Според местно предание селото някога се е намирало в м. Пелиньо или Селимов камък. По време на една от чумните епидемии хората се разбягали зад дола в м. Ливагето. На мястото на днешното село най-напред се заселил един ковач на име Игнат. Той построил ковачницата си тук. Изпърво селяните ходели за услуги при прочулия се майстор, но постепенно почнали сами да се заселват наоколо. Така възникнало сегашното село, което получило името по името на майстора. Някои казват, че той имал хубава жена – Игнатица и затова идвали, не само заради майсторлъка на ковача, но заради нея – тя дала името на селото. Игнатица е разположена в старопланинска котловина, недалеч от десния бряг на р. Искър на 35 км южно от Враца. Районът е планински, нарязан с много долове, по които текът поточета и рекички. До 1965 г. с. Игнатица се е състояло от централно село и колибите: Владѐшко бръ̀до, Габро̀вница, Градѐшки дел, Гро̀бищно бръ̀до, Дѝлова падѝна, Дреньо̀во бръ̀до, Дубра̀вата, Ду̀йнов лаг, Ива̀нковец, Клису̀ра, Ко̀панина, Кру̀шовица, Ка̀меница, Ку̀нчова мратвина̀, Мито̀рово ка̀щище, Нико̀лово лицѐ, Одана̀тчене, Подгора̀, Прѐслап, Раплѝна, Расо̀ата, Са̀сеге, Траненскѝ рът, Цѐнови колѝби, Чу̀клата, Чръ̀жище и Чръжкѝ рът. Тези колибарски селища са били от 5-12 къщи и са създадени още в началото на XIX в. от отделни семейства на родовете в централното село. В края на ХХ в. населението живее в централното село Игнатица и в махала Габро̀вница, където има и начално училище. В района на Игнатица се намират останки на селище от бронзовата епоха и на тракийско селище от желязната епоха. В местността Кутровица са запазени две тракийски надгробни могили, които не са проучени от археолози. В поречието на р. Жръньовица има следи от трако-римско селище. На мястото на централното днешно село Игнатица има останки от богато българско средновековно селище и неговия некропол – м. Са̀лкин гроб. Останки от средновековени некрополи – до сградата на потребителната кооперация в селото и в двора на Илия Ненчев. Разкрити са християнски погребения с накити от XII – XIV в. От същото това време са и развалините на голямата средновековна крепост Градище. Игнатица се среща в османски регистри под името Игнатиче, които датират от средата на XVI в. и в един регистър за населението на селото от 1866 г. Старата носия на жителите е бялодрешковска (Николов 1996). Селото е в културната територия на Черепишкия манастир. Църквата „Св. Игнатий Богоносец” e изградена с дарения на местни жители и фирми. Строителните дейности се извършват предимно с доброволния труд на хората от селото и наетите по програмата за временна заетост в Игнатица. Осветена и открита на Игнажден – 20 декември 2007 г. Игнатица
За името на Игнатица и нейното минало
Категория : Откак се е село заселило
За името на Игнатица и нейното минало
Калина Тодорова - Топонимията на природан парк "Врачански Балкан", 2014
Истории от Игнатица
