Осемнайсет оброка в Игнатица

В своето краеведско изследване за Игнатица Петър Вутов изрежда 18 оброка, които са обслужвали многото махали: „Както вече знаете, докъм 1958-60 г. селото беше разпръснато по цялата планина на отделни махали и всяка една махала си избира празник и прави т. нар. „Оброк”. Всички оброци се правят за живот и здраве и предпазване от град, гръм, змии, лоши нападения, както и за дъжд” (Вутов 285-286).

И сега селото e популярно в региона със своите 18 стари оброка, които се правят още от преди Освобождението до днес почти без прекъсвания. По време на нашето теренно проучване успяхме да опишем всичките, благодарение на спомените и разказите на хората, но и на нашите лични наблюдения и участие в тях. Всички са единодушни, че по черковните дела и оброците „най-вещ” бил дедо Иван Минов. Съселяните му го споменават с уважение и почит, когато говорят за оброчните знаци – той в края на ХХ в. поставил циментови кръстове с надписи и оградки, засадил „за сянка” липи, които днес вече са големи дървета. Когато отворил врати черковният храм, пак той научил жените на църковна обредност, правила и пеене.

На всички оброчища, които успяхме да посетим, има стар оброчен камък от бигор, а до него в повечето случаи са поставени циментовият от края на ХХ в. и съвсем нов – от последните години камемен кръст. На Габровница има подновен навес – зидано парклисче с покрив. За разлика от съседното Лютиброд, на повечето от оброците не са спирали курбана и службите през целия ХХ в. Малкото от тях, които сега са необслужвани, все още са тачени като свети места, а честванията са преустановени поради една единствена причина – обезлюдяване на махалите, които са ги поддържали. Има и такива, които са на обезлюдени махали и макар в близост вече никой да не живее, курбани и служби се дават от бивши техни жители, преселили се в основното селище.

Четири от оброците са съсредоточени в централното село, останалите са разположени около него – в махалите, на високи и видни места. Информаторите споделят, че за оброчища са избирани китни и равни полянки в горички или на могилки. Както е видно от историята на селището, не липсват тракийски и средновековни некрополи в землището и голама част от оброците са на такива места – в село, на Преслоп, Салкин гроб и Чъртеж. За общоселски са смятани оброците на Ивановден в центъра на Игнатица и Гергьовден в двора на църквата – м. Църквището, макар да са обслужвани от близките махали. Всички останали оброци са махленски и родови, но и днес на тях присъстват хора от цялото село и от съседните селища – Зверино, Рашково.

Първият оброк през всяка календарна година е на Ивановден, а последният – на Архангеловден, като болшинството са „струпани” в пролетно-летния сезон, когато опасността от природни бедствия и унищожаване на реколтата е най-голяма. На Петровден са правени три оброка на три отделни места – в селото м. Ливадища, махала Габровница и на Синята могила, Трънски рът.  Интересно предание е останало за възникването единия от тях – оброка на Петровден, обслужван от Горната махала в селото. След чумна епидемия преди Освобождението – около 1720 г. – хората се разбягали в планината – в Радкова чукла и Лопошако. Тогава са поместени гробищата под селото, дето са и днес. Селото бързо започнало да се увеличава след епидемията, но за да се предпазят от нови нашествия на болестта, извършили обредно обораване на селото. Двама братя близнаци с два вола от една крава и рало, ярем, жегли, пръчки, тояги – все от едно дърво, обиколили селото с една бразда. Почнали от южния край – при Тишовския род, надясно и обиколили цялото село – „склопили браздата” там, където почнали. Посъветвали ги монасите от манастира и поставили каменен кръст. „Това направили на Петровден, заклали черен овен за курбан и всяка година на Петровден правили курбан – овца или овен в знак, че чумата вече няма да дохожда и действително не дохождала.” (Вутов 2003: 387).

Предпочитани са здравите, мъжки животни за жертва – овен, шиле, мъжко агне. „По принцип, когато даваш, ти даваш за здраве и трябва да бъде здраво – не болна овца или овен болен. Нали всеки гледа да даде здраво, защото това се дава за здраве на хората там. То се поменува секи, на който дава – целата къща: написват се на един лист и сичките се поменуват там от попа.” (БИМ) „Избираме мъжко, че ако е женско, нали има овни, може да се заплоди и по-късно да са обягни и това е грехота да заколиш.” (МВМ) Затова обикновено избират овни, мъжко агне или „овца, ако се е обягнила”. 

По едно жертвено животно се дава за всеки курбан, независимо от броя на присъстващите – понякога 170-200 души, дори и повече. Редуват се семейства от махалата или рода. Жертвата се колила и готвила на място на самите оброчища, но днес по-често се коли в домовете на даващия курбана, а понякога и там се приготвя. Не се кади преди да бъде обредно заклана. Практикува се в последните години на оброка да се занесе главата на жертвата и питка, да се прекади там от попа и всички присъстващи да се върнат на мястото, където ще се прави общата трапеза – в читалището например, където се свети вода, кади се трапезата и курбан-чорбата. Това се прави за по-далечните и зимни оброци, защото по-възрастните не могат да отидат. В селото и в близките до селото места се редят общи трапези на маси и пейки. По време на летните и по-отдалечени оброци се прави обща трапеза на земята като някога. Интересен момент относно жертвата се наблюдава в последното честване на оброка Спасовден на Салкин гроб, където е каден петел – само за да не се прекъсва служенето. „Когато нема кой да даде – нямат животни, стари хора, махалата, комшиите точно, къща има до него (оброка – б.м.) – заколат един петел и си го сготват и занесат там, та го прекадат – за да не се прекъсва курбана”.

Домакините от къщата, която дава курбана, още предната вечер, с животното приготвя и всички други необходими продукти за чорбата. Мария и Божидар Минови, които поддържат родов оброк „Игнатешкия кръст” до Черепишкия манастир, празнуван на Сретение Господне разказват: „Тука всичко приготвяме – две кофи големи имам аз – с картофи, една голема кофа с лук, шест буркана домати, шест буркана зелен боб, шест буркана грах, пет литра олио, брашно, сол два килограма, червен пипер, трийсет яйца – за застройката и кисело мляко”. Те споделят, че чорбата се запържва и застройва – по решение на готвача. Преди десетина години изработили един 160 литра казан, големи черпаци, дървена лъжица и бъркалка за него и ги ползват за приготвянето на курбан-чорбата на всеки оброк.

Когато се случи в постен ден – сряда или петък или други пости, не се коли животно. Приготвя се боб – запържва се, правят се чушки с боб или рибена чорба.

По разкази на: Божидар Иванов Минев, р. 1946 г. в Игнатица, пенсионер, работил като механик. Поддържа родов оброк „Игнатешкия кръст” при Черепишкия манастир./ Гълъбин Димитров Иванов, р. 1945 г. в Игнатица, пенсионер, поддържа оброка на Петровден в м. Ливагето./ Камена Илиева Николова, р. 1936 г. в Игнатица, пенсионер, работила като готвачка./ Мария Василева Минева, р. 1951 г. Поддържа със своя съпруг родов оброк на Игнатешкия кръст при Черепишкия манастир./ Павлина Величкова Вутова, р. 1956 г. в Еленов дол, от 1975 г. е в Игнатица – тук е омъжена, живее до църквата и се грижи за нея./ Цветан Петров Вутов, р. 1950 г. в Игнатица, животновъд – дарил шиле за курбан на Гергьовден.

Информатори / Автори
Калина Тодорова, "Оброци и оброчни дейности по Искърското дефиле", 2016