Духовите музики на село Игнатица през ХХ в.

Още в първите десетилетия след Освобождението в Иг­натица е имало оркестър. Един от тъпанджиите е бил Пе­тър Дилов Колев. Преданието разказва, че неговият тъпан бил толкова голям, че като го удари, в стаята лампите гас­нели. По-късно този занаят поема неговият син Вуто Пет­ров Дилов.

В началото на ХХ век Иван Василев – Шотарата, кой­то свирел във военната музика на баритон, събрал добрите музиканти и създал т. нар. „Гръчка“ музика. В годините, в които и аз я помня, съставът й се изменяше и понякога дос­тигаше до 15 човека – все добри музиканти, които свиреха на флигорна, тромпет, кларнет, баритон, малък барабан – барабанче и голям барабан – тъпан. Това беше най-извест­ният и добър оркестър в Искърското дефиле за времето си. Наложеше ли се, а това се случваше не рядко, той се раз­деляше на две и така едновременно свиреха на две сватби. Някои от музикантите на този оркестър са: Иван Василев–Шотарата – свири на баритон, Бенко Христов – на тъпан, Ангел Вутов – барабанче, Цветко Петров – флигорна, Цвет­ко Николов – тъ­пан, Симеон Бен­чов – баритон и др.

Друг оркестър в състав: Йордан Тошов (кларнет), Кирко Иванов Гай­дарски (цигулка) и Вуто Петров Дилов (тъпан) също беше доста известен и търсен в Искърско­то дефиле. Когато свиреха някъде и трябваше да влязат в населеното място, Йордан Тошов с кларинета спираше да свири и започваше да си засуква мустака, а Кирко му казваше: „Йордане, оста­ви този мустак сега, ще ти... в мустака“.

Със застъпване на духовите оркестри след Гръчката му­зика, в началото на 50-те години, навлизат младите музи­канти. Някои от тях са възпитаници на диригента Борислав Георгиев от София, който дълги години дирижира желез­ничарския духов оркестър: Камен Вутов, Никола Цветков, Недялко Каменов, Крум Симеонов и др. Заради музикант­ския мерак мнозина от тях напуснаха работа като жп-ра­ботници, защото не бе възможно да ги освобождават, кога­то трябваше да се свирят сватби или други празненства. По едно стечение на обстоятелствата, всички започнаха работа в завода в Елисейна. Настанили се вече на работа в завода, те продължиха да свирят. Там се срещнали с още музиканти от Игнатица и от други места. Случи се така, че основното ядро на духовата музика на завода се образува от музиканти от Игнатица. Един нещастен случай с Мито Бенков лиши завинаги музиката от двама добри музиканти.

В годините 1950–1985 г. в различни периоди участват раз­лични музиканти, но „гръбнакът“ си остана непроменен. Към 1980 г. оркестърът „се подмлади“. В периода 1975–1978 г. учи­лището закупи нови духови инструменти, с желанието уче­ниците да бъдат обучени да свирят на тях и да се създаде ученическа музика. Техен ръководител беше Иван Бенков Ганчев.

ХХ век и особено тези три десетилетия от втората негова половина, е векът на оркестрите от Игнатица, покорили ця­лото Искърско дефиле. Всеки с удоволствие слушаше тех­ните изпълнения и най-обичани бяха Дико-Илиевите хора. Едва ли има сърце, което и в най-трудните си моменти да не е трепвало, като чуе да тупне тъпана и музиката да засвири. Незабравими са честите надсвирвания, когато музикантите печелят овациите на публиката, любовта на съселяните.

През този славен период на духовата музика се правеха плахи опити за създаване на нови, модерни оркестри, с во­кал и китара, без които бяха немислими младежките забави. Забавите се правеха от Стефан Митов, Петър Каменов, по­някога от Методи Цеков и Георги Илиев. Така и си останаха като плахи опити за модерен оркестър – музикантите няма­ха необходимите уредби, а за закупуване на такива не може­ше и да се мисли. Беше времето от 1967–1974 г. Намираха се ръчно направени усилватели, но с малка мощност. Таки­ва притежаваха Стефан Митов и Методи Цеков. За сметка на това много таланти имаше в Игнатица по онова време: Йордан (Дачо) Пешев (тромпет), Васил Кръстев (акордеон), Венцислав Димитров (акордеон), Борис Илиев (акордеон), Борил Цветков (китара), Кирил Михайлов (китара), Петър Каменов (китара), Снежана Ценова (китара), Стефан Кру­мов (китара и флигорна), Стефан Митов (китара), Методи Ковачев (китара), Георги Илиев (китара), Станимир Петров (акордеон).

През 1983 г. от читалището бяха купени нови уредби и инструменти, на които свиреха музикантите от оркестър „Веселие“ в състав: Станимир Петров Стоянов (акордеон, вокал и ръководител на оркестъра), Николай Бойчев (бара­бани), Цветан Бойчев (бас китара и вокал), Васко (клари­нет), Петър и Веселин (тромпет). С тях беше и Пламен – Па­лаша от Зверино, свиреше на саксофон.

Информатори / Автори
Петър Вутов / В: "Духовата музика - ХХ век - емблемата на Северозападна България", 2017