На Костадиновден, 21 май, селяните от Игнатица отишли на оброк във Войчов лаг, дошел и свещеник от манастира да им кади. Подир пладне, привечер видели, че отсреща, в местността Влах слизат хора с черни дрехи и пушки. Те се изплашили и недочакали да се кади, молитвата и си дошли в село, а и попът не дочакал да се кади. Тия хора били от Ботевата чета.
Тръгнали покрай Искъра нагоре и мръкнало се. Вечерта тия четници изпитали кои хора от Зверино могат да ги пренесат на юг от реката и да хванат планината. Зверинци наредили Георги Айтата, Илия Мицов и Величко Бенков да ги пренесат и пренесли ги през Искъра. От там дошли четниците нагоре, та в Чържишката река, та на Банярската колиба. Там се събрали от околните кошари: Тошо Стойчев, Георги Тодоров, Лалчо Бенков, Вано Вутов и други. Там бил и Петър Тодоров, 6-7 годишен, сега жив. Събрали се в дома на Банярите. Дошли двама от четниците в цивилни дрехи, но не ги познават. След Освобождението се разбрало, че тия двама били Христо Савов и поп Васил. А четниците седнали горе в корията. Те били гладни и поискали ядене. Хората се разтичали по околните колиби, та събрали в бурдуци млеко, сирене, брашно. Направили в четири котли качамак и заклали четири младища, изпекли ги на шишове и изнесли яденето в корията при четниците и се наяли. А печеното месо и сиренето и по една филия (парче) качамак взели у себе си за утре и други ден. Колко са били четниците, в тъмното не могли да узнаят.
След като се наяли, поискали един човек да ги заведе на Ржана – втасал се Георги Тодоров да ги води. Пошли нагоре през Градешни дел, Влъкнин дол, та до Брахчевица и почнало да се съмва. Те му рекли на Георги Тодоров да се върне, вече се е видела цялата планина. През деня на 22 май говедарите ги видели, че всички четници на групи се насочват към Мургаш и Етрополе.