стана далече вънъ отъ селото съ музика и песни. Когато слънцето бе на заникъ, изъ зигзагите на балканското шосе все още се чуваше националниятъ химнъ отъ музика и громкото „ура“. Виждаше се какъ селяните държеха на ръце своя любимъ председатель и бурно го акламираха.
Това ентусиазирано тържество обнадеждва. То подчертава, че съ добри водачи може да се работи и че народътъ ни не е лошъ, но е зле воденъ и развращаванъ.
Първи юний бе денъ, въ който се вложи тука голямо съдържание. Това, което стана тукъ, трябва да послужи за примеръ на мнозина.“3
Впрочем, през 1927 г. Илия Ненчев за пръв път донася в родното си село… грамофон. „Беше го сложил на балкона върху една маса в неговия дом. Грамофонът свиреше, а ние, няколко деца от училището, стояхме на улицата, слушахме го и се чудехме какво ли е пък това чудо - една машина, направена от желязо и така хубаво да свири разни песни“4 - спомня си политзатворникът Методи Йорданов (1919-2001), почетен гражданин на община Мездра за заслуги в обществения живот (1998 г.).
Наред с адвокатската кариера и разнопосочната обществена дейност, Илия Ненчев е и изявен политически деец. Привърженик е на Радикалдемократическата (от 1926 г. Радикалната) партия, в ръководните органи на която е избиран неколкократно. Два мандата е окръжен съветник във Врачанския окръжен съвет, а през периода 1931-1934 г. е народен представител в XXIII Обикновено Народно събрание. В началото на 40-те години на XX век е избран и за член на Управителния съвет на Съюза на българските градове.
През периода на българското управление на Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941-1944 г.) Илия Ненчев е назначен за кмет на Битоля. Той заема тази ръководна административна длъжност от м. ноември 1941 г. до м. май 1943 г.
„Г-нъ Ненчевъ е стопанинъ и ратникъ за преустройство и издигане на земледелското стопанство - пише по повод назначаването му за кмет на Битоля редакторът на в. „Искърски фаръ“ Йордан Кръстев. Той е крайно почтенъ въ своята дейностъ, делови човекъ и ние вярваме, че отива да изпълни дълга си къмъ Родината. Битоля - средище и огнище на здравата българщина, ще може да се гордее съ новия си кметъ, който оставя добра работа и спокойствието си, за да се свърже съ делото на Битоля и България. Пожелаваме му ползотворна дейност!“5
По време на близо двегодишното си кметуване в новоприсъединените земи Илия Ненчев се проявява като изключително добър администратор. Под негово ръководство са осъществени редица народополезни дела, с което той си спечелва уважението на местното население.
„Кметътъ на Битоля Илия Ненчевъ въ късо време се е проявилъ съ много инициативи и се е подчерталъ дебело като човекъ на делото. С това заслужено е спечелилъ уважението на всички среди“ - отбелязва в края на 1941 г. в. „Искърски фаръ“.6
А през пролетта на 1943 г., когато Илия Ненчев подава оставка поради несъгласие с депортирането на евреите от Вардарска Македония, същото печатно издание обобщава:
„Като кметъ Илия Ненчевъ достойно управлява общината и отлично организира обществения животъ въ този български градъ. Неговата дейностъ се прехвърли и вънъ от Битоля. Той работи неуморно и съ рядъкъ ентусиазъмъ въ администрацията и обществения животъ.
Какво направи той?
Организира Битолската градска община, като я постави на модерни начала на голяма и образцова община. Той съ тактъ и мъдро управление привлече въ сътрудничество цялото битолско гражданство, заедно съ първите сътрудници въ общинската управа, реши няколко капитални въпроси: откупуването на електрическата централа, мелница „Драгоръ“, приготовляватъ се плановете за градоустройствения планъ на Битоля, прекара водопроводна мрежа и ангажира държавата въ следните мероприятия - строежи: държавна болница съ 400 легла, работническа болница, техническо училище и основно училище въ Ени махле.
Обществена дейностъ: като кметъ на Битоля организира обществена трибуна - вестникъ „Пелистерско ехо“, който се регистрира като трибуна на българската кауза и разви голяма културна дейностъ; организира и „Българо-германско дружество“, гдето да работи за пълното тържество на правдата и обединението ни рамо до рамо съ великите ни съюзници. Всички културни и национални начинания въ града имаха начело висококултурния кметъ Илия Ненчевъ. Проведоха се акции: организиране на изложби, събиране на помощи за пострадалите германски войници и на слепите, организиране „Денъ на книгата“, „Домъ на изкуствата и печата“ - съ една дума, историческа Битоля бе издигната на една завидна висота на градовете въ Обединена България.“7
Заслужава си отбележим още, че по време на кметуването на Ненчев, на 15 и 16 юли 1942 г. в Битоля се провежда Исторически всебългарски юнашки събор, организиран от Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” с подкрепата на Битолската градска община, в който вземат участие представители на юнашки дружества от цяла Обединена България. По същото време, през 1942 г., в Скопие по инициатива Ненчев е издаден в тираж 5000 екземпляра албумът-пътеводител „Битоля като стопанско-туристически и исторически център“. Според неговите думи, „този град трябва да бъде опознат от българите, за да бъде обикнат така, както заслужава.“ През този период, от 1 януари 1942 г., започва да излиза седмичникът за обществени въпроси, култура и информация „Пелистерско дело“. Редактор-уредник на вестника е Георги Василев, а в Редакционния комитет влизат Илия Ненчев, Петър Файтонджиев, Никола Митев, Тодор Крайничанец, д-р Борис Светиев, Благой Давков, Христо Гуцов (областен управител), Коста Църнушанов и Любен Панчев.
При напускането си на поста през м. май 1943 г. Илия Ненчев отправя Позив до битолските граждани. Ето неговият текст:
„До родолюбивото битолско гражданство,
Драги битолски граждани,
Преди повече отъ година и половина азъ дойдохъ при Васъ съ искрено и голямо желание да вложа всичките си сили за издигане духовната и материална култура на националната българска крепостъ - Битоля. Въ тежките и съдбоносни за целия святъ времена ние съ Васъ преодоляхме много пречки и тежки несгоди. Вие ми дадохте ценното си съдействие въ всички мои начинания за преуспяването на града. Всичко, което беше потребно и което можеше да се направи, ние съ Васъ го направихме.
Поради стечение на обстоятелствата, аз напускамъ Битоля и това го върша съсъ съжаление, защото тукъ ме свързват много спомени за най-хубави преживявания и за едно рядко и величаво национално Възраждане.
Азъ бяхъ сподвижникъ за националенъ възходъ, който българската държава постигна съ обединението на този край и бяхъ свидетелъ на големите национални възторзи - този толкова рядъкъ моментъ въ живота на човека - които масово тукъ, въ продължение на цялото ми времеслужене, българите отъ старите и нови предели на обединеното ни Отечество преживяха.
Азъ споделихъ тези възторзи и напълно ги разбрахъ. Сега, като се разделямъ съ Васъ, желая да направя това признание. Ето защо Ви благодаря сърдечно за всички Ваши съчувствия и за Вашето сътрудничество съ мене въ тежката, но славна дейностъ презъ първите дни на свободата.
Прощавайки се съ Васъ, азъ Ви моля и за въ бъдеще да поддържате свещените Ваши традиции, да не се отказвате отъ Вашите възторзи и национални пориви, а също така Ви моля да работите неуморно за напредъка на Битоля и съ още по-топло родолюбие да жертвувате всичко за Негово Величество Царя - Обединителъ и за щастлива, свободна и обединена България.
Като ви оставям този заветъ, азъ считамъ, че съ това завършва изпълнението на моя дългъ докрай.
Да живее България и свободна Битоля!
Досегашен кметъ: Илия Николовъ Ненчевъ.“8
Един завет, който е актуален и днес.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Илия Ненчев е репресиран от новата комунистическата власт. През 1947 г. са му отнети адвокатските права и за дълъг период от време той не може да практикува своята професия. В началото на 50-те години по донос на свой съселянин, когото преди 9.IX.1944 г. спасява от смъртна присъда, благодарение на личното си познанство с Царица Йоанна, е осъден на строг тъмничен затвор и четири години е политически затворник в „Българския ГУЛАГ“ - концлагера на о. Персин, Белене.9
„В съседната килия беше Илия Николов Ненчев от родното ми село - радикал, адвокат в София и бивш депутат в парламента преди 9.IX.1944 г. - спомня си преживяното през 1951 г., докато е в следствения арест на Врачанския затвор, Методи Йорданов, който впоследствие лежи 10 години по политически причини, отново по донос на свой съселянин. Чувах като го биеха в съседната килия. Стенеше глухо и охкаше, докато имаше сили.“10    
Повече информация за изпълнения с перипетии живот на Ненчев след 1944 г. може да ни даде неговият личен архив, който се съхранява в Централния държавен архив.
Илия Ненчев умира на 18 юли 1978 г., малко преди да навърши 82 г., погребан е в Централния гробищен парк на гр. София.11
Съпругата му - Крунка Гаврилова Ненчева, по баща Любичева (03.12.1898-21.09.1988) е била прогиманзиална учителка. Нейният баща Гаврил Любичев, който е син на просветния и обществен деец на българите в Западните покрайнини свещеник Кирил Любичев (1850-1935), е преселник от с. Трънска Клисура (дн. с. Клисура, община Сурдулица, Република Сърбия). Имат три дъщери: д-р Ема Илиева Маринова (06.10.1921-20.11.2008), стоматолог, Пенка Илиева Дичева (26.04.1927-02.09.2020), адвокат, и Маргита Илиева Януш (26.08.1929-18.09.1993), преподавател по немски език и преводач.12
За съжаление, въпреки огромните си заслуги към развитието на с. Игнатица и на Искърския край, днес, 125 г. след неговото рождение почти нищо в родното село на Илия Ненчев (освен една снимка в читалището) не напомня за него. Нещо повече: десетилетия наред неговото име и дело тънат в забрава. Една несправедливост, която сме длъжни да поправим - поне частично. Защото, както казва българският писател, журналист и преводач Стоян Коледаров (1877-1946), „народ, който не тачи своето славно минало и великите си будители, е обречен на упадък и забвение“.
Мирослав Гетов,
Председател на Краеведско дружество - Мездра
Бележки:
1. Вутов, П. Игнатица - древна и нова“, С., 2003 г., с. 150-151.
2. Райкински, Ив. Врачанският край от Освобождението до прага на XX век. Политически живот., Враца, 2002 г., с. 157.
3. в. „Искърски фаръ“, бр. 179, 10 юни 1933 г.
4. Йорданов, М. Видяно, чуто и преживяно“, Враца, 2000 г., с. 34.
5. в. „Искърски фаръ“, бр. 540, 29 октомври 1943 г.
6. Пак там, бр. 545, 9 декември 1941 г.
7. Пак там, бр. 604, 21 май 1943 г.
8. Пак там, бр. 605, 30 май 1943 г.
9. Йорданов, М. Видяно, чуто и преживяно“, Враца, 2000 г., с. 47.
10. Пак там, с. 73.
11. София помни. Карта на Централния гробищен парк на гр. София, парцел 23.
12. Вутов, П. Игнатица - древна и нова“, С., 2003 г., с. 158.
***
СНИМКИ:
01. Илия Ненчев (1896-1978 г.) - български адвокат, политик и общественик, кмет на Битоля през периода 1941-1943 г.
02. Изглед от с. Игнатица, Врачанско - в дъното вляво е родната къща на Илия Ненчев.
03. Обща снимка по случай полагането на основния камък на новото училище в с. Игнатица, Врачанско, 1 юни 1933 г.
04. Председателят на Училищното настоятелство Николай Ненчев чете акта по време на полагането на основния камък на новото училище в с. Игнатица, Врачанско, 1 юни 1933 г.
05. Сградата на училището в с. Игнатица, 70-те-80-те години на XX век.
***
06. Празнуване на годишнина от Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. в свободна Македония, 3 юли 1942 г., Битоля.
От ляво надясно: кметът на Битоля адвокат Илия Ненчев, войводата Георги Попхристов, свещеник Тома Николов (деец на ВМОРО от кичевското село Вранещица), Георги Чуранов (деец на ВМОРО от битолското село Смилево), ген. Иван Маринов (началник на 15-а пехотна Охридска дивизия с щаб в Битоля), Анастас Лозанчев (деец на ВМОРО от Битоля) и инж. Христо Станишев от Кукуш, Егейска Македония.
07. Изглед от Битоля, 40-те години на XX век.
08-09 Момент от откриването на Историческия всебългарски юнашки събор, 15-16 юни 1942 г., Битоля.
***
10. Поздравителна картичка от Илия Ненчев за Рождество Христово и Нова година, 1942-1943 г.
11-12. Вестник „Пелистерско ехо“ (1941-1944 г.)
13. Методи Йорданов „Видяно, чуто и преживяно“, Враца, 2000 г.,
14. Методи Йорданов (1919-2001), почетен гражданин на община Мездра за заслуги в обществения живот (1998 г.).
15. Надгробният паметник на сем. Ненчеви в Централния гробищен парк на гр. София.

Информатори / Автори
Мирослав Гетов

Истории от Игнатица